XXI век продължава да акумулира неочаквани за обществата предизвикателства, които преструктурират света

Устойчива е дихотомията власт-пари, чиято публична визия са изборните резултати за посочените в съответния държавен документ действащи институции. Както в миналото, така и в този бързо променящ се съвременен свят, изборите се очертават като един своеобразен филтър, катализатор и ориентир за промяна или за запазване на статуквото. Този процес е особено характерен след края на Студената война. В разпадащата се социалистическа система различните видове избори бяха и продължават да бъдат критерий за контролирана демокрация, но и възможност за изкуствена или реална конфронтация, както и за конюнктурни съюзи. Без промяна в предизборния период политическото пространство се изпълва с активна и почти винаги агресивна риторика, както и се концентрира медийното внимание най-вече върху скандалите, фалшивите с жълт привкус новини, противопоставянето и страховете на избирателите. Вече няма значение къде и кога се провеждат изборите. Залогът става все по-голям и все по-осезателно се чувства не само подготовката за промяна, но и страхът от такава.

Второто десетилетие на XXI век продължава да акумулира неочаквани за обществата предизвикателства, които преструктурират света, разрушавайки познатите стереотипи в политическата система. След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ се очертават няколко устойчиви вектора на промяната на глобално, регионално и национално ниво.

Доказан факт е, че лидерите се посочват, а след това се легитимират чрез народно гласуване. Отсъствието на политически опит се превърна едва ли не в предимство. През XX век в Европа почти от небитието бяха извадени Владимир Илич Ленин и Адолф Хитлер, чиято задача беше осъществяването на политически проект с дългосрочни стратегически цели. През последните две години без проблем дилетанти в политиката застават начело на държави като Франция и преди няколко дни - Украйна. Вярно е, че да си президент на Щатите и Франция е много по-различно от това да си такъв на България или Украйна. Тези факти обаче очертават една тенденция към експерименти, чиято цел е разчупване на системата. Нестандартно поведение, националистична риторика, съчетана с протестния вот на избирателите срещу представителите на властта, са визитната картичка на новите лидери.

Политтехнологията се превърна в печеливш бизнес. Заедно със социологията, а с развитието на високите технологии и с програмистите, те формират, атакуват, а в повечето случаи предопределят изборните резултати. Моделът на т.нар. „цветни революции“ най-вече в постсъветското пространство, както и неочакваните за България през 2001 г. резултати от парламентарните и президентски избори (в противоречие с всички социологически проучвания) доказа неограничените възможности на политическото проектиране на външните и вътрешни фактори. На практика не се променя разправата с опонентите на местно и национално ниво по байганьовски, но на европейско и глобално ниво се отчитат процеси, ориентирани към дестабилизация на устойчиви и неоспорими парламентарни практики. Резултатите от референдума от 2016 г. - т.нар. Брекзит във Великобритания, превърнаха английския парламент в еталон как не трябва да се работи. Това може би е своеобразно доказателство за изчерпването на класическото решаване на значителни за нацията и държавата проблеми. Тогава как да оценяваме печелившата предизборна тактика на спечелилия президентските избори в Украйна Володимир Зеленский, който само ден преди изборите проведе диспут с опонента си Петро Порошенко? Вярно е, че неговата победа е в резултат на протестния вот на украинците. Също така е вярно, че в държави като Украйна подобни резултати се разрешават от техните задокеански господари.

Предизборният период за европарламент също показва непознати за държавите от Евросъюза напрежения, страсти, неочаквани съюзи и скандали. Продължава да тежи неизвестността за участието или не на Англия в тези избори. Освен това невъзможността от единна позиция по миграционния въпрос засилва позициите на национални и националистически партии, което рефлектира в още неизвестните като резултат усилия на неолибералните европейски съюзи като Европейска народна партия и Партията на европейските социалисти да запазят водещите си позиции в парламента и институциите на Съюза. Ситуацията е с висока степен на непредсказуемост, причините за които са повече извън континента. Влизането на САЩ в предизборния период за президент, съчетано с либертарианската политика на Доналд Тръмп, чиято поливекторност е неизвестна, засилват несигурността и неизвестността в Европа и света. Засилващата своята интензивност предизборна дейност на такива националноотговорни политици като унгарския премиер Виктор Орбан, вицепремиера на Италия Матео Салвини (от крайнодясната партия „Лигата“), председателя на френската партия „Национален сбор“ Марин льо Пен, представителите на германската „Алтернатива за Германия“ са ярко доказателство, че без промяна миналото ще погълне Европа.

Изпразнени от съдържание са вече изтърканите призиви за обединение срещу стратегическия враг Русия. Неубедително звучи заканата на кандидата от ЕНП за председател на европейската комисия, че след избирането му, щял да наложи забрана за строителството на газопровода „Северен поток 2“. Не са избледнели спомените за подобни закани от страна на германския канцлер Ангела Меркел преди избора u през 2006 г. По същия начин се възприемат и превърналите се в клишета спорадични атаки от страна на Лондон.

Още по-трагична е ситуацията в България. От една година скандалите в публичното пространство не стихват. Вярно е, че ГЕРБ откакто е на власт, страната е в перманентна предизборна ситуация, която не е свързана с конкретни избори. Същността на този период се свързва с обстоятелството, че постепенното елиминиране дейността на държавните институции на централно и местно ниво на принципа „правилото е да не се спазват правилата“ доведе до негативни за обществото резултати. Постепенно се разкриват неприятни за политическия и финансов елит факти за агресивна некомпетентност, кражби и безнаказаност. Разкритията показват безграничната корупция, която поставя сериозно въпроса „а сега накъде“?

Както в Европа, така и в България евроизборите са своеобразен тест за бъдещето на Европа. У нас обаче те се обвързват и с мечтите на опозицията за предсрочни парламентарни избори. Тези мечти обаче могат да струват много скъпо на българския народ, който все повече се дистанцира от политическото бърборене. Борбата за власт е толкова откровена и безапелационна, че средствата вече не се подбират. Основната опозиционна партия БСП продължава да изненадва с неочакваните си ходове. Отсъствието вече трети месец от парламента не може да се замени с „ходене сред народа“. Това може да е поведение на извънсистемна партия, но не и на парламентарно представена такава. Поставените на първите четири места в евролистата на БСП имена от т.нар. гражданска квота също няма как да привлекат партийните избиратели, които колкото и да са дисциплинирани, не могат да бъдат мотивирани с имена на журналисти и неизвестни представители на милениума. Номерът с юпитата от времето на НДСВ не показа позитивни резултати за просперитета на България. Освен това новите времена изискват професионализъм и европейски опит. Няма и логика в една от големите български партии с исторически традиции да няма партийни членове с опит и лоялност. Отсъствието на представители на БСП от предизборните дискусии също предизвикват удивление и неразбиране.

Проблем за българската държавност ще бъде еврокандидатите на БСП да са наравно или с един мандат повече от ГЕРБ. Това означава, че антипарламентарните действия на тази партия се легитимират и ще задълбочат парламентарната, което означава институционалната криза.

Всяка една от парламентарно представените партии формулират и действат в предизборния период, следвайки в по-голяма или по-малка степен амбициите и плановете на своите лидери. Кадровата чистка в ГЕРБ е допълнително препятствие за тази партия. Отсъствието на единна евролиста на коалиционните партньори също ще завърши печално за кандидатите на всяка една от партиите. Парламентарният девиз „Съединението прави силата“ явно се забравя от повечето партийни лидери.

Евроизборите ще минат, но те ще излъчват, както в България, така и в Европа, силни и може би адекватни на съвременните предизвикателства сигнали, свързани със защита на национални интереси в контекста на общите за европейските общества проблеми за преодоляване на корупцията, решаване на мигрантските въпроси, преодоляване на западноевропейската надменност по отношение на източноевропейските държави, както и за запазване на европейската идентичност, история и единство.