България ще даде старт на дебатите за субсидиите след 2020 г.

Проблемът с подпомагането на агросектора в ЕС след 2020 г. не е в това дали земеделците ще получават субсидии. А в това по какъв начин ще ги получават. Именно България, която като цяло никак не обича да се „навира между шамарите”, ще даде старт на горещите дискусии за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП - 2020) по време на председателството през 2018 година. Комисарят по земеделие Фил Хоуган обещава, че „няма много да боли“, защото ЕК не иска да прави революции, а плавен преход към нещо по-ново. Казано е елегантно, но е очевидно, че ЕС преосмисля отношението си към земеделието. И че „чашата на промяната няма да ни отмине“.

Засега най-общата позиция на България е с реверанс към досегашното статукво. Но е така формулирана, че ни дава възможност да лавираме. Основно, ние сме да се запазят директните плащания на площ. Преведено на обикновен език, означава, че всеки земеделец получава пари за това, че обработва някакви декари. Примерно - 1000 дка - 1000 лв./, 100 000 дка - 100 хил. лева, ако приемем условно, че на декар субсидията е 1 лев. В идеалния вариант тези пари се получават от фермера, независимо колко продукция е произвел и с какво качество. Този метод на подпомагане, се прилага от създаването на ОСП. Целта е била да се даде рамо на земеделието в ЕС след войните. Днес обаче анализатори, политици, агробизнес, чиновници и граждани, до които имаше допитване от ЕК тази година, отчитат, че именно това е довело до диспропорциите в сектора. А именно, до създаването на мощни индивидуални ферми, които обаче не осигуряват почти никаква работна ръка. Което е едно от нещата, довели до обезлюдяване на селата.

Защо? Защото тези ферми основно са зърнопроизводствени стопанства, силно механизирани. Дотолкова, че едно семейство с още един-двама души, се справят с 50-60 хил. дка. Ето защо директните плащания са родили абсурда 80% от субсидиите да се ползват от 20% от фермерите в ЕС. Като най-ярки примери в това отношение в последните години се дават Румъния и особено България. И тук не става дума за това дали са добри или лоши големите фермери, а за последствията от начина на субсидиране в ЕС. И ако във Франция, например, за голям фермер се смята обработващ 500 хектара, то у нас такова стопанство е малко. Имаме фермери с по 1 млн. дка. Другата крайност са мнозинството от земеделците с 5 дка, 100 дка, 1000 дка. Те оперират най-вече в сферата на зеленчуци, овощарство, биоземеделие, животновъдство, планински райони. Голяма част от тях са млади фермери. Разликата е печална. Как изглеждат 100 лева субсидии годишно срещу 1 млн. лева в идеалния вариант. В същото време именно тези сфери на „зеленчуци, плодове и биоземеделие” пък генерират заетост, та дори и сезонна. И са преграда срещу обезлюдяването.

На първо четене при така представените факти, спонтанната реакция би била – „Ами да се спре с тези директни помощи”, както са реагирали мнозина граждани на ЕС при допитването? Това обаче веднага ни запраща в другата крайност. Първо, защото едрото фермерство е жизнено необходимо, произвеждайки зърно. Също така, като изключим „земеделците с куфарчетата”, родени и отгледани от „директните плащания”, не може да се отрече, че голяма част от едрия агробизнес мисли и действа с високи хоризонти на предприемчивост и новаторство.

Тогава? Алън Матюс, един от водещите анализатори на ОСП в ЕС и почетен преподавател от „Тринити“ колеж в Дъблин, заяви радикална позиция по време на форум за ОСП в София през септември: „Дошло е време да направим следваща крачка – да преустановим разпределянето на средствата на хектар, което беше важна част от старата ОСП. Разходването на парите за земеделие трябва да става по таргетиран начин. И понеже голяма част от финансирането отива при земеделци с големи приходи, с таргетирането ще се определи точно какво искат фермерите да правят. Защото те не само произвеждат храна, а се грижат за селските райони, помагат за опазването на околната среда. Налице са много неща, заради които да подкрепяме фермерите, но това трябва да се случва по целесъобразен начин.“

От друга страна в Бялата книга на ЕС са записани пет варианта по отношение на разпределение на парите за земеделие, предложени от ЕК след 2020 г. В документа се отбелязва, че ОСП е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е способ за борба с климатичните промени. Въпреки това, в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания.

Каква позиция ще заеме България в бъдеще? Дали ще защити директните плащания в сегашния им вид, или ще направи реверанс към дребното фермерство, което за ЕС по всичко личи е повече от важно – предстои да видим.

Варианти на Еврокомисията

Еврокомисията разглежда евентуални дискусионни варианти за реформиране на ОСП. Първата идея е да бъде гарантиран базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите фермери. Втората предвижда въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания. Обединяващото във всички варианти обаче е, че директните помощи, се предвижда да бъдат насочени специално към дребните фермери и тези в планинските и необлагодетелствани райони, изпитващи трудности.

* Авторката е главен редактор на сп. „Агрокомпас”