„Детство мое, реално и вълшебно“ оживя във Варна

Хиляди малчугани откриха, че челикът и карачката са по-забавни от интернета 

Любимите забавления на децата от миналия век са актуални и днес, стига да има кой да научи привикналите на технологични игри малчугани да скачат на ластик, да мятат сопа към челик и да се надпреварват с карачки. Това показа първото издание на фестивала “Челик” във Варна. За два дни в Морската градина хиляди деца усвоиха правилата на 19 игри от детството на родителите, бабите и дядовците им. Прохладното облачно време не ставаше за плаж, но бе идеално за заниманията на открито, които вървяха от 10 до 18 ч. На поляните хлапета и родителите им дружно скачаха с чували, баби въртяха въжета, на които скачаха внучките им, татковци и дядовци даваха съвети на малките си наследници как да въртят сопата, за да уцелят челика, поставен в ямка в земята или подпрян на купчинка камъчета.

Оказа се, че повечето от “размразените” игри имат вариации в спомените на отдавна порасналите деца, което бе повод за задълбочени дебати “зад кадър” край игралните полета. През крак или от дупка се цели челикът, как се разпределят войниците в армиите на “Отвори, кралю, порти” дискутираха оживено възрастните, докато децата тренираха новите умения под вещото ръководство на ментори. 40 млади момичета и момчета - ученици и студенти, повечето от които вече с богат доброволчески опит, учиха малките на правилата на игрите. Самите те ги бяха усвоили преди фестивала, защото също са от интернет-поколението, което почти не е замръквало в летните вечери на двора или кварталната площадка без родителски контрол.

Заради промените в битието, съзнанието и технологиите днешните хлапета пък са убедени, че игрите са или в таблета, или в магазините. “Когато дъщеря ми искрено се учуди как така ще има нещо извън интернет и то безплатно, което да я забавлява, решението бе взето. Пожелах да покажа, че не е задължително игрите да се купуват, а могат и да се създават, споделя главният организатор на фестивала Яна Борисова. Бившата радиожурналистка и настоящ собственик на ПР-агенция измислила идеята преди 3 г. “Всяка година про боно работя за един проект. Исках да направя и свой по този начин. Но понеже съм педант, дълго се въздържах от страх, че ще се проваля”, обяснява Яна. Така се колебала до март тази година, когато сподвижникът й - графичният дизайнер Костадин, й дал кураж. “Ако е провал, няма да си сама, ще сме заедно”, рекъл той. И Яна се гмурнала в приключението, чийто финал забавлява толкова много хора от три поколения край Аквариума и Морското казино.

Идеята заразила още неколцина съмишленици с различни професии и хобита. Обединило ги общото разбиране, че и възрастните трябва да играят и че простичките неща са най-истински. Усетиха го и децата, които щуряха на фестивалните поляни. “Водя внука, но и аз съм любопитна. Това е любимата ми игра от детството, обаче част от думите съм забравила”, казва млада пенсионерка, повела 8-годишно момченце към зоната, където се играе “Отвори, кралю, порти”. Жената се нарежда край арката, оформена от детските ръце и с усмивка припява текста на песничката заедно с пазачите на портата, които подбират войници за двата противникови лагера. На метри към плажа, на челик-арената достолепен дядо аплодира първите опити на своя внук. “Това е истинска игра, не виртуалните борби, които малките непрекъснато водят в компютрите. Те дори вече не рисуват на хартия или на асфалт, а в телефоните си. Тук е различно и е както трябва - поощряват се ума и уменията и сме сред природата, всички заедно”, ентусиазиран е възрастният човек. Той си спомня, че много е играл навремето на челик и лимки. “Сега вече не мога, но има кой да показва”, сочи пенсионерът двама млади доброволци. Единият е студент, другият още е ученик.

“Обогатяваме се със знания и впечатления, а и доброволчеството е най-великото нещо на света, особено когато е за такава приятна кауза”, усмихнато споделят момчетата, докато наставляват поредния малък играч. Макар челикът да е момчешка игра, на поляната се мяркат и момиченца. Времената се менят, смеят се възрастните. С тяхна помощ децата рисуваха фантазиите си на асфалта, въртяха копче на конец, докато запее и се надпреварваха с карачки, наподобяващи оригиналните старовремски колела от обръчи на бъчва, нанизани на дебела тел.

На метри от морето се развихри и една от най-харесваните преди години във Варна детски игри “Капитане, капитане, какво ще е морето”. С нея ставаха и заспиваха немалко поколения деца, свързани чрез семействата си с необятната водна шир. Капитанско-метеорологичната забава впечатли и наследниците им. “Ей, много важна задача е да показваме какво е времето. А аз съм най-важен, естествено”, кима третокласник капитан.  Не по-малко се забавляват в гадаенето по-малките му съграждани. Звънки гласчета огласят цялата околност с викове “Оракуле-боракуле, какъв ще бъде тоз?”. Встрани батковци показват майсторство в играта на лимки. “Тях най-трудно ги намерихме - 400 пъстраци, камби и александрийки. Но успяхме. За другите приспособления - челиците, карачките, ни помогна провадийска фирма, а общо 12 партньори протегнаха ръка на фестивала. Не като чисто спонсорство, а с лична подкрепа за каузата, че малки и големи трябва да играем заедно, да споделяме почивните си мигове пълноценно, а не разделени пред компютъра и телевизора у дома”, пояснява Яна Борисова.

Един от партньорите на фестивала дори направил авансово социологическо проучване. Оказало се, че половината от запитаните възрастни варненци искат да намерят отново детето в себе си. “Хубаво е ние да си върнем спомена. А децата научават новите за тях игри за броени минути. Не бива да ходим с тях по площадките, само за да сме пазачи. Трябва да играем заедно”, изповядва философията си Яна. Споделят я много млади и по-зрели родители, които преодоляха всички условности и заедно с мъниците скачаха на въже, на ластик, строиха кули от хартиени конуси, бягаха в чували и рисуваха с тебешири. Сякаш настроението от песента “Детство мое, реално и вълшебно” оживя във Варна, за да покаже, че няма шанс технологията да убие традициите и че в модерния свят детството си остава все така лудо, искрено и неподправено. С карачка в ръцете и лимки в джоба до смартфона.