Иван Саморано - най-великият чилийски футболист за всички времена. Избран от краля Пеле за един от стоте най-велики в историята на футбола. Легенда на „Реал” (Мадрид) и „Интер”. Саморано е известен като един от най-големите голмайстори на 90-те години. Заради ужасяващия му поглед и нюх към гола още в Швейцария го кръстиха Иван Грозни.
Великият Саморано даде ексклузивно интервю пред „Труд”.
- Сеньор Саморано, вие сте легенда на „Реал” (Мадрид), а Христо Стоичков - на „Барселона”. Как създадохте такова приятелство?
- Странно е, нали? И моите колеги от „Реал” не го разбираха. Но ние с Христо се запознахме на един мач през 1992 г. в Мюнхен. Беше благотворително събитие на УНИЦЕФ. Имах възможността да споделя с него една стая и от този момент започнахме да поддържаме връзка. Аз играех тогава в „Севиля”, а той вече бе в „Барса”. После аз отидох в „Реал”, но ние продължихме нашето приятелство. На терена и аз, и Христо сме бранили отборите си. Темпераментът ни е еднакъв, играли сме един срещу друг. В днешно време е трудно да станеш толкова близък. Футболистите си изпращат агресивни съобщения по социалните мрежи. Ние нямахме тогава на разположение мрежата, но не ни й трябваше. Говорехме често по телефона.
- Помните ли как завършваха мачовете между „Барса” и „Реал”, когато играехте един срещу друг?
- Завършваха с много страст, защото съперничеството между „Реал” и „Барса” е култово и сякаш е съществувало от началото на света. Спомням си два мача, които белязаха нашето време. Първият е 5:0 за „Барса” в Каталуня. А вторият е 5:0 за „Реал” в Мадрид. На първия двубой главният герой беше Христо. А когато ние победихме в Мадрид, аз бях номер едно. Така помня тези две велики срещи - в едната бях много щастлив, а в другата - много тъжен.
- Какво качество харесвате у Христо?
- Характера! Характера и темперамента. Не харесва да губи дори на тренировките, винаги обича да печели. Той е човек, който се отдава изцяло на игрището и това качество го поддържа и до днес.
- Разкажете най-интересната случка, която се е случвала между вас.
- На терена за малко да ми счупи крака. И двамата се хвърлихме за една топка и... добре, че всичко мина без инциденти. След мача си подадохме ръце, прегърнахме се. Аз знам, че темпераментът на Христо е такъв.
-Кралят Пеле и ФИФА посочиха и двама ви сред стоте най-велики футболисти на миналия век. Как оценявате това признание?
- За мен, а вярвам, че и за Христо, да си обявен както от Пеле, така и от ФИФА сред 100-те най-добри играчи на света, е много голяма гордост и чест. България е имала славни играчи, Чили - също. Но Христо и аз очертахме един важен период в световния футбол. В личен план мисля, че бях един от предшествениците на това прекрасно поколение, което Чили има днес с Артуро Видал, Алексис Санчес, Клаудио Браво. Името на Христо също бележи един важен етап за новото поколение на българския футбол, за това за нас да сме определени от ФИФА и от Пеле като най-добрите е голяма чест и голяма гордост.
- Как възприемате прякора Иван Грозни? Толкова ли сте ужасен?
- Този прякор идва от руския император Иван Грозни, или както се казва на испански Иван Терибле. В Швейцария ме нарекоха така, когато вкарах четири гола в един мач. Започнаха да ми казват „Иван ле Террибл“. Но прякорът, който ми е по-близък, е този, с който винаги ме знаят - като Бам-Бам. Но харесвам и Иван Терибле - ужасен съм на терена, а също и извън него.
- Кой е най-значимият ви гол?
- Трудно е да ви кажа. Вкарах 370 гола и е трудно да намеря един конкретен. Но нека да опитам. Може би ще избера гола, който вкарах за „Реал” срещу „Депортиво” и с него станахме шампиони. Също много си ценя и попадението за „Интер“ на финала за Купата на УЕФА срещу „Лацио”. Тогава победихме с 3:0! В националния отбор пък няма да забравя двата ми гола срещу САЩ.
- Наистина ли е толкова голяма омразата между „Реал” и „Барса”?
- Съперничеството между „Реал“ Мадрид и „Барселона“ ще е вечно. Първо има спортно съперничество, после има социално-политическо съперничество. Мадрид е столицата, а каталунците са националисти. По един или друг начин те няма как да бъдат единни. Като пристигнеш в „Реал”, първо ти казват, че трябва да станеш шампион, и второ, че на всяка цена трябва да биеш „Барса”. Там е същата история. Съперничеството е емблематично и излиза много извън рамките на обикновения спорт.
- Вашата европейска кариера започна в Швейцария. Как стигнахте до „Санкт Гален”?
- „Санкт Гален” е много специален. Пристигнах на 20 години в Швейцария. Натрупах много опит и съзрях какво е големият футбол през тези 2 сезона. Помогнаха ми да стигна до един много по-взискателен футбол, като този, който ми поднесе по-късно „Севиля”.
- „Реал” ви купи от „Севиля” за 5 милиона долара, а „Барса” взе Стоичков за 4 милиона долара от ЦСКА. Как приемате днес трансфери по 100 милиона?
- Футболът се превърна в една икономическа тема. Цените хвръкнаха нагоре. Да се плаща по 100 милиона за един играч е наистина висока цена. Но това се движи от футбола, от рекламата, от търговския аспект, от продажбата на фланелки. Все по-бързи обороти. Ако Стоичков и аз се бяхме родили в този период, може би и ние щяхме да струваме по 100 милиона.
- Значи си слагате цена 100 милиона?
- Хайде, да кажем, поне по 50 милиона. Винаги най-много се ценят футболистите, които са близо до гола. С Христо имахме една цел - да бъдем пред вратата, да ни подадат и да вкараме. Затова, ако бяхме днес на терена, минимум, ама наистина минимум щяхме да струваме по 50 милиона.
- И вие, и Христо имахте един партньор в атаката, великолепен футболист, в лицето на Михаел Лаудруп, как го приехте в „Реал”, след като дойде от „Барса”?
- Приехме го добре, беше един изключителен играч. За мен в този период в „Реал” идеалният съотборник беше Мичел. Но с Лаудруп имах усещане, че винаги оставам сам пред вратата. А в „Барса” имаше моменти, когато Христо знаеше, без да гледа, кога Лаудруп ще му даде пас от дълбочина. Той беше велик и в „Барса”, и в „Реал”.
- Защо решихте да напуснете най-успелия отбор в света „Реал” и да отидете в „Интер”?
- Животът на футболиста е на етапи. След 4 успешни години в „Реал” усещах, че този етап е достигнал края. Исках нови предизвикателства. В главата ми се бе забола мисълта, че ми се играе в Италия. Затова приех предложението от „Интер”. Собственикът Масимо Морати се опита да направи великолепен отбор и се насладих максимално на италианската лига за 5 години. Веднъж спечелихме Купата на УЕФА и веднъж станахме шампиони.
- Вие ли решихте да играете с фланелка 8+1 на гърба?
- Да, в действителност аз цял живот съм носил номер 9. В „Интер” например Феномена Роналдо носеше номер 10, а аз - 9. След световното първенство във Франция през 1998 г. обаче настъпи тежък период за Роналдо. Беше демотивиран и исках да го нахъсам, като му дадох моята деветка. Никога не съм преставал да използвам деветката обаче, защото ми хрумна да играя с номер 18 и да сложа по средата знака +. Така пак ставаше 9. Това стана най-продаваната фланелка в Италия.
- Днес в целия свят като се каже Роналдо, се мисли за Кристиано, но вие разказвате за Роналдо - Феномена.
- Днес най-добрият играч в света е Кристиано. Но по мое време това бе Роналдо. Той правеше непредсказуеми неща. И до днес не съм виждал някой да ги може. Роналдо е най-добрият футболист, с когото съм имал удоволствието да си партнирам. За съжаление няма как да изпитам какво чувство е да играя заедно с Кристиано.
- Имате една фатално изпусната дузпа за „Интер” във финала за Купата на УЕФА срещу „Шалке” през 1997-а. Колко пъти ви се е случвало да изпускате дузпа?
- Много пъти се случва, но човек трябва да има волята и силата да се изправя пред такъв тип ситуации. Да биеш дузпа на финал не е лесно и човек като личност трябва да го приеме. Мачовете срещу „Шалке” бяха тежки. Загубихме с 0:1 в Германия, а на реванша победихме с 1:0 с мой гол. Стигнахме до дузпи, но дузпите са една лотария. Вратарят Йенс Леман беше голям майстор на дузпи и за съжаление пропуснах аз, пропусна и Кларънс Зеедорф. И още някой, но не помня. Така „Шалке” спечели Купата на УЕФА. Но за щастие футболът има реванши. На следващата година бихме „Лацио” и успяхме да спечелим Купата на УЕФА.
- Днес Чили е един от най-значимите национални отбори в света. По-силен ли е днешният тим от този от вашето време, или просто конкуренцията е по-слаба?
- Да, несъмнено, смятам, че номер 9 в момента е в упадък. В днешно време големите голмайстори в световния футбол не са типичният номер 9. Лео Меси не е деветка, Кристиано Роналдо - също. Аз мисля, че големият номер 9, който съществува днес, е Луис Суарес от „Барса”. А също и Роберт Левандовски от „Байерн”. Те са запазили същността на централния нападател. Световният футбол много се е променил. Централният нападател играе и в задно поле. Затова казвам, че играчи като Габриел Батистута, като Ернан Креспо и като мен самия също в днешно време не се виждат на футболното игрище.
- Чувства ли се щастлив Роналдо, след като от 7 години е спечелил само една титла с „Реал” в Испания?
- Той е в Мадрид, защото се чувства щастлив. Роналдо може да играе навсякъде по света. Понякога усилията на един не са достатъчни за постигане на целта. Факт е, че в последно време титлите му са по-скоро малко, но прави разликата... За мен „Барса" без Меси отново ще бъде много силен тим. Но „Реал” без Роналдо ще е доста по-скромен. Така че там се забелязва малко повече разликата в това какво означава един Кристиано за „Реал” Мадрид и един Меси за „Барса”.
- А освен Христо помните ли и други български футболисти?
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш