Изповедта на едно македонстващо “ченге”

Не комисията по досиетата, а законът за тях е проблематичен, защото превръща жертви в злодеи

Странно е как жертвата е превръщана в злодей, а законът мълчи

 

Някога американецът Алберт Сонинксен бе написал прекрасната книга „Изповедта на един македонски четник“. Само че ние не освободихме Македония, а в настъпилото самоизяждане се налага да напиша „изповедта на едно македонстващо „ченге““. Така се вписвам в спуснатата от ГЕРБ повеля за широк обществен дебат относно бъдещето на Комисията по досиетата. Всъщност случая нашумя след една неудачна кандидатура на управляващите за неин председател. Странни са понякога причините за обществените дебати.

Моята лична история е с два сюжета. Особеното при тях е, че и при двата има престъпления, но са взаимно изключващи се.

През 1984 г. като 16-годишен непълнолетен ученик станах член на неформална организация, която си бе поставила за цел да отстоява българското минало на Македония. Дейността ни се състоеше в купуването на български книги и изпращането им оттатък границата. Естествено, следяхме и антибългарските процеси в Скопие и при една поредна ескалация на напрежението с Югославия изпратихме протестно анонимно писмо до ЦК на БКП, в което критикувахме пасивната държавна политика по въпроса. С това обаче сме раздразнили ДС, сложили са ни в противодържавната категория „промакедонски национализъм“ и така започна издирването кой е автора на анонимния протест.

Описаното поведение на ДС има своята мотивировка. В секретен съдоклад на ДС от 1981 г. се казва, че се правят „опити от отделни западни участници да противопоставят и внесат разцепление в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения сред нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целенасочено се търсят поводи и факти за раздухване на противоречия между балканските страни: с Югославия по т. н. „македонски въпрос“.

Тъй като почеркът бе мой, едва ли е било трудно да бъда разкрит. През есента на 1984 г. бях арестуван в училище и отведен на разпит. По този начин бе поставено началото на моето „профилактиране“ от Шести отдел на ДС, което бе съчетано с удари с палка и заплахи, че няма да ми се позволи да завърша средното си образование. В продължение на година под диктат изписах купища хартия, но всичко бе свързано с необходимостта от моето покаяние за извършеното от мен „престъпление“ да развалям отношенията с комунистическа Югославия. Нито ред, нито дума не е имало по отношение на трети лица, всичко засягаше само мен, нещо като самообвинение и самоосъзнаване на „греха“ да обичаш Родината си.

Едва през 2001 г. разбрах, че срещу мен като 17-годишен ученик през 1984 г. е образувано Дело на ДС за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“ и с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“, прекратено на 14 септември 1985 г. Случаят ми е регистриран с Картон образец №3, върху който е поставена резолюция „профилактиран“, а в Дневника на делата за оперативни проверки също е записано, че съм „профилактиран“ и че делото е унищожено с протокол. В графата „окраска (категория лица)“ е отразено „противодържавна агитация и пропаганда“.

Ето какво пише за профилактиките в доклада на МВР от 1991 г., който бе изработен по поръчка на МС във връзка с обследване дейността на ДС: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания, без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес“, „прояви на дисидентство“ и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица“, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т. нар. „профилактирани лица“ са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)“.

С подобни факти от миналото си човек би трябвало да се гордее. Стига някой друг да не решил нещо по-различно…

Дали по времето, когато ДС ме разследва за противодържавна агитация и пропаганда, дали години по-късно, съдейки по изглеждащия като нов регистрационен картон, но така или иначе някой е решил да ме направи и неин агент. Твърди се, че това е станало на 03 юни 1985 г. Цялата ми „агентурна“ дейност е отразена в 5 листа: стандартните рапорти на оперативния работник и регистрационни картони. Приложено е и обещание за сътрудничество със същата дата.

Когато се запознах с документите, видях, че подписът не е мой, а датата е трита и писана, очевидно допълнително. Заведох дело, съдът наложи провеждането на графологична експертиза и тя установи, че обещанието не е подписано от мен, а пък истинската дата на създаването е когато съм бил непълнолетен и това е наложило подправянето й. Обещанието за сътрудничество бе обявено за неистинско, но по някаква чудна логика, последвалите го бланкови рапорти и регистрационни картончета били истински.

По случая с фалшифицираното обещание подадох жалба до Софийска районна прокуратура за образуване на наказателно производство и установяване на извършителя. Образуваното производство приключи с постановление на прокурор от СРП, в което констатира, че „след внимателен анализ на събраните по преписката материали… са налице данни за извършено престъпление по Чл. 309 от НК“.

В същото време бе отказано образуване на наказателно производство срещу извършителя, тъй като е изтекла законоустановената давност за преследването му. Така си останах „агент“ без да съм агентствал, а регистриралите ме по престъпен начин не бяха преследвани!

След подобни „решения“ загубих вяра в справедливостта на системата. Вместо да се изнася цялостната картина за репресивния апарат на ДС и неговите престъпни методи, законът за досиетата е направен така, че да се прикриват истинските престъпления. Ето как политиците ни превърнаха в разделена нация от „доносници“, която едва ли не безропотно е изпълнявала повелите на комунистическите величия.

Не комисията по досиетата, а законът за тях е проблематичен. Очевидно е обаче, че сегашните управници не са узрели за този извод и затова пак насочват „обществения дебат“ в грешна посока, за да може покрай сухото да гори и суровото.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи