За да се прави добра икономическа наука, трябва да се помни, че хората са човешки същества, твърди професорът

Наскоро беше оповестено, че носител на Нобеловата награда за икономика за 2017 г. е Ричард Тaлър. Той е професор по поведенчески науки и икономика в Бизнес училището Буут към Университета на Чикаго. Удостоен е с това отличие заради приноса му за изграждането на мост между икономическия и психологическия анализ при вземането на индивидуални решения. Неговите емпирични открития и теоретичните му прозрения способстват за създаването на новото и бързо разрастващо се поле на поведенческата икономика. Така тази наука става широко призната, като чрез нея се предлагат разнообразни инициативи за повишаване на ефективността на правителствата.

Във все по-голям брой държави специалистите по поведенчески науки подпомагат политиците. Например, в Обединеното кралство е създадена специална агенция със задачата да направи правителството по-ефективно като използва откритията на тези науки. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува вече втори доклад с множество примери от различни страни за приложението на поведенческите науки в държавното управление.

Няколко идеи, разработени от Ричард Тaлър, променят начина, по който мислим и действаме - ограничената рационалност, липсата на самоконтрол, побутванията и предполагаемо неуместните фактори.

Ограничената рационалност

Основните течения в икономическата теория се основават на допускането, че хората действат рационално. Те са изключително умни, лишени са от емоции, не се разсейват и нямат проблеми със самоконтрола.Тоест при наличие на достатъчно информация по даден въпрос, те ще вземат решението, което им носи най-големи нетни ползи. Тaлър нарича тези хора екони.

Той не приема тази идея и в множество изследвания показва, че всъщност хората имат ирационално поведение. Това поведение се оказва систематично. Освен това обаче то може да бъде очаквано и контролирано. Истинските хора имат проблеми при балансирането на приходите и разходите си и трудно преценяват колко пари ще са им нужни при пенсиониране.Те понякога си позволяват да харчат много за ядене, пиене или забавления. Те са просто човешки същества. Поведенческата икономика е науката за действията на човешките същества на пазарите.

Той развива идеята за „мисловното счетоводство”. При вземането на решения човешките същества имат склонността да опростяват нещата. Те отделят повече внимание на отделните решения вместо да ги видят в по-общ контекст.

Например, при управлението на личните си финанси хората изготвят бюджети за дневните си разходи, наема и ваканцията. Това обаче може да доведе до допълнителни разходи вместо да допринесе за дългосрочни спестявания. Подобна е ситуацията с шофьорите на такси, които имат дневна цел за приходите си. Случва се това, че те приключват работа по-рано, когато търсенето на услугите им е по-високо, и карат повече време, когато търсенето е ниско.

Когато се отнася до собствеността, хората ценят повече своята, отколкото чуждата. Те не са склонни да се разделят със своята собственост и затова се опитват да избегнат загубите.Тaлър прави по-общо наблюдение как постъпват хората при вземането на решение за покупка или продажба. Инвеститорите продължават да държат обезценяващи се активи, като се надяват, че ситуацията ще се подобри. От друга страна те бързат да продават стойностни активи, за да компенсират загубите.

Липсата на самоконтрол

Според Тaлър хората страдат от множество мисловни илюзии, които ги подтикват да допускат грешки. Класически пример за това е дилемата на Одисей, която се просмуква във всеки аспект на нашия живот: поддаваме се на изкушенията на потреблението тук и сега вместо да спестяваме за още по-интересни преживявания в бъдеще или за живот от ренти.

Изживяванията, които са близо във времето до настоящия момент, привличат повече внимание, отколкото тези, които са по-далеч в бъдещето. Така, да се похарчи днес определена сума пари ни носи по-голяма полезност, отколкото ако я спестим за бъдещо потребление. Тaлър създава модела „план - действие”, според когото при планирането се поставят дългосрочните цели, докато при действието има значение само какво е тук и сега. Следователно, поради липсата на самоконтрол хората са по-склонни да се придържат към различни предварително поставени ангажименти като спазването на диета или спирането на тютюнопушенето, за да постигнат някакви дългосрочни цели.

Побутванията

Тaлър изследва как обществените институции биха могли да помогнат на хората за вземането на по-рационални и по-информирани решения. Отговорът се крие в побутванията, които според него представляват най-добрата форма на либертариански патернализъм. Правителствата трябва да използват разнообразни инструменти за даване на сигнали, напомняния или леки предупреждения. Смисълът на побутванията е да се достигне до добри решения, без хората да бъдат принудени да направят точно определен избор.

Побутванията са малки промени в дизайна на нещата, които могат значително да повлияят върху поведението на хората. Те обаче не трябва да се използват, за да ги подтикнат да вземат лоши решения, за които след това да съжаляват. Употребата на побутванията трябва да се води от три принципа. Побутването трябва да бъде прозрачно и да не бъде заблуждаващо. Ефектите от побутването трябва лесно да могат да се избегнат, като това се прави с минимални усилия. Трябва да има убедителни основания да се приеме, че поощреното поведение ще увеличи благосъстоянието на хората.

Някои побутвания са относително прости - добавянето на снимка при изпращането на глоба за превишена скорост увеличава процента на плащане, защото нарушителите са по-склонни да платят, когато видят такава снимка.

Побутванията обаче могат да създадат също и проблеми. Например, самият Тaлър получава писмо по електронната поща, в което му съобщават, че в The Times е публикувано ревю на негова книга. След като избира посочения адрес, се оказва, че съдържанието е платено, като му е предложен пробен достъп за един месец с такса от само 1 британски паунд.

Тъй като е опитен потребител, той прочита и ситния шрифт в офертата. Необходимо е да се предостави информация за кредитна карта. Освен това при изтичане на пробния период той автоматично става абонат с такса 26 паунда на месец. За да се премахне абонаментът обаче, е необходимо предизвестие от 15 дни, така че всъщност офертата е добра само за две седмици. Освен това е необходимо това да стане с обаждане в Лондон, през тяхното работно време, на платен номер. Всичко това създава предпоставки наглед добрата оферта да се превърне в нежелан дългосрочен абонамент, а прочитането на една статия да струва поне 100 паунда.

Тази сделка се квалифицира като побутване, което нарушава и трите посочени принципа. Офертата е подвеждаща и не е прозрачна. Решението да се прекрати участието създава затруднения. Целият пакет изглежда не е в интерес на потенциалния абонат, а само на изданието.

Предполагаемо неуместните фактори

Предполагаемо неуместните фактори (ПНФ) е друга идея, която Тaлър развива. Икономистите ги пренебрегват, тъй като предполагат, че на пазарите тези фактори не биха имали значение. Това допускане се оказва погрешно и осъзнаването на важността подобрява икономическия анализ. Поведенческата икономика всъщност е стандартната наука, която включва в себе си и ПНФ.

Задължителното включване на работниците в планове за спестявания за пенсия представлява практически принос на работата на Ричард Тaлър. Той разработва идеята „Спести повече за утре”. Тя се отнася за случая, когато наетите лица трябва да вземат решение дали някаква част от бъдещите увеличения на техните работни заплати ще бъдат заделени за спестявания за пенсия. По този повод психолозите разкриват, че от една страна хората неохотно се отказват от използването на текущите си доходи и, от друга, не се интересуват особено от бъдещите си спестявания.

Съобразителните работодатели включват три ПНФ в дизайна на своя план. Работниците автоматично са записани, но имат възможност да се откажат. Нормата на спестяване автоматично се повишава всяка година. Освен това се предлагат разумни решения за инвестиране по подразбиране. Тези характеристики значително подобряват резултатите на планираните участници. За икономистите обаче те биха били предполагаемо неуместни фактори, тъй като не се вместват в техните модели.

Факторът, който е предполагаемо уместен в случая, е, че вноските и натрупаният капитал не се облагат с данъци до момента на пенсиониране. Това данъчно облекчение е създадено, за да насърчи хората да спестяват повече. Скорошно изследване сравнява относителната ефективност на предполагаемо неуместните фактори и подобно облекчение в Дания. Авторите отнасят едва 1% от направените спестявания като резултат от данъчните облекчения, докато останалите 99% се дължат на автоматичните характеристики.

Предимството на използването на побутване пред данъчно облекчение е, че разходите за първото са минимални, докато второто може да бъде изключително скъпо. Освен това от повечето такива облекчения се възползват по-заможните хора, които и без тях имат повече спестявания.

Ще завърша с отговора на новия Нобелов лауреат на въпроса как ще похарчи парите от наградата. „Ще се опитам да ги похарча колкото е възможно по-ирационално”, с което той всъщност заявява, че не е екон, а човешко същество.