Аналогиите съвсем не са случайни. ИД(У) всъщност е Ислямско Движение в Узбекистан, но вече в поредица от атентати те обявяват своята съпричастност към ИД - Ислямска държава. Останалата част от заглавието е интервюто на техния лидер Тахир Юлдаш, който дава представа за възгледите им.

Сайфуло Хабибулаевич Саипов, атентаторът от Ню Йорк, чийто пикап се вряза в тълпата от минувачи и пешеходци по велоалеята близо до Световния търговски център, отнемайки живота на 11 души, е живеел съвсем легално вече седем години в страната. Всички си задават въпроса как се е радикализирал, за да извърши този терористичен акт. Ето как:

„Сега светът се управлява от няколко милиона евреи, живеещи в САЩ. Уверявам ви, че краят на САЩ е много близък. Никой не вярваше, че ще срутим Червената империя, но ние го направихме в Афганистан с помощта на Аллах. Това същото чака и Америка и това ще стане съвсем скоро“. „Ако преди ИД-У се бореше против режима на Кадиров в Узбекистан, то сега вече нашата организация се присъедини в борбата против всички врагове на Исляма на планетата“. „Единственият верен начин в борбата срещу евреите и християните, които унижават Исляма, е джихадът. Всякакви преговори с евреи и християни са като сънотворно, наркотик, което само те отклонява от целта“.

Това са още цитати от проповеди на лидера и идеолог на Ислямско Движение в Узбекистан Тахир Юлдаш. Както виждаме, никаква разлика от проповедите на лидера на другата ИД, този път в Ирак и Леванта (ИДИЛ), Абу Бакър ал Багдади. В методите и формите на водене на войната, както и с основните мишени - също.

А всичко започва от Афганистан и влиянието, което оказват талибаните за радикализирането на живеещите над 2,5 млн. узбеки в северната част на страната. Използвайки този ресурс, талибаните провеждат идеологическа инвазия, като целта им е населението от Ферганска долина. В тази заобиколена от планините на Тян-Шан и Алтай, дълга 350 км и широка 150 км ивица живеят над 5,5 млн. узбеки, таджики и киргизи, което я прави най-гъсто населения район в Централна Азия. Точно там бъдещият лидер на ИД-У, Тахрир Юлдаш се радикализира, получава ислямско духовно образование в медресето Муджидидя-Хусайния на суфистката секта Накшбанди. Самият той се счита за един от малкото останали наследници на Кокандския хаганат, последните управници на Фергана.

След изтеглянето на съветските войски от Афганистан, Юлдаш се впуска в надпреварата за властта в Узбекистан. Още тогава той обявява за основна своя цел създаването на Ислямска държава в Узбекистан и въвеждането на шериат по примера на Афганистан. От тези времена е и непримиримата му вражда с настоящия президент Ислам Каримов, който с азиатска хитрост успява да го изиграе. Първоначално Каримов заема проислямистки позиции, убеждава го, че ще създаде ислямски Узбекистан, но за това са му необходими силни президентски пълномощия, защото депутатите в парламента можели да се отметнат. В момента, в който взема властта, Каримов хвърля всички сили, за да разбие ислямистите на Юлдаш.

Последният бяга в Афганистан и става изключително близък с Осама бин Ладен. Бойците на узбекската му групировка даже са личните охранители на бин Ладен, както и на създадетеля на Ал-Кайда в Ирак, впоследствие Ислямска държава в Ирак и Леванта, Ал-Заркави. Следва неуспешен опит за преврат в Узбекистан и заедно с организацията си ИД-У се пренася в Таджикистан. Там успява да намери сходни джихадистки събратя и се включва в Обединената таджикска опозиция (ОТО), с която достига до 15 км от Душанбе, но лидерите на таджикските ислямисти решават, че е време да сменят неудобните спални чували и уморителните планински преходи на коне и мулета с министерски кресла и лимузини. Приемат предложението да влязат в коалиционен кабинет и стават министри. Преди да се премести в Киргизия, ИД-У успява сериозно да радикализира таджиките, което откриваме отново в другото ИД на Ирак и Леванта. След ликвидацията на военния командир на ИДИЛ Абу Амър, той е и Ал-Шишани, той е и в действителност грузинеца Таркан Батарашвили, неговото място беше заето от Ал-Таджик, той е и таджика Гулмурод Халимов.

В Киргизия се намират три големи анклава с узбеки, с обща численост от 879 000 и най-голяма концентрация в гр. Ош, около 352 хил. След като от територията на Киргизия ИД-У организира и извърши кървав атентат в Ташкент, организацията беше изгонена от страната, но скритите ядра в Киргизия остават. Откриваме отново нейни връзки с атентата от тази година в Санкт Петербург, извършен от узбека Акбаржон Джалилов, роден в Киргизия, гр. Ош.

През 2009 г. Тахрир Юлдаш бяга във Вазиристан - област между Афганистан и Пакистан, където се предполага, че е убит, но организацията ИД-У остава, като се разделя на четири клона. Една част намира добър прием в Турция, където е подпомагана от организации на старата узбекска емиграция и по-конкретно родовете на емира от Бухара Саид Алим-хан. Турските сили за сигурност разбраха с какви си имат работа, след като тримата атентатори на летището в Истанбул, убили 41 и ранили 240 души, се оказаха узбеки и киргизец, а масовият убиец от дискотеката „Рейна“, застрелял в новогодишната нощ 39 и ранил над 70 души, е узбекският гражданин Абдулкадир Машарипов.

Узбеките са най-радикализирани

Последваха атентатите в Стокхолм, извършен от узбека Рахмат Акилов, чрез прегазване на хората с камион, и последният, извършен по същия метод, този от Ню Йорк, с атентатора узбек Сайфуло Саипов. Малко преди това съдът в Бруклин издаде 15-годишна присъда на още един узбек, Абдурасул Джурабоев, арестуван от ФБР през 2015 г. за подготовка на атентат. Всички атентатори заявяват, че действат от името на ИД, или организацията е поела отговорност.

Не трябва да оставаме с впечатлението, че всички узбеки са атентатори, но фактите са категорични, че това са най-радикализираните сред народите от Централна Азия. Също така виждаме, как от бойци на ИД-У вече са се превърнали в атентатори на ИД в Ирак и Леванта - ДАЕШ.