Доживяхме шефът на малко КТБ да ни предупреди за малки КТБ-та

Издателят на „Капитал“ и баща на партийната мрежа „Да, България-Зелените-ДСБ-ДЕОС“ Иво Прокопиев се яви по bTV в Неделя, за да просветли народонаселението как се управлява правилно банка, как се управлява неправилно банка, кой-колко откраднал от банките и какви нови финансови измами се задават на хоризонта.Гвоздеят на програмата беше предупреждението на бизнесмена с политически чадъри и аспирации (в политологията на туй му се вика олигарх), че в България имало още няколко по-малки КТБ-та, като едно от тях било Българската банка за развитие. Но дали пък за пореден път не виждаме крадецът да вика „дръжте крадеца“?

Както „Труд“ разкри, империята на обвинения от прокуратурата за помагач във финансова престъпна схема Иво Прокопиев се свива паралелно с изтъняването на политическия чадър над неговите румени бузи и изискана прическа, като бизнесът му съвсем скоро ще се превърне във воденичен камък, вързан за врата на поне една голяма българска банка.

Мащабната корпоративна мрежа с пипала в почти всички сектори на икономиката, от възобновяема енергия през индустрия, добив на полезни изкопаеми, инвестиции в недвижими имоти, финансови спекулации, та чак до политически и партиен инженеринг през електронни и печатни медии изпитва все по-тежки финансови затруднения.

В опит да внесе стабилност, Прокопиев започна да разпродава предприятия и активи, изтегли се от сектор енергетика след като вече не можеше чрез политически натиск да си гарантира печалби на гърба на държавния бюджет, продаде „Каолин“ преди да лъсне убийственото замърсяване, което безотговорното стопанисване на предприятието нанесе върху село Меричлери и региона, освободи се от част от имотите си и днес е на път да „отвърже“ от себе си и инвестиционния посредник „Булброкърс“ – замесен в няколко съмнителни сделки, обект на прокурорски проверки и дела.

Всички тези схеми обаче, не успяват да запушат дупката в потъващия кораб и към края на отчетната 2015 година, „Алфа Финанс“ е в де факто ликвидна криза с ликвидни текущи активи от едва 42 млн. лв. при текущи пасиви от над 250 млн. лв. За да се справя с погасяването на гигантските си кредити, Прокопиев почти ежегодно рефинансира и „върти“ нови заеми, с които да връща старите, поставяйки холдинга в почти абсолютна зависимост от кредитиращите го банки – Банка ДСК, Пиреос Банк, УниКредит Банк Аустриа, Пощенска банка и Райфайзенбанк. Особени съмнения повдигат някои от кредитите за инвестиции в недвижими имоти. Например, прокопиевият дял от около 30% в най-губещия търговски център в София и прилежащите му офиси е заложен за 250 милиона лева – вероятно двойно над стойността на целия обект. Къде е разликата от парите? Поне част от тях са на Сейнт Винсент и Гренадините – дом на прокопиева офшорка, в която само през 2015 г. са потънали безследно 12 милиона лева от поетите банкови кредити, съответно от парите на българските спестители.

Е, не е ли това едно класическо „малко КТБ“? И що за абсурд е въртящият го на пръста си подсъдим за финансови престъпления Прокопиев днес да има наглостта не само да дава акъл какви други компании били „КТБ-та“, но и да дава присъди на държавни регулатори, от които самият той е избягал?

Ако управлявалият КФН Стоян Мавродиев не си е вършил работата през годините, то защо „Алфа Финанс“ холдинг е подвил опашка и е избягал от Българска фондова борса? По информация от самия вестник Капитал, „за седем години срещу „Алфа Финанс Холдинг“ и мениджмънта й са издадени 95 акта, 93 наказателни постановления, над 25 принудителни административни мерки, както и над 100 писма с искане за информация“.

Очевидно е, че КФН са проверявали публично-търгуваните дружества, както е и очевидно, че не всичко в „Алфа Финанс“ е бяло като ризата на Прокопиев, та се е наложило дружеството да бъде спешно извадено от регулираната публична търговия. Западният модел на медиен бизнес, пред когото босът на „Капитал“ се прекланя, предполага издателят на един вестник открито да изрази неодобрението си за някой политик или политическо назначение, вместо да атакува подопечената му институция с недомлъвки. Ако Прокопиев лично не одобрява Стоян Мавродиев като държавен служител, нека го каже ясно – в това няма нищо лошо, вместо да рути авторитета на КФН с разпространяване на слухове и пропаганда.

Логичното обяснение на подобен подход е, че самият бизнес на Иво Прокопиев е далеч по-близо до съдбата на КТБ, отколкото споменаваната държавна банка? А професионално казано Българската банка за развитие е една от финансовите институции, за която сценарият КТБ е не просто малко вероятен, но и фактически невъзможен – ББР не събира депозити от физически лица и не взима гигантски кредити от други банки, за да осигури самото си съществуване. В допълнение, Българската банка за развитие е официално оценявана като доверен партньор на Европейската банка за възстановяване и развитие, ЕИФ, ЕИБ, БРСЕ, Китайската държавна банка за развитие, две японски финансови институции и много други – дали те биха се асоциирали толкова близко, ако думите на обвиняемия олигарх бяха верни?

Всъщност, далеч по-смислена би била критика към каква точно е целта на Българската банка за развитие да съществува като държавна банка във вече пренаситен от конкуренция банков сектор, отколкото слухове и пропаганда за нейния финансов модел и то с обвинения, които са далеч по-валидни за потъващия „Алфа Финанс Холдинг“ на самия Иво Прокопиев.

В края на абсурдното интервю на Прокопиев, човек не може да не се сети за крилатите думи на Алековия Бай Ганьо:

„Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: "Желаеш ли да станеш български княз?" - без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната...”

Вече поне 15 години в ролята на този първи българин е именно босът на „Капитал“ – междувременно изкарал дори курсове в елитно сингапурско училище за министър-председател... Толкова е обсебен от идеята да стане „княз“ на държавата, но на чужда сметка, че е готов да срине същата тази държава със земята, ако не му се задоволи ищахът. В нормална държава за такива хора си има диагноза, но в България – не би.