Елементарната логика сочи, че Антон Манушев е жертва на лакомия и водна стихия

Около 150 жертви годишно взема водата у нас. Близо 80% от населението не умее да плува, а които могат, не знаят основните правила. Едно от най-важните е да не се влиза във водата след хранене. Тогава при гмуркане стомахът връща поетото и се запушва дихателният апарат. Не толкова удавяне, колкото задушаване е причината за фаталния край.

Антон се учи да плува в Страшното, но прокобата му е Свинското. Той следва финансови науки в Брюксел и се връща в България. Чиновник е в Министерството на финансите и Дирекцията на земеделието и търговията. Прочува се като майстор плувец в гьола Овча купел край София.

През 1903 г. премиерът ген. Рачо Петров поверява на Антон Манушев финансовото министерство. През август княз Фердинанд кани кабинета да разпусне в двореца „Евксиноград”. Антон хваща влака с колегата от просвещението проф. Иван Шишманов „Беше взел със себе си голяма кутия чер хайвер. На гара Каспичан трябваше да обядваме. Телеграфически Манушев беше поръчал гювеч. Яде много”, документира професорът свинското поведение на финансиста.

Под Големия ясен домакинът е сервирал чай. Някой предлага преди чаепитието да се изкъпят в морето. Министрите се събличат. „Един адамитски кабинет”, сравнява ги княза с древната секта, която практикувала нудизъм.

Всички хукват към вълните, които този ден са високи. С тях и Манушев, оперен да покаже какво може. С подут стомах от гювеч и хайвер!

Антон Манушев се хвърля в прегръдките на Черно море. Прави „кавак”, тоест обръщане под водата, което връща храната. „Че той се дави! Манушев се дави”, алармира правният министър Никола Генадиев.

Тази драма е предупреждение за политиците, които са с генетично завишен апетит. Някои вече потеглиха към морето, други си стягат багажа. Да внимават, защото ако се удавят, на кого ще ни оставят. Българският народ ще осиротее.

Князът тръгна по каменяците край брега, да съгледа нещо от тялото. Тръгнахме и ний. Пратиха за лодка

Скоро след като Паяков беше назначен министър, опозиционните вестници изкараха, че новият държавен мъж бил контрабандист на сол

Другите министри бяха заминали по-рано. Аз отпътувах с Манушева. Беше взел със себе си голяма кутия чер хайвер. На гара Каспичан трябваше да обядваме. Телеграфически Манушев беше поръчал гювеч. Яде много. По пътя за Евксиноград в един файтон разправяше ми какви планове има за преуредбата на българските финанси. Обеща ми да подкрепя винаги моите планове.

Пристигнахме. Заварихме колегите. Под големия ясен пред килиите, гдето бяха се установили министрите, беше вече сложен чай. Аз отидох да си измия ръцете. В туй време чух, че някой предложи на цялата компания да отидат по-напред да се окъпят в морето. Докато да отида - всички бяха се запътили за морския бряг. С тях и Манушев. Аз тръгнах подир малко тоже в същата посока, но взех пътеката, която води към една пейка над самия бряг. Тук съвършено неожидано срещнах княза. Любезни поздравления.

Хвърлих поглед към плажа долу и вече видях, че министрите - Петков, Рачо, Генадиев, бяха се съблекли и навлизаха във водата. Князът духовито се обърна към мене: „Един адамитски кабинет” (или cabinet d'adamites). В тоя момент видях Манушева как хукна да тича навътре и стори ми се, като че вълните зинаха да го погълнат. Чух Генадиев, че извика: „Че той се дави! Манушев се дави”, и нахлу тоже в морето. Но вече от Манушев се виждаше само от време на време главата и двете ръце издигнати, после се скри съвсем. Анков и още един се затекоха с Rettungsring (спасителен пояс). Доближиха, но една вълна ги изтика назад.

Манушев беше загубен. Ужас обхвана всички. Тръгнахме с княза долу още като видяхме, че Манушев навлиза в морето. Князът тръгна по каменяците край брега, да съгледа нещо от тялото. Тръгнахме и ний. Пратиха за лодка. (При банята нямаше лодка!) Докато дойде една рибарска лодка, видяхме, че морето изхвърли тялото на Манушев повалено по очи. Грозна гледка! Извлякоха, турнаха го в лодката и го докараха пред сегашния кей (гдето се влиза в парка). Тук вече почнаха да го разтриват. Никакви следи от живот.

Пренесоха го в стаята му (до моята). Тук се яви лекар от Варна. Всички опити за механично съживяване останаха суетни. Манушев не бе вече между живите. Още същата вечер се реши да се назначи на негово място Паяков, тогава директор на някакво комерсиално заведение във Варна. Когато князът ме попита какво мнение имам за него, аз му казах, че не познавам неговите финансови способности, но че като директор на Търговското училище той беше добър. Бил и директор на гимназията в Солун.

И след смъртта на Манушев всички министри останаха в Евксиноград. Обаче веселото настроение на княза и гостите беше изчезнало. Князът страдаше очевидно от своето суеверие (ХIII народно събрание). Кабинетът даде курбан.

Скоро след като Паяков беше назначен министър, опозиционните вестници изкараха, че новият държавен мъж бил контрабандист на сол.

Не исках да вярвам, но оказа се, че работата не била измислена. Съдбата бе искала с разследването върху това престъпление да бъде натоварен от министър Сарафова моят братовчед Алеко Шишманов. Когато Паяков зае поста на Манушев, разследването бе вече привършено и контрабандата констатирана. Двамата мошеници търговци Паяков и Киро Вълев (?) бяха осъдени на една висока глоба, солта конфискувана и пр. Според закона част от глобата се падаше на братовчеда ми Алека. Аз се заинтересувах за това възнаграждение, защото с него можеше да се изплати една полица, която бях подписал за Алека. Но падна Сарафов и сумата остана да се прибира от Свищовската митница. Трябваше да се поиска чрез Министерството на финансите. Но шеф на това министерство беше станал вече контрабандистът. Que faie!

Стана обаче едно чудо и може би, без да знае Паяков, сумата бе поискана от Свищов и връчена на мене от Чакалова. Аз я внесох веднага в Банката. Паяков се извиняваше, че нищо не бил знаел за тази сделка. Мошеничеството се дължало на съдружника му Вълев. Естествено, че Алеко Шишманов дълго време не можа да остане инспектор в Министерството на финансите. Скоро го прибра Генадиев в Земеделската банка.

Наследникът с инфаркт в парламента

Лазар Паяков, наследникът на Антон Манушев, много внимава с къпането. Винаги се плацика на гладно, не слага троха в устата. Преяжда обаче с банкноти.

Корупцията свива гнездо в България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация. Двете са прочути със своята продажност. В ония мътни години, които не са избистрени до днес, Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-варненската железница.

Лазар Паяков не е изключение. Родом от Габрово, той учи в цариградския Робърт колеж. Завършва стопански и търговски науки в Париж. Учителства в Солун, директор е на Търговската гимназия в Свищов. Сетне е председател на Варненската търговско-индустриална камара.

Паяка, както му викат, плете корупционни мрежи. Аферата със солта, за която пише проф. Шишманов, не е изолиран случай. Финансистът надушва, че най-доходоносни са заемите, от които прибира комисионни. „При един разговор с Паякова - скоро след сключването на първия заем - той ми заяви, без да го питам, че някаква леля била му завещала някаква значителна сума, затуй можал и да изпрати дъщеря си на учение. Кой го караше да ми се обяснява. Изглеждаше ми гузен”, свидетелства професорът.

На 14 декември 1910 г. Народното събрание има само една точка в дневния ред: „Разглеждане предложението на шуменския народен представител г-н Атанас Краев за даване под съд някои от министрите на бившите кабинети Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев и изслушване обясненията на визираните в предложението бивши министри”.

Председателят Петър Ораховац нарежда министрите да влязат в пленарната зала. Първи се появяват Рачо Петров и Иван Шишманов. После влизат Михаил Савов и Никола Генадиев. Тримата остават прави, а Генадиев с бързи крачки отива при председателя и му прошепва нещо на ухото. Ораховац, който е лекар, поставя диагноза: „Моля събранието да се съгласи да се прекъсне заседанието за 10 минути предвид на това, че на едного от явилите се бивши министри е припаднало.”

Клетникът е Лазар Паяков. Поразен от масивен инфаркт, той пада като отсечено дърво в кулоарите. Първата и до сега последна жертва в святата обител на демокрацията.