В Украйна излезе книгата с лирични фрагменти „Игли в съня” (2017) от поетесата Анжела Димчева. Изданието е двуезично (български и украински език) и е дело на издателство „Твердиня” (гр. Луцк). Блестящият превод е реализиран от поетите Микола Мартинюк, Виктор Мелник и Бойка Драгомирецкая. Томчето е илюстрирано с 18 рисунки на Райна Дамяни. Премиерата на книгата ще бъде в София на 10 март в литературен клуб „Перото” с личното участие на тримата преводачи и на художничката.
Предговор от Любомир Левчев
Държите в ръцете си една необичайна книга - „Игли в съня”, сборник от философско-поетични фрагменти, които могат да бъдат причислени към жанра на кратката или афористична проза, бидейки разнообразни по съдържание, метафоричен изказ и морално-интимни послания. Тези кратки фрагменти са писани от Анжела Димчева в продължение на четири години и отразяват нейното виждане за света и човека в началото на ХХІ век. Акцент е сложен върху същността на изкуството, в частност върху ролята, битието и сложния вътрешен мир на твореца в България днес; тя не налага категорично мнението си, а говори с кристално ясни метафори за вариативния характер на ред понятия и актуални дилеми на взаимоотношенията в съвременното общество: любовта, лицемерието, омразата, нещастието, религията, смъртта, измамата, парите, кражбата на идеи, думите, завръщането, илюзиите, завистта, „безкрайния преход”, самовнушението, отмъщението, свободата, пресечната точка и т.н. Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни - това ни казва с тези фрагменти авторката.
„Игли в съня” е своеобразен влог в критико-есеистичната мисъл на българската литература - написана от поет и литературен критик, познаващ добре проблемите на българските писатели.
Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното - отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това.
Анжела Димчева
„Игли в съня” (откъс)
• • •
България е петно от пепел върху картата на света.
• • •
Християнската цивилизация се предава без бой - това е кризата на религията, в която след 2000 години вече няма истинна вяра, а само глобални интереси - днес европейските църковни институции са просто едни финансови корпорации.
• • •
Поезията е най-заразната болест, която се лекува само с още повече поезия...
• • •
Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.
• • •
Толкова е изпълнен въздухът с аерозоли лицемерие, че хората започват да мутират. Плоскостта на видимото е всъщност ребус от привидности.
• • •
Милиони хора са праведни, но само от гледна точка на религията. Още повече са грешници, защото това е тяхната религия.
• • •
Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.
• • •
Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.
• • •
Най-страшното не е цунами в океана от хора, а празната стая, в която сме се обичали.
• • •
След хиляди придобивки и загуби по пътя най-сетне разбираме, че никой не може да ни отнеме само смъртта.
• • •
Кражбата на идеи никой не я забелязва. Нима антиматерията би могла да се измери на кантар?
• • •
Аз нищо не измислям, думите са самозараждаща се плазма. Който може - я облагородява, който иска - я обсебва, който страда - я дарява.
• • •
Сънят... Само в него никой не ни подслушва... Но успяваме ли да изкрещим най-важното?!
• • •
Да отворим прозореца, преди „прозорците“ от компютърния екран да ни зазидат окончателно...
• • •
Когато спреш да се интересуваш от себе си, разбираш, че всъщност никой не се интересува от тебе.
• • •
Изкуството не иска жертви, защото то самото е жертва на признатия гений.
• • •
Една свещ ми е достатъчна – ще успея ли с поглед да я запаля, като си мисля за теб?
• • •
Дишам в графика, работя в карикатура, движа се в плакат, говоря в анимация, остарявам в скулптура... Но вали нежност в чужда живопис.
• • •
В града природата е уморена. Никой не забелязва сезоните. Климатикът е заковал равновесието на извънприродния човек, а интернет му е внушил, че е вечен.
• • •
Ако и душата можеше да се опакова, Кристо би бил повече от Папата... Но всъщност неговото изкуство е един добре рекламиран пазарен символ.
• • •
Ледени висулки проглеждат към мене, задават отговор и отминават... Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.
• • •
Майката знае всичко, може всичко, тя е островът на спасението, докато детето не се влюби... в компютъра.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш