Битката край Дейр ез Зор, в която американската коалиция изби руски наемници, не е за демокрация, а за петрол

В крайна сметка американци и руснаци се ступаха в Сирия край Дейр ез Зор. Доста мрачна, но и поучителна случка в битката за последното раздаване в давената години наред в кръв държава. Ако сме точни, нелегалната руска армия от частната компания „Вагнер“ претърпя тежки загуби в две операции и продължава да губи хора. В четвъртък по обяд пристигна съобщение за още около 15 руснаци убити при експлозия в склад в Дейр ез Зор, отделно от тези, които бяха изтребени от американски въздушен удар на 8 февруари. За първото стълкновение има доста догадки, доста вярна и много повече невярна информация, а най-много е пропагандата.

Фактите горе-долу са такива. На 8 февруари проправителствени сили атакуват позиции на водената от американците коалиция от опозиционни арабски племена и кюрди. Очевидно операцията е зле планирана, несъгласувана и в крайна сметка военната група влиза в засада. Твърди се, че американски въздушни удари попиляват авангарда и приключват с операцията. Вашингтон и Москва усукват какво се е случило. Няма никакви видеозаписи, никакви снимки и доказателства за реалните размери на операцията. Факт е, че има загинали руски наемници, но никой не може да каже колко. Спекулациите стигат до 600 души. В един от най-достоверните сайтове, които следя за войната, споменават конкретни имена. Сайтът не е руски, не е американски и всичко, което пуска като информация, се основава на свидетелства, снимки, видео и проверени източници. В него се споменават имената на десетина руснаци. „Вагнер“ е забранена в Русия, което не пречи властите да си сътрудничат с нея. Няма никакви данни колко души членуват в нея. Знае се, че тя е наследник на „Славянския корпус“, но през годините числеността на тези „войници на съдбата“ не е надвишавал 600 – според различни източници. Ако са избити 600 души, както твърдят някои опозиционни руски сайтове, темата „Вагнер“ е приключила.

Пропагандата върви с пълна сила. Дори и у нас.

„Нашите водещи медии мълчат - защото чакат реакция от колегите в големите СМИ на Запад и Москва, за да „балансират“ историята“, написа бившият ни посланик в Руската федерация Илиян Василев в личния си профил във фейсбук. След това дава линк към една апокалиптична статия на арменския политик, кинодеец и журналист Тигран Хзмалян, който започва така „Мястото на последната трагедия на Първата световна война може да се превърне в мястото, на което е започнала Третата световна война“. Сблъсъкът според него е началото на апокалипсиса.

Преди да се фокусираме върху внушенията е редно да кажа, че не става въпрос за Трета световна война, нито за битката добро-лошо, а за петрол. Полетата край този велик някога град край Ефрат са жизненоважни за възстановяването на независима Сирия. Те бяха окупирани от опозицията, подкрепяна от САЩ и Турция, още в началото на гражданската война, а след това премина в ръцете на ИДИЛ. Терористичната организация се издържаше от продажбата на петрол и така съществуваше, така купуваше оръжия от „Демократичния свят“, така ръката, която избиваше хиляди, беше охранена и здрава да държи ножа.

Дейр аз-Зор остана последният анклав в огромната и най-плодородна провинция на Сирия и това беше заслуга на хората в града – нито на режима, нито на руснаците и въпреки американските интереси. Сега логичното е хората, които оцеляха в този ад, да си върнат това, което си е тяхно по исторически, законови причини. Те днес са в ръцете на другите герои от войната – кюрдите. Към тези разработването на тези залежи имат интерес както руските гиганти, така и американските. Ей за това е битката.

Обратно към пропагандата. Ако оставим настрана, че на г-н Илиян Василев му е било много тежко в Москва като посланик, и допускам, че дори палачинките си полива със сос „Мразя Путин“, снизхождението, с което говори за българските медии го принизява към неуките хора. Никой в световните медии няма ясна представа какво точно се е случило. Обикновено Москва съобщава за всеки убит руски гражданин, а противниците бързат да се хвалят. Сега единствените, които тръбят, са опозиционните медии, което е нормално в контекста на президентската кампания в Русия. Споменатият арменски кинорежисьор е може би най-големият враг на Путин, защото обвинява Русия, че обезличава Армения със своето присъствие там. Има основание, но омразата не е достоверен източник. Тази статия е публикувана в сайта на Гари Каспаров – пак противник на Путин, който се държи като ранния Волен Сидеров – екстремно.

В руските опозиционни медии излязоха такива измислици, но добре опаковани, че ако човек не разбира от военно дело, ще се уплаши. Например излязоха аудиозаписи „от фронта“, където се чуват псувни на вагнеровци, които с много спокоен тон разговарят помежду си как ротата от 200 души е унищожена. Най-голямата рота в руската армия е 220 души и тя е учебна, включваща различни випуски и много офицери. Да не говорим за много други детайли, които ако образован човек чете, ще се смее. А работата е тъжна. Сирия е тъжна, болезнено тъжна история и най-накрая трябва да има мир. В момента, в който американците бранят петролните полета, последните части на „Ислямска държава“ превзеха част от бежанския палестински квартал край Дамаск. Превзеха още две села в провинция Хомс – не се предават и убиват до последно.

Предстоят преговори в Астана

Атаката срещу Кремъл е в навечерието на поредните важни преговори в Астана с Турция и Иран. Само преди ден беше срещата с делегацията от Йордания. От другата страна Израел и САЩ имат основание да се притесняват от експлозивното влияние на Иран в района.

На масата за преговори сядат тези, които са на картата. Който притежава най-голямо влияние, който държи най-много ресурси, той определя правилата. Останалото е плява за избори или пък за стратегически цели, с много голяма дълбочина.