Платени агитатори обикалят домовете и ни карат да гласуваме против златодобива, заявиха пред „Труд“ местни хора

Част от местните са наплашени в навечерието на референдума

Приказките за уран тук, в Трънско, са измислици – с тези думи посреща екипа на „Труд” в центъра на град Трън Евтим Кръстев. Възрастният мъж е пенсионер отдавна, но е работил в мина “Злата” 10 години като подземен шлосер.

Той и неговите съграждани отново коментират оживено темата за рудника, за който дружеството “Евромакс сървисиз” представи инвестиционно намерение за 100 милиона лева. Идеята на фирмата е да възроди златодобива в мината – дейност, заради която Трън и околните села са процъфтявали от началото на миналия век до спирането на “Злата” през 1974 г. Ако инвестицията бъде одобрена, ще осигури близо 400 работни места в самата мина.

Затова тази неделя, 11 юни, тръначни ще отговарят на местен референдум на въпроса - “Против ли сте община Трън, чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми”.

Много от живеещите още в града и околните села са наследници на миньори, а по-възрастните са работили в “Злата”. Те недоумяват как само преди година Общинският съвет е бил твърдо “за” възраждането на рудника, а днес се е стигнало до референдум със “завъртян” въпрос, на който отговорът с “да” всъщност означава против.

Разказват, че през 2016 г. по къщите им започнали да обикалят емисари, които агитират против инвестицията. Основният им аргумент е, че покрай златото ще се вадят огромни количества уран и това ще “убие” Трънско. Повечето, помнещи мината, приемат това с насмешка, но по-младите вече са наплашени. Евтим Кръстев е от тези, които помнят.

“Много се злоупотребява с тези измислици. Идва преди няколко дни у нас едно момче-агитатор. Казва, че е от село в района. Аз там имам роднини и ходя често. Изобщо не го познавам. Тези хора лъжат, че са загрижени за населението и според мен са платени”, обяснява Кръстев пред екипа ни.

Боян Дойчев е на същото мнение. Работил е в “Злата” от април 1964 г. до 12 септември 1974, когато рудникът е затворен. След това, когато “Злата” е отворена от 1989 до 1991, за да се търси злато, отново е миньор там.

“Уран никога, не е имало. Лично аз отчитах добива на полезните изкопаеми. Уран нямаше и няма”, категоричен е Дойчев. Той и Кръстев си спомнят много добре и причината за спирането на работата на “Злата” - на социалистическата власт є се сторило нерентабилно от тон руда да се добиват 1.21 грама злато. Тогава и цената на благородния метал паднала доста и още залежи не били търсени. “През 64 г. се вадеха 3.74 гр. от тон руда. Залежи има още много”, казва Кръстев. Техният по-млад колега Георги Ралоев от село Ломница стои отстрани и се смее всеки път, като чуе “уран”. Той също е работил в мината. “Обиколете околните села. Всички са по над 90 години. Това дълголетие сигурно е заради урана (смее се). Относно тези агитатори срещу мината – никого не познавам, а уж са местни. Платени са – сто на сто”, заключава Ралоев.

 

Решението на ОИК дава отговор на много въпроси

„Да, България“ и Зелените оглавяват саботажа

Активисти на формациите от цялата страна плъзнали из Трън

Хора на Зелените и „Да, България”, които на парламентарния вот бяха в коалиция, масово са записани за участници в изборния процес на референдума на 11 юни.

Това показва решение на Общинската избирателна комисия, което „Труд” видя, относно разглеждане на списък на упълномощени представители на Инициативен комитет “България за Трънско”.

В документа, публикуван на интернет страницата на ОИК-Трън, веднага се вижда името на Петко Ковачев, свързан със Зелените. Освен него са записани Десислава Хурмузова от Националната контролна комисия на “Да, България”. Наред с нея са и Емил и Александър - синове на Емил Хурмузов, член на Националния съвет на “Да, България”. Красимира Величкова, участвала в други избори като наблюдател от името на Института за развитие на публичната среда, оглавяван от Антоанета Цонева, която също е в Националния съвет на “Да, България”.

В Трън си спомнят, че преди около година се появил Асен Велев, който през 2015-а бе кандидат за общински съветник от Зелените в Радомир. Именно той бе сред инициаторите на референдума срещу златодобив в Радомирско преди 3 г.

След намесата на Велев Общинският съвет в Трън започва да разколебава позицията си относно подновяването на работата на мина “Злата”.

Местните са категорични, че агитаторите не искат да чуят експертите и само повтарят “Уран”. “Труд” се свърза с ръководителя на групата, проучвала за уран преди 20 години – инж. Стефан Лазаров, който разказа фактите. (виж интервюто – б.а.).

 

Златото ще се извлича с флотация

Ще се копае само в няколко малки участъка, където и преди е имало добив (виж картата– б.а.) и то не веднага – нашето инвестиционно намерение ще се реализира след години, заяви пред “Труд” представителят на фирмата “Евромакс сървисиз” ЕООД Елица Георгиева. Тя заведе екипа ни на територията на мина “Злата” и показа на място плановете на дружеството.

“В средата на миналия век “Злата” е функционирала по възможно най-ужасяващият начин от екологична гледна точка. Тя е работела по цианиден метод (вкарвали са се химикали, за да се добие златото – б.а.). Дори в един момент не е имало хвостохранилище, а всичко се е хвърляло в реката”, обясни Георгиева. Тя разказа, че инвеститорът ще работи по метода флотация.

“Използват се реагенти в изключително ниска концентрация – на 1 тон скална маса се добавят по-малко от 600 грама. Те улесняват разтрошаването на скалата и след това помагат за отделянето на златото. За да се извлече то от рудата, която ще вземаме от тук, скалата се смила до пудра. Тогава се добавят вода и реагенти – последните представляват пенообразувател. Върху мехурчетата от пяната полепва ценният компонент. След това пяната се обира, защото в нея е останало златото, среброто. Концентратът няма да се обработва тук, а други предприятия”, каза Георгиева.

 

В село Милкьовци

Най-близо до концесията

Виолета и Ивайло Димитрови посрещат екипа ни в къщата си в село Милкьовци – дворът е до самата концесионна зона. Виолета е внучка на Коста Гюров, работил в “Злата” още в началото на 20 в., когато мината е управлявана от английска фирма.

“Всички села и Трън са се издържали от рудника”, казва Димитрова и отпива от чаша с вода, преди малко извадена от кладенеца. “Идваха вкъщи миналата седмица. Казаха, че ще ни отровят с уран и ни дадоха агитационни материали”, казва Виолета и мъжът є потвърждава. “Ако имаше уран, щеше да се разбере отдавна”, казва Ивайло.

 

 

Инж. Стефан Лазаров, ръководител на групата, проучвала за уран през 80-те години:

8 години търсихме. Нищо не открихме

 

- Г-н Лазаров, какво помните от работата Ви в Трънско?

- Като тогавашен служител на “Редки метали” ръководех групата, която беше специализирана да проучва за уран и други радиоактивни елементи. През 1985-86 г. ни прехвърлиха в Трънско краище. Бяхме голяма група от геолози, геофизици, сондажници. Локарлизирахме се в Брезник и започнахме да проучваме района на Трънско краище и така до 1992 г. – малко повече от 7 г. Бяхме строго спезиализирани и инструктирани да намерим уран. Първо започнахме търсенето в седиментните скали. Освен нас имаше и прогнозна група – тя маркираше площите, които трябваше да се проучат по критерии и признаци. Именно заради прогнозата, че има уран, ни пратиха в Трънско. В същото време “Редки метали” закъсваше за този метал и спешно трябваха нови находища. Предварително се знаеше, че регионът е проучван през 50-те години и резултатите са отрицателни. Въпреки всичко ни оборудваха с последните модели апаратура – канадски, съветски уреди – страхотна техника. На място ни се показваше моментално какъв радиоактивен елемент има – уран, радии и т. н. Иначе трябваше да се ходи до лабораторията, след 2 месеца чак излизаше резултатът.

- Намерихте ли уран?

- Много исках да го намерим, но за 8 години нищо не открихме. Аномалии има, индикации има, критерии има, признаци има, урана го няма. Тогава той беше стратегическа суровина и “Редки метали” бе под контрола на специалисти от СССР. Започнахме да търсим. Предполагаше се че водата го е преотложила в пукнатини и разломи. Но нищо. Има природни натрупвания с повишена гама активност. Те не са опасни – местните хора цял живот и преди проучването ни, и след това, си пасяха говедата, реката минава оттам. Народът пиеше водата, поливаше си градините и никой не се опасяваше за здравето си.

- Но вие тогава сте твърдели, че има много уран?

- Като ръководител на групата, твърдях най-много, че уран в района на мина “Злата” има и не само в нея, а в целия Трънски регион. И че само трябва да го намерим. Но осем години упорит труд – не само мой, а на всички мои колеги и руските специалисти, които идваха тук и без техен подпис нищо не ставаше. Е, няма уран. С най-голямо нежелание и неохота трябва да го кажа – няма. Положили сме всякакви усилия да го открием, тогавашните най-модерни методи се ползват и сега и се представят за съвременни. След като видях как сегасе пише, че ще се вади уран от “Злата” и всякакви глупости, ме хвана яд. Писах становища и започнаха да ме питат “Да не са те купили”. Е, не са. Няма уран – искахме да има, прогнозирахме, че има, но няма. За 8 години през района минаха поне 100 специалисти да търсят с нас и нищо.