Идеите на Пол Ромър, които му донесоха Нобелова награда

Изследванията му показват как знанието може да служи като двигател за дългосрочен икономически ръст

Критикува колегите си, че ползват неправилно математиката

Официалното връчване на Нобеловите награди по икономически науки е повод за кратък преглед на идеите на Пол Ромър. Всъщност тези награди не са от оригинално учредените от Алфред Нобел, а се присъждат от Шведската централна банка, която е една от най-старите в света. В съобщението по въпроса се посочва, че Уилям Нордхаус интегрира измененията в климата, а Ромър - технологичните иновации - в дългосрочните макроикономически анализи.

Пол Ромър започва работата си относно икономическия растеж, когато преобладаващото мнение сред неговите колеги, че той е екзогенен, т.е. не би могъл да се повлияе от някакъв фактор в останалата част от икономиката. Той разработва теорията за ендогенния растеж, според която промените в технологиите са резултат от усилията на изследователи, предприемачи и изобретатели, които реагират на стимули. Всичко, което влияе върху усилията им, като данъчното облагане, финансирането на изследователската дейност или образованието, би могло да въздейства и върху дългосрочния потенциал на икономиката.

Основният принос на Ромър се изразява в разбирането на икономиката като наука за идеи и как откриването на нова идея е в основата на икономическия растеж. Една от статиите му, публикувана през 1990 г., всъщност се възприема от част от икономистите като една от най-важните в литературата по въпроса след труда на Робърт Солоу, който му носи Нобеловата награда.

Най-съществената му идея е, че начинът, по който нещо се прави или произвежда, не ограничава ползите от последващото му използване. По принцип повечето блага са конкурентни в потреблението им. Ако едно лице ги използва, ползите от това остават само за него, а останалата част от обществото не може да ги изпита. Например, ако твърде много хора използват даден път, се получава задръстване и за всеки следващ потребител пътуването става по-бавно. Или ако даден фермер използва вода за напояване от общия кладенец, може да не остане за неговите съседи.

Конкуренцията при потреблението показва оскъдността на ресурсите, която е основен проблем в икономическата наука.

Идеите обаче не са оскъдни – те могат да се използват от всички и това не намалява полезността от тях. Те не се изчерпват при употреба и е технически възможно всякакъв брой хора да ги използват едновременно, след като веднъж са били измислени.

Един от любимите примери на Ромър е хидратирането на малките деца при ротавируси, които причиняват стомашни проблеми. Сравнително доскоро те са причина за множество смъртни случаи в по-слаборазвитите страни. Проблемът е, че понякога родителите реагират неправилно и намаляват приема на течности. В резултат от това настъпва дехидратиране и допълнително влошаване на състоянието на детето. Терапията, която включва рехидратиране – разтваряне на минерали, соли и малко захар във вода в правилната пропорция, представлява начин за решаване на проблема. След като е открит, той може да бъде използван многократно. Идеята и формулата за разтвора не стават по-оскъдни при използването им от повече хора.

Как обаче е свързано това с икономическия растеж? Неконкурентното потребление дава възможност за реализиране на нарастваща възвръщаемост от мащаба и обхвата. При обичайните блага се приема, че е налице постоянна възвръщаемост спрямо мащаба на производство. Ако желаем да увеличим двойно производството на дадена стока, ще ни е необходим двойно по-голям производствен капацитет – тоест още един завод.

Според Ромър неконкурентното използване на идеите е съществена част от този аргумент. Не е необходимо фирмите да изобретяват отново идеята за компютъра всеки път, когато строят завод за производство на компютри. Вместо това вече развитата идея за дизайна на компютрите ще се използва във всеки следващ завод. Възвръщаемостта от конкурентните при потреблението ресурси, каквито са капиталът, трудът и материалите, е постоянна, но когато се използват и идеите се получава нарастваща възвръщаемост. Ако се удвои количеството на конкурентните при потреблението ресурси и на идеите, общото производство ще се увеличи повече от двукратно.

В резултат от нарастващата възвръщаемост от ресурсите се реализира икономически растеж. Производството на човек тогава зависи от общия размер на вложеното познание, което не е необходимо да е разделено сред хората.

Разликата с предишни теории за растежа (например тази на Солоу) е голяма. Ако при производството се използва един допълнителен компютър, това ще направи един работник по-производителен. Ако се използва една нова идея обаче, например, за приложение за обработка на данни, е възможно голям брой работници да станат по-производителни. Така растежът на дохода на човек от населението се обвързва с общия брой идеи, а не с растежа на идеите на човек от населението.

Според Ромър по-големият брой изследователи води до генерирането на повече идеи, от които се подобрява благосъстоянието на всички заради неконкурентното потребление на идеите. Исторически погледнато е налице значителен растеж както на общия брой идеи, така и на броя на хората, които ги измислят. По този начин се осигурява експоненциален растеж в дългосрочен период.

В резултат от тези разсъждения обаче се достига до извода, че не е възможно постигането на равновесие в икономиката при наличие на съвършена конкуренция и липса на външни ефекти, които представляват ползи или разходи за трети страни по една сделка. Така монополистичната конкуренция осигурява печалбите, които стимулират предприемачите да използват иновации. Следващите изобретатели и изследователи използват откритията на тези, които са работили преди тях.

Ромър също така е известен с критиката към колегите си, че използват неправилно математиката в икономическите анализи. Според него един автор, който се придържа към научните норми трябва да използва математическата обосновка, за да прави анализите по-лесно разбираеми, докато в действителност по този начин те могат да доведат до заблуждаващи резултати или силно да затруднят възприемането им. Някои изследователи правят нереалистични допускания и преувеличават резултатите с идеологически цели, а използването на математически формули е начин да прикрият това.

Наградата за Ромър е присъдена заради неговата Нова теория за икономическия растеж. В нея обаче той третира познанието като хомогенен фактор за производство, с което много икономисти не биха се съгласили. Традиционно прогресът в науката се възприема като търсене на обяснение на феномени, които преди това не са били изследвани.

Приносът на Пол Ромър безспорно влияе върху изследванията на икономическия растеж и по тази причина наградата за него е очаквана. Няма съмнение, че Ромър е изключително добър в моделирането. В съобщението на Комитета за присъждането на Нобеловите награди се казва, че са налице предишни изследвания по въпроса, но те не са моделирали технологичните промени. Тоест самият комитет не твърди, че Ромър е открил нещо принципно ново.

В действителност голяма част от идеите, които той доразвива, са известни още от ранните години на двадесети век в творчеството на Алин Янг за нарастващата възвръщаемост и външните ефекти в процеса на растеж. Кенет Ароу, също Нобелов лауреат, подчертава ролята на ученето чрез правене за икономическия растеж. Икономистът Ричард Нелсън твърди, че голяма част от съдържанието на новата теория за растежа може да бъде открита в разработка на Моузес Абрамовиц от 1950 г. Когато се говори за приноса на Ромър и други икономисти към съществуващата преди това теория, всъщност се има предвид теорията на Робърт Солоу, която всъщност не включва в себе си множество идеи за икономическия растеж от времето след Адам Смит.

Например, икономистите Мизес и Хайек посочват научния прогрес и общия напредък на познанието като силно взаимосвързани с процеса на икономически растеж. Те и множество други автори подчертават важността на институциите – правото на частна собственост, върховенството на закона и системата на определяне на цените за насърчаване на растежа. Всъщност развитието на познанието в голяма степен се определя от тези институции. Носителят на Нобеловата награда Дъглас Норт счита, че липсата на тези аспекти в Новата теория за икономическия растеж не решава едни от най-важните проблеми.

Прогресът на съвременната икономическа наука в голяма степен е евристичен – т.е. изграждат се по-добри, по-елегантни, по-изчистени модели, които включват в себе си повече фактори, които преди това са разглеждани като външно зададени. Успехът на теорията на Ромър се състои в това проблемът за технологичните промени да се третира по формален начин и да се приобщи към неокласическата икономическа школа.

Полезността на такива упражнения наистина е голяма. Използването на различен език за представянето на съществуващи идеи обаче не представлява само по себе си голям напредък в науката. За тази цел са необходими обяснения за причините за отделните икономически феномени, като формирането на цените според Менгер или теорията на Хайек за бизнес цикъла, или критиката на Мизес към централното планиране. Налице е голяма разлика между такива фундаментални изследвания и откритията на нови начини за включване на идеи в съществуващите неокласически модели за общо равновесие.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари