Либералният глобализъм е бил замислен и договорен като световна система на клептокрацията

С основателя на Русенския комитет Христо Смоленов разговаряме за промените, които започнаха в Европа и у нас преди 30 години. Той си спомня колко млади и наивни са били тогава участниците в екопротестите. Сега, три десетилетия по-късно, илюзиите са отстъпили на реалността и трезвото мислене. Смоленов не може да прости на Горбачов за опита му да бъде скрита аварията в Чернобил. Изследователят споделя и най-новите си възгледи за древните хоризонти на българската цивилизация.

- Г-н Смоленов, изминаха три десетилетия от началото на промените през 1989 г. В ядрото на тези промени у нас бяха Русенският комитет и ЕКОГЛАСНОСТ, опозиционни екологични организации, на които именно Вие бяхте инициаторът. Разкажете ни нещо повече за онези времена.

- Времената си ги биваше… Бяхме млади и наивни, макар че не бяхме глупави. Всъщност волята за съпротива се нуждае от малко младежки наивитет. Нужна е даже илюзията, че светът може бързо да се промени към по-добро. Но се оказва, че това не може да стане чак толкова бързо. И че най-бързите промени едва ли са за добро. И все пак си струваше да започнем тази битка!

- Очаквахте ли тогава кога ще дойде победата?

- Знаехме, че евентуалната победа е много далече, дори ако се върви в правилната посока. Баща ми - вечна му памет - казваше: „Всяка битка е предпоследна, всяка победа е временна. Временните поражения са по-ценни от временните победи…“ Често си спомням тези негови думи, когато мисля за изминалите тридесет години. Ще ни трябва повече смелост, за да потърсим голямата истина за тези три десетилетия. Повече дързост от онази, с която заставахме срещу административно-командната система на стария „нов обществен строй“.

- Предполагахте ли тогава, какво ще се случи в следващите години?

- Тогава бяхме в еуфория от очакването, че този строй си отива. И изобщо не се вълнувахме какъв строй ще го замени. Струваше ни се достатъчно, че ще има демокрация. Обаче демокрацията е само технология на властта - метод за вземане на базово управленско решение кой да контролира държавата за даден период от време. Друг е въпросът кой и как контролира реалната икономика, пазарите, банковата система, средствата за масова информация, социалните медии. Смятахме, че става дума за капитализъм, но се оказа, че общественият строй е по-скоро банков феодализъм. Още не бяха се изявили глобалните амбиции на спекулативния капитал и неговите пророци по света и у нас. Сега те са повече от очевидни: финансовите спекулации са сърцевина на либералния глобализъм.

- Това ли е доминантата на изминалите тридесет години, за това ли според вас бяха всички „странности“ на този драматичен период?

- Вече мисля, че либералният глобализъм е бил замислен и договорен като световна система на клептокрацията още преди промените от 1989 година. Много от стъпките на Горбачов и Рейгън сега могат да се преосмислят от такава позиция. И целият развой на събитията по света и у нас потвърждава такава хипотеза. Всъщност демокрацията и клептокрацията са като двойката „частица-античастица“ от света на съвременната физика. Те се появяват едновременно и са свързани помежду си с парадоксална симетрия. Пол Дирак изразява тази връзка със следния афоризъм: липсата на частица с отрицателна енергия се проявява като анти-частица с положителна енергия. Можем да кажем нещо подобно и за съотношението между демокрацията и клептокрацията (властта на глобалните крадци). И тук свързването им в едно води до катастрофални последици, т.е. до „анихилация“. Но да се върнем към Горбачов и Рейгън, които визуализираха преговорния процес преди три десетилетия. Роналд Рейгън изигра своята роля успешно и си отиде с чест и слава. Същото не може да се каже за Горбачов, чиято утеха е живота в Лондон, далеч от родината и народа, който не храни особено топли чувства към него.

- Вие лично какво не можете да простите на Горбачов?

- Мълчанието за Чернобил… Милиони хора трябваше и можеше да вземат предпазни мерки след като трагедията се беше случила. Заради малодушното мълчание на лидера Горбачов това не стана - напротив, беше застрашено здравето на цели народи, включително и на българския народ.

- Това ли бе първопричината за вашата екологична кауза?

- Да! Ситуациите със заложници са особено драматични за всеки антитерорист, а в случая ставаше въпрос за заложничество на цял народ. По-късно дойде и осъзнаването на друга криза със заложници- масовото обгазяване на населението в Русе с хлор от химическия комбинат в Гюргево, Румъния. И там отново имаше официално мълчание по въпроса. Външни протекции и интереси бяха в основата на това възмутително мълчание. Имаше версия, че в Гюргево се произвеждаха бойни отровни вещества, доставяни след това на Саддам Хюсеин с благословията на западни държави. Така или иначе, химическият комбинат продължаваше да обгазява трансгранично град Русе, а населението му нямаше дори правото да се изселва, за да осигури на децата си по-чист въздух. Така се стигна и до протеста на русенските майки, филма „Дишай“ и през 1988 година беше създаден Общественият комитет за екологична защита на Русе.

- Защо, според вас, екологичната защита на населението се превърна в лайтмотив на зараждащото се опозиционно движение в България?

- Екология, хуманизъм и демокрация са трите измерения на социалното пространство. (За времето ще си поговорим отделно, когато се вгледаме в новите хоризонти на нашето древно минало.) Преди тридесет години първи в цяла Европа българските еколози свързаха системата на своите приоритети с хуманизма, а не просто с биоразнообразието. (Най-близо до нас бяха колегите от Германия, обединени в организацията „Бунднис‘90“.) Масовата подкрепа за ЕКОГЛАСНОСТ беше рекордна - имаше период през 1990 година, когато обществената подкрепа за нас надхвърляше 70 процента. Но „позеленяването“ на някои дейци отслаби автентичната ни еко-хуманистична позиция. За съжаление и по онова време, а и до днес политизираното зелено е по-скоро с еко-натуралистична, а не с еко-хуманистична насоченост. Но в близко бъдеще ни предстои да преоткрием главната роля, която хората ще играят в баланса на природните и обществените сили. Освен красиви думи за равновесие дължим на българските граждани много по-чист въздух и вода, условия за здравословен и по-дълъг живот. За тези приоритети си струва да преосмислим и да възстановим еко-хуманистичните традиции. Това изисква от нас не само природозащитна, а и пряка народозащитна позиция. Изисква еко-патриотични ценности, а не компрадорско поведение в услуга на чужди интереси.

- Да поговорим и за четвъртото измерение на социалното време- пространство. От дълги години вие разработвате нов възглед за древните хоризонти на българската цивилизация. Не мислите ли, че тези периоди са прекалено отдалечени от нашето ежедневие?

- Минало, настояще и бъдеще определят „стрелата на времето“. То обаче не съществува вън и независимо от другите пространствени измерения. Затова виждам обективен смисъл във всички сериозни усилия да преоткриваме себе си като народ и като цивилизация отвъд тесните хоризонти, които други се опитват да ни натрапват. Сякаш далечното минало продължава да бъде част от нас - не само с физическите и духовните гени. То е извор на знания, закодирани дълбоко в нашата родова памет. Преоткриването на тези знания е голямо предизвикателство в наши дни. Много хора с радост участват в този процес на възкръсващо познание и аз имам удоволствието да се срещам със стотици от тях всеки месец. Имам намерение да разгърна мрежа от клубове „Българска цивилизация“ и да продължавам изследователската си дейност на широк фронт. Най-новият ми филм в Youtube е озаглавен „Златната мяра на три цивилизации“. Продължавам с логико-геометричния анализ на строителните шедьоври от времето на Първата българска държава.

- Вече сме си говорили с вас за някои от най-интересните ви проучвания. Какви са най-новите резултати!

- Неотдавна доказах, че между дължините на Мадарския конник и на Голямата базилика от Плиска съществува елегантна логико-геометрична връзка. Размерите на Мадарския конник са 3,1 метра на 2,6 метра. Но по онова време метърът не е бил известен като мяра за дължина. Ако използваме най-древната мяра - т. нар. Нипурски лакът, то Мадарският конник е с формат 6 на 5 такива лакътя. Дължината на Голямата базилика в Плиска е 99 метра. Това са точно 600 Нипурски лакътя, делени на числото Пи. Свещената мяра от древен Шумер е съхранена в градежите на Първата българска държава отсам Дунав! (виж схемата)

- Това е сензационно! Излиза, че дължината на Голямата базилика от Плиска е точно 100 дължини на Мадарския конник, делени на числото Пи.

- Именно! Вие сам направихте извода, който обобщава прецизно проведените измервания. Елементарна логика и математика ни позволяват да покажем, че в сакралните градежи на старопрестолна Плиска е закодирано старинно тайно познание. И то е част от продължаващата мистерия на древно-българската цивилизация… Налице е проста и красноречива връзка между размерите на Мадарския конник и на Голямата базилика от Плиска. Тя показва, че древните българи са били носители на велико действено познание. Те са вложили в каменните си градежи свещената мерна единица от епохата на шумерската цивилизация, чиито съавтори са нашите прадеди. Имаме неизпълнен дълг към тях като пазители и носители на това забележително познание. То е наследство от първата европейска цивилизация, възникнала преди повече от 7 хиляди години по бреговете на Черно море. След като в този регион се случва Големия потоп, започва преселение на хора и знания на югоизток. В пространството между реките Тигър и Ефрат възниква втори център на развиващата се цивилизация - древния Шумер. Сред множеството градове-държави на шумерите (които наричали себе си „саг-гиг“) великият Нипур бил смятан за свещена столица.

- Значи ли това, че най-древната световна цивилизация е възникнала именно на сегашните наши земи?

- Да! Всичко това дава основание на сериозни изследователи да твърдят, че по нашите земи е възникнала най-древната световна цивилизация. И Египетската и Шумерската култури са от по-късни епохи - част от постиженията им се базират на математични познания, съществували по нашите земи поне 1000 години по-рано. Трудно е да приемем за случаен факта, че „златни“ константи на математиката откриваме и при позициониране на „всеславните“ строежи на Омуртаг. Те явно са означавали нещо специално: измерването е било свещен ритуал за древните българи, а също и принципна основа на вечното им познание.

Нашият гост

Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московския държавен университет „Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада).