Игра на думи в отбраната

Състоянието на армията ни не се е променило поне от пет години насам

Макар и с месец и нещо закъснение от посочения в закона срок, правителството прие Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2017 г. По-паметливите знаят, че за 2016 г. четохме два такива доклада. Първият, спазвайки законовия срок до края на март, беше приет и внесен в парламента от служебното правителство на Огнян Герджиков. Почти веднага след като изпълнителната власт се смени, той беше изтеглен. През септември дойде вторият, вече на третото правителство на Бойко Борисов, доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2016 г.

Едва ли широката общественост ще се задълбае толкова много, за да прочете всички раздели за отделните видове въоръжени сили и осигурявания. Това няма да го направят и повечето политици, включително и онези от парламента, които в края на краищата трябва да гласуват доклада. Сигурно е обаче, че оценката за състоянието на армията ще направи впечатление и ще бъде коментирана. Тя ще трябва да предизвика и съответните мерки, включително финансови.

Каква е обаче оценката за миналата година? Изводът на правителството е, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си, но със затруднения и повишен риск. Основните констатирани проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който е достигнал 20% от щатния състав и засяга в най-голяма степен Сухопътните войски; недостатъчното ресурсно осигуряване; затрудненията по поддържането и развитието на отбранителните способности.

Доста познато звучи, което е най-малкото тревожно. Такава оценка правителствата дават в докладите си от 2013 г. насам. Преди това написаното имаше най-вече разказвателен характер. Кое, обаче, е тревожното? Това е непрекъснатото повтаряне по същество на една и съща оценка. Дори и дума по дума. Или игра на думи, за да се създаде по-различно впечатление. Тази игра намери израз и при изтеглянето на въпросния доклад през миналата година. Служебното правителство смяташе, че въоръжените сили са в състояние само частично да изпълняват конституционните си задължения. Редовното замени частично със затруднения и ограничения. Какво се промени? Въпросът е риторичен.

Да се върнем на повторенията. Тук нещата са много интресни. В доклада за 2013 г. пише, че въоръжените сили изпълняват задачите си „с цената на допълнително натоварване и рискове за живота и здравето на личния състав“. За 2014 г. - „Българските въоръжени сили са в състояние да изпълнят възложените им мисии и задачи с известни ограничения. Това обаче се постига с цената на допълнително натоварване и рискове за живота и здравето на личния състав“. За 2015 г. четем, че въоръжените ни сили изпълняват задълженията си, но с „редица затруднения, свързани с продължителния финансов недостиг и състоянието на въоръжението и бойната техника.“ За 2016 г. „Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си.“ За миналата година пак в основата на оценката на състоянието на въоръжените сили са затрудненията и повишения риск.

Да оставим това, че всяко следващо правителство, като че ли преписва от доклада на предишното. Независимо от коя политическа сила е. Това, както казват, е бял кахър. По-важното е, че от 2013 г. в състоянието на въоръжените ни сили няма промяна. Поне за това свидетелстват оценките в докладите. Още по-важното, т.е. тревожното, е, че го няма подобрението.

Приемаме, че и повторението на оценките не е толкова страшно. Лошото е, че те са верни. Къде е причината? В отговор на този въпрос бихме могли да приведем данните за Република България в „Годишния доклад на генералния секретар на НАТО за 2015 г.“. Те обясняват много от нещата, които се случват и ще се случват с нашата армия. Заделеният процент от брутния вътрешен продукт за отбрана в нашата страна за периода 2007-2014 г. спада от 2,3% на 1,35 %. За 2015 г. отделените от Република България разходи за отбрана са в размер на 1,20% от БВП или 599 млн. щ. д., при очакван БВП от 53 млрд. щ.д. Днес с всички сили (или не с всички) гоним двата процента. В Националния план на правителството за изпълнение на тази задача, поставена от срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г., намираме, че през 2018 г. са отделени 1,55 на сто от БВП за отбрана, а двата процента ще стигнем чак през... 2024 г.

Две неща трябва бързо да се решат. Първото, да се премахнат ограниченията, за които са виновни недостатъчните средства за отбрана и тяхното нерационално разпределение за възнаграждения, издръжка и капиталови разходи. Второто, да преодолеем причините за повишения риск на военната професия, който е свързан най-вече с ниската мотивация и остарялата бойна техника и въоръжение. Тогава ще намерим по-различни формулировки за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Да с надяваме и по-оптимистични.

Прогнозата

Почти сигурно е, че депутатите няма да обърнат необходимото внимание на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2017 г. Вниманието им вече е обладано от инвестиционните проекти за модернизация. Все пак това са 3,2 млрд. лева за самолети и бойни машини. Очаква се скоро към тях да се прибави още един милиард за патрулните кораби. Проследете обсъждането и гласуването на доклада в пленарна зала, която ще видите, че ще е полупразна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари