Изложба на Христо и Кирил Харалампиеви

Баща и син творци: пластика на Христо и живописно платно на Кирил.

„Контрасти“ на 2 поколения творци

В разговор с Христо Харалампиев по повод поколенията и родовата приемственост той ми каза: „Ако децата в едно семейство не са запознати с изкуството, те си остават еднопластово развити“.

Разликата между Христо Харалампиев (1953) и сина му Кирил (1981) е близо 30 години. В нашето динамично време това се равнява на три поколения. Какво е това, което ги свързва и разграничава?

Спомням си първите стъпки на Христо след Академията в края на 70-те години, когато още чиракуваше в ателието на Валентин Старчев, бързото му освобождаване от академичното щудиране и изработването на свой стил през годините, разпознаваем и оригинален. В ниския релеф Христо определено си извоюва приоритетно място. Той бе този, който въведе и утвърди у нас, равноправно с останалите жанрове в изкуството, пластичните възможности на ниския релеф.

Когато видях плътните, наситени цветово платна на Кирил Харалампиев и тези в духа на лиричната абстракция, си помислих, че синът е избрал това поприще в изкуството, за да се разграничи от баща си. Но внимателен поглед и кратък разговор бе достатъчен, за да се убедя, че това е по-скоро въпрос на вътрешен, чисто негов избор. Съпоставката „баща – син“ показва от една страна континуитет в продължението на артистичното поприще на фамилията Харалампиеви, при запазване на всеки от тях на параметрите на собствената творческа свобода.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура