Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Отдавна съм изказвал опасението, че можем да стигнем до вътрешни междуособици между цигани и българи, ако продължим да подценяваме този проблем. Не съм очаквал колко лесно може да стигнем до там, дори от някакъв абсурден повод. Но ето, че се случи, засега като репетиция. Как е възможно някой да пусне слух, че държавата ще взима децата от училище и стотици изплашени роми ще се впуснат към училищата, за да приберат децата си. Как е възможно някой да повярва в тази нелепица? Страхът, че това е възможно, вероятно възникна от драматичните описания за драмата на нещастно българско семейство в Норвегия. Страхът се засили, когато говорителите на властта не обясниха каква е тази Стратегия за детето. Опозицията също не обясни защо е против. Нямало такава стратегия, объркаха ни още повече от високо място.

Медиите захапаха тази възбуждаща тема и я раздухаха. Изследователят на маргиналното Мартин Карбовски гръмна, че взимане на деца от училище е имало, той знае поне за един случай. Предизборната истерия накара и премиера да обяви гневно, че имало специални щабове, които нарочно разпространявали тези слухове заради изборите. Всеки взе да се изказва и паниката нарасна. Вицепремиерът Томислав Дончев заяви от висотата на поста си, че в Министерство на отбраната имало чиновници, които участвали в този заговор и разпространявали слуховете. Някой посочи, че ставало дума за шефа на пресцентъра на министерството Александър Урумов. Другият вицепремиер - Каракачанов, опроверга това обвинение. Никой в министерството не може да извърши това, защото той не бил издал такава заповед. Е, след като и всесилните не знаят, какво става в тази държава? А повелителите на общественото мнение са се заели да оспорват името на партията на Слави Трифонов!

Всичко стана толкова абсурдно, сякаш държавата е изпаднала в някакъв хаос и безумие. Как това стана възможно? Стана, защото държавният механизъм се съобразява само с една инстанция- премиера и ако той не каже тежката си дума, другите се крият или говорят глупости. Стана, защото всеки в тази държава дърдори безотговорно и безнаказано- социолози и политолози със съмнителен морал, врачки и гледачки, изхвърлени отдавна на боклука политически отрепки, платени бездарни клакьори, дошли от емиграция пророци, психично болни маниаци и за капак на всичко- драпащите за власт политици, ловящи риба в мътна вода. И всичко това се стоварва на главите на несигурните и объркани хора, невярващи вече нито на цар, нито на господар, да не говорим да вярват на журналисти, удавени в дребнотемието.

И за да е пълна картината на объркване, изведнъж загубихме някакви 50 милиона, които са били обещани за заплати на медицинските сестри. Лоша новина, точно в предизборно време. И започна един сериал, който можеше да е смешен, ако не е толкова тъжно да излъжеш толкова много хора. Вместо 50-те милиона се оказа, че са налице само 6 (шест милиона). Обърка се и Борисов, който поиска от Здравната каса да каже къде са изчезнали парите. Не се разбра каква е ролята на Министерството на здравеопазването в тази суматоха. Междувременно се оказа, че 50-те милиона са били 86.Но налице били само 6 милиона. Работата стана дебела. Медсестрите излязоха на протести. Точно преди избори! Ужас! От Здравната каса бързо обявиха, че за заплати са предвидени не 6, не и 50, не и 86, а цели 200 милиона. Ура !Облекчение. Обаче последва уточнение, че тези пари ще бъдат отпуснати през следващата година. И освен това не всичките са за сестрите, а за заплати изобщо. И не касата, нито министерството, нито болниците, не стана ясно кой ги определял. Туш! Нищо не разбрах. Предполагам, че и сестрите не разбраха. Няма да се изненадам, ако и министър-председателят не е разбрал.

Цялата тази неразбория народът ще я преглътне. Първо, защото няма време да се ориентира, когато го зариват с нови предизборни обещания. И защото започна да свиква. Освен това има къде по-интересни неща- гей ли е онзи политик, ще уволнят ли директора на радиото, виновен ли е Волен, какво става във „Фермата“, вярно ли е, че ще възстановят „Биг Брадър“?

Няма да изреждам и събитията, които очертаха контурите на бъркотия в балканската ни външна политика. По-добре да прогнозираме какво ще се случи, въпреки всички празни приказки.

- Ще подкрепим Северна Македония за ЕС. Тя няма дори физическото време да приеме закъснелите ни условия. Ще се оправдаем с геополитически „съображения“. Оставки няма да има. Този влак вече замина.

- Турция няма да спре инвазията в Сирия. САЩ няма да я подкрепят, но няма да спрат изтеглянето си. ЕС ще реагира, но словесно. Ние и словесно няма да реагираме. „В перфектни отношения сме с Турция. Страшно няма“…

- Гърция е вече реалният лидер на Балканите. Обстановката в Средиземноморието го определя. И Помпейо ни заобикаля. Ние ще разговаряме с него по телефона.

Юбилей на телевизията-майка

БНТ отбелязва 60 години мащабно, със специална рубрика. Водена с видимо удоволствие от Драго Драганов. Зрителите с умиление гледат естрадата, концертите на Хачо, театралните постановки, старите комедии…

27 години съм работил в БНТ, от които 21 като водещ на „Панорама“. Но това, което гледам, не е моят спомен, не е моето изживяване и на моето поколение политически журналисти. Ние имахме нашите върхове, изпитания и драми. Но това не върви в сантименталната рубрика. Тя е на Драго Драганов. За това не приех любезната покана да участвам в юбилейното предаване. Това не означава, че подценявам показваното.