Преславският митрополит бил втори след патриарха

Тайнствената църква все още не е открита, но има надпис

Официалните средновековни надписи са една невероятна възможност да се надникне в непознати страници от нашата история. В доста случаи те коригират цели теории, залегнали от столетия в науката. Каменните послания на миналото често са в състояние да променят представите ни за хора и събития, имали съдбоносно значение за България. Но разчитането и тълкуването на тези надписи понякога представлява истинска криминална главоблъсканица.

През 70-те години на миналия век в околностите на шуменското село Троица случайно бе открита издялана каменна плоча с надпис на старобългарски език. В него се разказва за построяването на храм, посветен на светците Никола и Андрей. Църквата е била издигната със съдействието на преславския митрополит Сава и при управлението на цар Константин Тих Асен (1257-1277). Споменати са царицата Ирина и патриархът на „Богоспасения град Търнов“, Йоаким.

На осмия ред е отбелязано и времето на съграждането на храма - 1263-1264 г. Без съмнение това е официален ктиторски надпис, съобщаващ за строежа на нова църква. В това няма нищо чудно, защото склоновете на Шуменското плато крият останките на десетки скални манастири. През ХIII-ХIV в. там се е оформила истинска Света гора, като много от българските царе са били ктитори на християнските обители. Учените обаче бяха сериозно озадачени от последния девети ред на текста. Там неочаквано се появява втора дата, чиито цифри по необясними причини остават недописани от каменоделеца. Все пак запазеното е достатъчно, за да се разбере, че се визира време от следващия ХIV в. Освен това на този ред явно започва някакво съвсем ново съобщение. Майсторът не го е довършил, защото открива, че няма да му достигне мястото за него. Вероятно тогава той бракува плочата и изписва целия текст върху нова стела. Камъкът е монтиран над входа на все още неоткритата от археолозите църква. Те обаче попаднаха на захвърлената като ненужна първа плоча.

Тези интересни въпроси ме накараха през 90-те години на ХХ в. да се заема с Троишкия надпис и със споменатата в него тайнствена църква. Веднага ми направи впечатление, че до петия ред текстът е писан от един каменоделец, а нататък - от втори майстор. Но по-важно се оказа друго. Опростеният шрифт на първата част е характерен за средата на ХIII в., докато разработените букви в последните редове са изпълнени по начин, присъщ за „златния век“ на България от епохата на цар Иван Александър (1331-1371). Различават се и стиловете на писане.

Началото се отличава с очевидна лаконичност, докато последните редове са наситени с множество епитети и витиеватост, с каквато изобилства официалният език от втората половина на ХIV в. Изводите се налагат от само себе си. Троишкият ктиторски надпис е бил изпълнен на два пъти - при съграждането на църквата по времето на цар Константин Тих Асен и при нейното обновяване в ХIV в., станало вероятно при цар Иван Александър. Вторият писач продължил текста от мястото, докъдето стига първият - името на владетеля. Той го допълнил с епитети спрямо изискванията на своето време, но познавал отлично стила на миналата епоха. Познавал е пристрастието на цар Константин към династичното име „Асен“ и го е прибавил в оставащото място.

Сега не може да се каже какво е предизвиквало поправката на храма през ХIV в. Дали ктиторският надпис от ХIII в. останал полузавършен поради зачестилите тогава татарски нашествия в североизточната част на България? Може би тогава е пострадала и току-що съградената сграда? А обновяването по времето на цар Иван Александър е било напълно в тон с мащабната дарителска политика на този владетел.

Данните от текста хвърлиха нова светлина върху личността на цар Константин Тих Асен. Той е една от трагичните и често подценявани фигури в българската средновековна история. През 1256 г. управляващият цар и син на могъщия Иван Асен II, Михаил II Асен, е бил убит при заговор едва навършил 18 години. Постигнала го е участта, каквато точно преди 10 години майка му Ирина е приготвила на заварения му брат и първи наследник на трона Коломан I. Тогава неочаквано съдбата изтласкала на върха уважавания болярин Константин Тих, който бил родом от Скопие.

Тогава за пръв път от 70 години се прекъснала родовата линия на Асеневци, освободителите на България от византийска власт. За да се приобщи към обичаната от народа велика династия, аристократът се оженил за внучка на цар Иван Асен II и по-късно навсякъде подчертавал вторичното родство.

Цар Константин Тих Асен опитвал да води активна външна политика, но като че ли съдбата се противопоставяла на начинанията му. Той воювал нееднократно с Византийската империя и се включвал в коалиции с други страни срещу нея. На първо време постигнал важни успехи и успял да присъедини към територията на царството загубената преди Вардарска Македония и части от днешна Южна България. На северозапад се сражавал с променлив успех с Унгарското кралство. А от 1273 г. нататък българските земи редовно били опустошавани от страшния бич, татарските орди. Техните безчинства и отслабената поради тежко заболяване на владетеля царска власт довели до най-големия селски бунт в средновековна България - въстанието на Ивайло. В решителната битка армията на Константин Тих Асен била разбита, а сам той убит лично от предводителя на бунта.

За управлението на този цар са оцелели доста документални свидетелства. Това преди всичко са великолепните изображения от Боянската църква (1258/1259 г.), където са показани преките ктитори севастократор Калоян и жена му Десислава, както и царстващата двойка. Тук Константин Тих Асен е бил още в началото на своето управление и има горд и надменен вид. Като христолюбив, благочестив и благоверен цар и самодържец на всички българи той се величае във Виргинската грамота и в различни приписки от епохата. Явно Троишкият надпис също е бил изпълнен в тази традиция. Остава ни да гадаем колко красива е била построената църква и да се надяваме някога археолозите да попаднат на нейните останки.

Митрополит Сава е наречен „прототрон“

В Троишкия надпис прекият ктитор на построената църква, преславският митрополит Сава, е наречен с гръцката дума “прототрон” (първопрестолен). Това е епитет на преславските владици от ХIII-ХIV в., подчертаващ второто им място в църковната йерархия веднага след търновския патриарх. По този начин във Второто българско царство наблягали на пряката връзка с величието на Симеонова България.

Пътешественик видял преди 350 г. църквата на царя

През ХVII в. районът на с. Троица бил посетен от българския пътешественик и книжовник Петър Богдан Бакшич. Той разказва, че там се намирало епископското средище. Самият преславски архиерей живеел в манастир до селото, около който имало много плочи със старобългарски надписи. Може би точно там се е намирала изгубената църква на цар Константин Тих Асен?