От началото на 2017 г. е в сила повишаването на минималната работна заплата до 251 евро, след като през последните две години тя е замразена

Страната има потенциал за значително по-бързо развитие

Сърбия е следващата балканска държава, която ще разгледам. Тя е малка и отворена икономика. Една от най-важните разлики с представените дотук страни е, че Сърбия все още не е член на Европейския съюз, но вече е кандидат, като започна преговори в началото на 2014 г. Според данни на Световната банка доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност в Сърбия е 14 100 долара през 2015 г. (при 18 200 долара в България), което се равнява на 36,4% от средния за ЕС.

След сриването на социалистическия блок развитието на сръбската икономика първоначално се предопределя от разпадането на Югославия и последователно водените войни за запазване на териториалните граници и населението, които обаче се оказват неуспешни. В резултат от войните периодът почти до края на ХХ век на практика е загубен. Възстановяването на икономиката започва през 2000 г., като високият растеж през първите години може да бъде отдаден на базовия ефект. Все пак Сърбия реализира период от 9 последователни години на разширяване на икономиката, преди да настъпи световната финансова криза. Нейното неблагоприятно въздействие обаче има трайни последствия, като на практика едва през 2016 г. БВП на Сърбия в реално изражение започва да превишава равнището от 2008 г.

Население и демографски процеси

Към началото на 2016 г. населението на Сърбия е приблизително 7,076 млн. души, тоест по този показател тя е близка до България. Налице е ясна тенденция за намаляване на населението, като в периода 2000-2015 г. то се е свило с почти 421 хил. души. Причините са свързани с отрицателния естествен прираст, който през 2015 г. достига минус 5,4 на хиляда (минус 6,2 на хиляда за България). Въпреки че се подобрява слабо през последните години, коефициентът на раждаемост е едва 9,3 на хиляда (при 9,2 на хиляда за България). Очакваната средна продължителност на живота е 75,3 години (74,7 години за България). Негативна тенденция се наблюдава и по отношение на застаряването на населението. Докато през 2000 г. средната възраст е 40,1 години, през 2016 г. тя вече е 43,2 години, а делът от населението на възраст над 65 години се повишава съответно от 16% до 19% от общото.

Важен фактор за икономическото развитие е равнището на образование. Над 98% от населението са грамотни и 49% са компютърно грамотни. Също така над 16% са с висше образование, като по този показател страната е под средните стойности за ЕС. Само че над 13% от населението не са завършили дори начално образование. От друга страна, професионалното образование е на добро ниво, а два от общо седемнадесетте университета в страната се считат за едни от най-добрите в Югоизточна Европа.

Текущо състояние

Подобно на икономиките на страните от ЕС структурата на сръбската икономика също е доминирана от услугите, следвани от индустрията и селското стопанство. Ролята на селското стопанство обаче е по-важна, отколкото в ЕС, тъй като то осигурява по-голям дял от официалната заетост, отколкото индустрията. Страната успява да привлече чуждестранни инвестиции в областта на автомобилостроенето, електрониката и електротехниката, потребителските стоки, енергетиката. Освен посочените отрасли значими за икономиката са също добивът на въглища, мед и злато, хранително-вкусовата промишленост, производството на текстилни изделия и фармацевтиката.

Текущото развитие се обуславя от възстановяването на производството в индустрията и селското стопанство, което е подкрепено от растежа на инвестициите и износа. Позитивен принос отбелязва и заетостта, както официалната, така и неформалната, а заплатите в частния сектор се повишават. От началото на 2017 г. е в сила повишаването на минималната работна заплата, след като през последните две години тя е замразена. По този начин нейният размер ще достигне приблизително 251 евро. Средната брутна работна заплата през 2016 г. е 374,1 евро, докато нетната е 271,7 евро. Въпреки експанзивната парична политика инфлацията остава в рамките на поставената официална цел.

Официалната безработица все още е висока, което се дължи до голяма степен и на наличието на висок дял неформална икономика. След 2012 г. се наблюдава тенденцията за спад на този показател, като в края на 2016 г. е регистрирана безработица от 15,3%. Все пак през последните години единствено в предкризисната 2008 г. е отбелязан по-нисък коефициент на безработица.

През 2016 г. износът на стоки и услуги от Сърбия е в размер на 17,3 млрд. евро, като се повишава в номинално изражение с 10,8% на годишна база. Вносът е 19,9 млрд. евро, като реализира растеж от 5,3% на годишна база. По търговското салдо е реализиран дефицит от 3,5 млрд. евро, докато при салдото по услугите е регистриран излишък от 0,9 млрд. евро. Основен принос за входящите потоци от валута към страната имат парите, изпращани от емигрантите в чужбина. Постъпилите в страната преки чуждестранни инвестиции са 2,08 млрд. евро.

Парична политика

Централната банка на Сърбия е възприела цел за темпа на инфлация от 3% в средносрочен период с допустим интервал на колебание от 1,5 процентни пункта. Постигането на тази цел се извършва чрез промяна на базови лихвени проценти и управлявано плаване на валутния курс на сръбския динар спрямо еврото. Текущите равнища са следните - лихвеният процент по депозитното улеснение е 2,5%, основният лихвен процент е 4%, а лихвеният процент по кредитното улеснение е 5,5%. последната промяна е извършена през юли 2016 г. Тенденцията след 2013 г. е динарът плавно да се обезценява спрямо еврото. В резултат от международната конюнктура и от провежданата парична политика инфлацията през последните години е умерена, като през 2016 г. е регистриран темп на инфлация от 1,6%.

Фискална политика

Преди световната финансова криза Сърбия поддържа политика на умерени бюджетни дефицити, което допринася за понижаване на държавния дълг до 28,3% от БВП през 2008 г. Кризата повлиява негативно върху относителния дял на приходите, докато първоначално делът на разходите в БВП се запазва при текущите равнища. В резултат от това бюджетните дефицити се разширяват, докато съотношението между държавен дълг и БВП се удвоява само за четири години - от 2008 до 2012 г. Неблагоприятните процеси протичат до 2015 г., когато е сключено стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд. Така в края на 2015 г. държавният дълг достига 74,7% от БВП. Поетите ангажименти във връзка със споразумението са свързани с фискална консолидация. През 2015 и 2016 г. е подобрен контролът върху държавните разходи, докато мерките за засилване на приходите дават резултат. По този начин дефицитът е свит до 1,4% от БВП, което е най-ниската му стойност след 2005 г. Това допринася за понижаване на държавния дълг до 72,9% от БВП. Въпреки това експертите на МВФ препоръчват по-нататъшни мерки по отношение на реформиране на публичната администрация, подобряване на управлението на публичните инвестиции и преструктуриране на държавните предприятия.

Бизнес среда и регулаторна политика

Сърбия предлага относително благоприятна среда за бизнес, но не може да бъде определена като лидер по отношение на реформите. Според класацията на Световната банка за правене на бизнес Сърбия се нарежда на 47-о място заедно с Мексико, като се изкачва нагоре спрямо позицията си през 2016 г., когато заема 54-то място. Предимствата са свързани с условията за трансгранична търговия, достъпа до кредит, процедурите по несъстоятелност, като съществено подобрение се отбелязва при получаването на разрешителни за строеж.

Недостатъците на средата се отнасят до достъпа до електричество, процедурите при плащане на данъци въпреки наличието на подобрение и защитата на миноритарните акционери. Данъчната тежест е умерена. Като цяло по отношение на регулаторната среда Сърбия изостава от един от преките си конкуренти - БЮР Македония, която според Световната банка е лидер сред балканските страни.

Като цяло сръбската икономика има потенциал за значително по-бързо развитие. Привлечените чуждестранни инвестиции в областта на автомобилостроенето и информационните и комуникационните технологии вече дават резултат. Необходими са обаче повече усилия по отношение на подобряване на средата за бизнес, намаляване на разходите за съобразяване със законодателството, данъчното облагане и ефективността на публичния сектор и държавните предприятия. Подготовката за членство в ЕС би могла да бъде факторът, който да ускори провеждането на тези реформи.