Източноевропейската криза на срама

Бившите соцстрани забравиха духа на солидарност отпреди четвърт век

Дълбинната причина за ксенофобското отношение към бежанците се крие във Втората световна война

Докато хиляди бегълци се стичат към Европа в опит да избягат от ужасите на войната, при което мнозина от тях умират по пътя, един друг вид трагедия се разиграва в много от най-новите страни членки на ЕС. Държавите, познати под колективното название „Източна Европа”, включително родната ми Полша, се разкриват като нетолерантни, нелиберални, ксенофобски и неспособни да си припомнят духа на солидарност, който ги доведе до свободата преди четвърт век.

Това са същите общества, които преди и след падането на комунизма крещяха за „завръщане в Европа”, гордо обявявайки, че споделяли ценностите є. Но какво според тях означава Европа? От 1989 - и особено след 2004 г., когато се присъединиха към ЕС - те бяха облагодетелствани от масивни трансфери на средства под формата на европейски структурни и кохезионни фондове. Днес те не желаят да допринесат нищо за разрешаването на най-голямата криза на бежанци, пред която е изправена Европа от Втората световна война насам.

В Полша, страна с 40-милионно население, правителството първоначално изказа готовност да приеме 2000 бегълци - но само християни (Словакия предложи подобна уговорка). Бегълците не са източноевропейски проблем, каза един полски журналист пред Националното публично радио в САЩ, защото тези страни не са участвали в решението да се бомбардира Либия (нито го е правила Германия).

Преди не чак толкова много време, в годините непосредствено след войната, оцелелите от изтребването на евреите в Източна Европа бягаха от смъртоносния антисемитизъм на своите полски, унгарски, словашки или румънски съседи към сигурността на лагерите за бегълци, намиращи се в… Германия. Днес мюсюлманските бегълци и хора, оцелели от други войни, след като не са намерили убежище в Източна Европа, отново търсят сигурност сред германците.

В този случай историята не е метафора. Напротив, дълбинната причина за източноевропейското отношение, демонстрирано толкова мрачно днес, се крие във Втората световна война и времето непосредствено след нея.

Вземете за пример поляците, които, заслужено гордеещи се с антинацистката си съпротива, в действителност са убили повече евреи, отколкото германци, по време на войната.

Разбира се, имало е и поляци, които са помагали на евреите по време на войната. Действително броят на поляците, обявени за „праведни сред нациите” от израелския Паметен център „Яд Вашем” заради военновременния им героизъм, е най-голям сред всички европейски нации (което едва ли е за учудване, като се има предвид, че предвоенна Полша е имала най-голямото еврейско население сред всички европейски страни). Но тези забележителни личности обикновено са действали поединично, в съпротива срещу преобладаващите обществени норми и настроения.

Когато войната приключва, Германия - поради денацификационните политики на победителите и отговорността за насъскването и осъществяването на холокоста - няма друг избор, освен да „преработи” смъртоносното си минало. Това е дълъг и труден процес, но германското общество вече е станало способно на реална конфронтация с моралните и политическите предизвикателства, пред които ни изправя днешният наплив от бежанци.

Източна Европа, напротив, все още трябва да осъзнава своето смъртоносно минало. И само когато го направи, нейните народи ще бъдат в състояние да разберат собственото си задължение да спасяват хората, бягащи пред лицето на злото.

(Със съкращения от

„Либерален преглед”)

*Авторът е полско-американски историк и социолог, професор по история в университета Принстън, САЩ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи