Изборите в Черна гора - борба между Русия и Запада

Антинатовското послание на Балканите има тяга

Александър Къргиан е заминал от Москва за Черна гора през 2008 г. и веднага се почувствал у дома си, основавайки правна кантора, която помага на огромната руска диаспора в малката страна да прави бизнес, възползвайки се от тесните връзки между двете страни.

"Харесахме климата, хората и условията за бизнес," казва адвокатът. "И останахме."

Парламентарните избори на 16 октомври обаче може да подложат на изпитание тези връзки. Вотът, чийто изход е до голяма степен несигурен, може да бъде последният в Черна гора, преди тя да се присъедини към западния натовски алианс - разширяване, което Русия определи като "безотговорно".

Привлечени от величественото крайбрежие на планинската страна, около 15 хиляди руснаци заляха Черна гора след отцепването й от Сърбия през 2006 г., донасяйки със себе си пари и руско влияние в бившата югорепублика с население едва 650 хиляди души.

Да включи Черна гора в НАТО, е приоритет за Запада, обезпокоен от влиянието на Русия в един стратегически регион, който е на челната линия на миграционната криза, пред която е изправена Европа.

"Искаме Черна гора в НАТО, защото сме обезпокоени от руското влияние", каза западен дипломат в сръбската столица Белград във връзка с една политика, разделяща на две адриатическата страна.

Черна гора беше бомбардирана от НАТО преди 17 години, когато алиансът се намеси, за да сложи край на кампанията на Слободан Милошевич за етническо прочистване в Косово. По онова време Черна гора беше в съюз със Сърбия.

Присъединяването към алианса е централен стълб на кампанията на премиера Мило Джуканович преди изборите, които вероятно ще го изправят пред най-трудния тест от близо четвърт век, откакто ръководи страната.

Джуканович, който беше президент или премиер през последните над 25 години само с едно кратко прекъсване, е обвиняван от опонентите си, че ръководи адриатическата страна като порочно лично владение, оставяйки организираната престъпност да процъфтява.

Той отхвърля тези твърдения, но социологическите проучвания сочат, че въпросът за членството в НАТО може да подейства като клин, който да засили подкрепата за евроскептичните партии и да принуди Демократичната партия на социалистите на Черна гора да търси нови коалиционни партньори за първи път от 2006 г. В един от рекламните клипове на опозицията актьор, превъплъщаващ се в Джуканович, изглежда няма отговори за нищо и винаги, когато го предизвикат да отговори за предполагаеми неуспехи, казва "НАТО".

Проучване на Центъра за демокрация и човешки права и посолството на САЩ показва, че 50,5 процента от хората биха гласували в подкрепа на присъединяването към алианса, а 49,5 процента против, ако бъде организиран референдумът, обещан от опозиционната партия Демократичен фронт.

"Нашата главна мисия е да освободим Черна гора от управлението на Мило Джуканович", каза Славен Радунович, депутат от Демократичния фронт. Джуканович заяви, че опозиционните партии са финансирани от Русия - твърдение, което те отричат.

Москва обаче, разтревожена също и от идеите за разширяване на НАТО със северни страни като Финландия, следи развитията изкъсо. Представител на партията на Владимир Путин "Единна Русия" насърчи наскоро опозицията да формира единен фронт срещу Джуканович. Антинатовското послание има тяга.

Връзките на Черна гора с традиционните й православни съюзници са твърде ценни, за да ги пренебрегне. Туризмът съставлява 20 на сто от икономиката на страната, а Русия и Сърбия отговарят за близо 60 процента от посетителите в страната през 2016 г.

За да подчертаят укрепването на отношенията между трите държави, доброволци миналия месец основаха Балканска казашка армия на церемония, богата на символика, на която присъстваха руски и сръбски колоездачи, а православни свещеници осветиха начинанието.

Миладин Йокич, 44-годишен мъж от Подгорица, заяви, че е против партията на Джуканович, защото членството в НАТО ще изложи страната на риск от терористични нападения.

"Черна гора трябва да стои извън това, особено в момент на толкова голяма терористична заплаха", каза той.

Западът от своя страна разглежда интегрирането на бившите югорепублики в ЕС и НАТО като съществено важно за донасянето на стабилност в регион, понесъл десетилетие на войни през 90-те години на миналия век, когато Югославия се разпадна на седем отделни страни.

Хърватия и Словения, сега членки на ЕС, бяха първите, присъединили се към НАТО. Сърбия и Черна гора водят преговори за членство в ЕС, а на Босна и Македония предстои също да започнат. Черна гора получи покана да се присъедини към НАТО през декември.

В културно, историческо, религиозно и икономическо отношение връзките с Русия са дълбоки. Но за някои, особено за по-младите, Западът е по-привлекателен.

"Географски ние сме част от Европа и трябва да стоим до онези, които вече са в алианса", каза Иван Божович, 24-годишен студент.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи