Изненадващо соросоидите този път не протестираха

Чува се, че ЕС е отпуснал по програма „Региони в растеж“ 90 млн. евро за реставрация за древни паметници. И е така

Както е известно, на последното си заседание Министерският съвет отпусна 800 хиляди лева за реставрацията на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до ХV век, майка на всички български църкви. В помещенията на манастира около нея е създадена кирилската азбука и от там са тръгвали мисионерите на царете Борис, Симеон Велики и Петър да кръщават с нея страните и народите на Източна Европа.

За голямо съжаление соросоидите този път не протестираха. Може би са попрочели нещо (някои от тях могат да четат) и са разбрали, че това, което прави правителството на Бойко Борисов е световна практика. И че в момента италианци и гърци освен десетки крепости и църкви, реставрират изцяло и най-големите си паметници. Гърците – храмовете на Акропола (с Партенона общо седем на брой), а италианците – Колизеума. Последният – с бетон. Подчертавам думата „бетон”, защото вече чувам мърморенето на хоризонта. Както се оказа, че римляните са го издигнали още в I век. Но иди ги разправяй тези работи на „красивите и умните” (всъщност грозни и невежи).

Сега се чува, че Европейският съюз е отпуснал по програма „Региони в растеж” 90 милиона евро за реставрация за древни паметници. Пари ще има и от други източници – други европейски програми, правителства, от общини и частни лица. Необходимо е да не се допусне разпиляване на средствата. Защото досега – при реставрирани над 30 крепости, са допуснати и провали. Те са от различно естество. Първият провал е реставрацията с пластмасови плоскости. Това се случи в Преслав и за малко в Несебър, провален на третия ден от всеобщото възмущение. На второ място – безличната реставрация с 1-2 метра над основите. За масовия посетител – това не е известно що е то. За непривикналия посетител това изглежда като основа на разрушени обори на ТКЗС или казарма на славната ни някогашна армия. Такива са крепостите в Мездра, Траянови врата, Минерална баня - Хасковско. Дори един фрагмент от стените, дълъг 30-40 метра, увенчан със зъбери, щеше да подскаже на драгия посетител, че става дума за древна крепост. Четвъртият провал разбира се са кражбите. При липса на сериозен контрол се слагат камъни и вар за 5-6 хиляди лева, а се отчитат да речем 500 хиляди. Печален пример в това отношение е крепостта Маточина.

И все пак да не отчайваме драгия читател. Прекрасните примери са много, много повече – реставрациите на вила „Армира” край Созопол, Пещера, Кюстендил, (без излишна скромност) Голямата базилика в Плиска, Белчин и т. н.

Археологическото проучване на крепостите, което дава общата информация за миналото, може да бъде полезно с използването за целите на културно-историческия туризъм. Но поради ред исторически обстоятелства, крепостите са дошли до наши дни в руини – най-често в основи, едва подаващи се от земята. Затова е нужна реставрация. Тук се появява поредната опасност – да бъдат дадени пари по линия на „връзки”, „партийна принадлежност” или откровен лобизъм на малостойни обекти, лишени от удобни пътища и т.н.

Затова от висотата на годините си и главно на натрупаните познания и опит, ще си позволя съм посочил списък на крепости и сгради, които смятам за особено значими в нашата история. До тях има добри пътища и дори има осъществени частични реставрации. Този списък вече го правя няколко пъти, понякога сам, понякога с проф. Николай Овчаров. Давам го на поискалите го министерства. И дотук.

Сега (надявам се) с помощта на българските медии ще го направя достояние на цялата българска общественост. За да не се разпиляват обществени пари. Ако някоя община или бизнесмен имат средства да възстановят нещо извън този списък (например около родното му място), да заповядат.

Това не е всичко, което историята ни е оставила. Даже никак. Това е само може би най-важното, защото България прелива от история. Само крепостите са 6 хиляди. Някои от тях са доста добре запазени, като Кипиловско кале (до Котел) например, но те са встрани от хубави пътища и не са проучени археологически. Позволих си да посоча само 30 обекта, защото обичам реалните неща и поради това, че в тях работата може да започне още от утре, ако се намерят пари.

 

30 обекта са приоритет

Директорът на Националния исторически музей – Божидар Димитров посочва в писмото си до институциите 30 обекта, които са приоритетни за възстановяване и реставрация, не само защото са от национално значение, но и защото има изградена инфраструктура до тях. Така те биха се превърнали в атрактивни туристически дестинации.

Сред тях са вътрешния град и голямата базилика в Плиска, кръглата църква и патриаршеската базилика в Преслав. Обекти има във Велико Търново, Несебър, Созопол, Червенка, Атия, Ахтопол, Калиакра и други.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари