Обезценяването на лирата се очаква да повиши потребителските цени и да понижи покупателната способност на населението

През първите месеци на 2017 г. коефициентът на безработица достига 12,6%

Турция е следващата балканска страна, която ще разгледам. Тя се отличава от останалите представители на региона по значително по-голямото си население и територия, която обаче не се намира само на полуострова. Доходите в страната са все още ниски спрямо развитите икономики. Така през 2015 г. доходът на човек според паритета на покупателната способност е 52% от средния за Европейския съюз. Освен това страната е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Г-20, тъй като икономиката й се нарежда на седемнадесето място в света.

Периодът след 2000 г. е много успешен за турската икономика. Макроикономическата и фискалната стабилност дават възможност за нарастване на заетостта и доходите. Турция се нарежда сред страните в горната част на средните за света доходи на човек от населението. Освен това протича процес на урбанизация, отваряне на икономиката за търговия и инвестиции, хармонизиране на част от законодателството с това на ЕС и подобряване на достъпа до публични услуги. Така икономиката е достатъчно гъвкава, за да се възстанови бързо от Глобалната финансова криза.

След 2012 г. обаче развитието се забавя. Нормата на безработица се повишава, доходите на човек от населението нарастват бавно, а реформите губят фокуса си върху икономическия растеж. Ситуацията в ЕС, терористичните актове и потоците от бежанци изискват промяна в икономическата и социалната политика. Отражението върху туризма и чуждестранните инвестиции е негативно, местните частни инвестиции масово се отлагат, а възможностите за износ са ограничени. Обстановката се усложнява от политическата нестабилност, опита за преврат и реакцията на властите. Така икономиката е под потенциала си и се очаква това състояние да се запази през следващите години.

Население и демографски процеси

Едно от основните предимства на турската икономика е тенденцията населението на страната да се увеличава бързо. Към началото на 2016 г. то достига 78.7 млн. души. Така спрямо началото на века то нараства с приблизително 14 млн. души. Раждаемостта е висока – 16.9 на хиляда, а естественият прираст е 11.8 на хиляда. Нетната миграция, дори при абстрахиране от бежанската вълна, също е положителна. Средната възраст е ниска - 31.1 години, при 42.6 години в ЕС. Относителният дял на населението до 14-годишна възраст е 24%, докато това над 65-годишна възраст е едва 8.2%, въпреки че се увеличава през последните години. Очакваната средна продължителност на живота е 78.2 години и тенденцията е тя да се увеличава.

Проблемите в образователната система са една от пречките пред потенциала на турската икономика. Индикатор за това са резултатите от PISA, който представлява програма от тестове за международна оценка на учениците. В сравнение с резултатите от предходното проучване (44-то място) Турция вече изостава до 49-то място от 72 страни. Изследването се отнася до способностите на учениците на 15-годишна възраст в областта на науките, математиката и четенето. Около 31.2% от подложените на теста ученици в Турция се представят под средното ниво, докато при най-добре представящите се страни този дял е приблизително 10%. Проблемите вероятно ще се подсилят поради масовото уволнение на преподаватели в университетите и училищата след опита за преврат.

Текущо състояние

Темпът на реален растеж на брутния вътрешен продукт се забавя значително през 2016 г. до 2.9% след 6.1% през 2015 г. Негативен принос за това има третото тримесечие на годината, когато турската икономика се свива на годишна база. Растежът на частното потребление и износа в края на годината допринасят за известно съживяване. Дефицитът по текущата сметка се разширява през 2016 г. поради резкия спад на приходите от туризъм, докато по финансовата сметка се регистрира изтичане на капитали заради нарасналата несигурност и влошеното състояние на местната икономика и на външната среда.

При заетостта се регистрира леко подобрение, но безработицата се покачва след 2012 г. През 2016 г. коефициентът на безработица достига 10.9%, но негативната тенденция продължава през първите месеци на 2017 г., като през февруари стойността на този показател е вече 12.6%, т.е. с 1.7 процентни пункта по-висок отколкото съответния месец на предходната година. Подобно развитие се наблюдава и при младежката безработица, която показва почти идентична тенденция и стойности както по време на финансовата криза.

Динамичното развитие на туризма след 2000 г. го прави един от най-важните отрасли на турската икономика. Така относителният дял на страната достига над 3% от броя пристигащи туристи за света като цяло. Общият брой туристи и приходите от туризъм се увеличават с около 2.5 пъти след 2003 г. През 2014 г. страната посреща 41.4 млн. туристи, докато приходите от туризъм достигат рекордните 34.3 млрд. долара. През 2015 г. броят на туристите леко се повишава, докато приходите се понижават. Въпреки това през тази година туризмът генерира приблизително 3.7% от БВП и 13% от общите приходи от износ. Освен това директната годишна заетост е около 600 хил. работни места (приблизително 2.3% от общата), докато непряко се поддържат още около 1 млн. работни места.

Ситуацията през 2016 г. се променя значително. Терористичните актове, вътрешната политическа нестабилност, както и влошените отношения с Русия поради инцидента в Черно море, са факторите за сериозен спад в туризма. Броят на туристите намалява с над 10.2 млн. души спрямо предходната година (-24.6%), докато приходите се понижават с над 9.3 млрд. долара (-29.7%). През първите девет месеца на годината броят на туристите от ЕС се понижава с около 30% на годишна база, докато ограниченията от страна на Русия върху чартърните полети и пътуванията намаляват туристите за Турция с над 2/3.

Парична политика

Паричната политика на централната банка на Турция е насочена към поддържане на стабилност на цените и на финансовите пазари и институции. Ценовата стабилност е дефинирана като годишна инфлация от 5% с граници на колебание от 2 процентни пункта. Валутният курс е оставен да плава свободно. В резултат от относително високата цел за инфлацията и реализиране на по-висока действителна инфлация спрямо целевата се регистрира трайна тенденция за обезценяване на турската лира. От 2012 г. нататък неизменно централната банка не постига целта си за темпа на инфлация дори при дефинирането й в широка граница от 4 пр. пункта.

През 2017 г. се регистрира допълнително ускоряване на инфлацията, като през април тя достига 11.9% на годишна база. Факторите за това са покачването на цените на енергийните ресурси на международните пазари, обезценяването на турската лира и лошата местна реколта поради неблагоприятни метеорологични условия.

Обезценяването на лирата се очаква да допринесе допълнително за повишаването на потребителските цени и за понижаване на покупателната способност на населението. От друга страна финансовото състояние на предприятията може да се влоши поради наличието на задължения в чуждестранна валута, което ще повлияе негативно върху частните инвестиции. Централната банка реагира на тази тенденция със затягане на паричната политика чрез повишаване на основните лихвени проценти, но това може да има задържащ или отрицателен ефект върху потреблението въпреки запазването на по-висока от целевата инфлация.

Фискална политика

Турция провежда политика на умерени бюджетни дефицити. В резултат от това равнището на държавния дълг през последните години не надвишава 35% от БВП. Правителството обаче предприе фискална експанзия през 2016 г. в опит да не допусне спад на икономиката, което разшири дефицита до 2.6% от БВП поради по-високите разходи. Тази политика продължава и през настоящата година за сметка на увеличени публични инвестиции и данъчни облекчения, което ще бъде фактор за нарастване на държавния дълг, но все още в управляем размер.

През последните години Турция разчита на развитието на инфраструктурата чрез публично-частно партньорство. Размерът на инвестициите след 2010 г. се увеличава над пет пъти най-вече в секторите транспорт, енергетика и здравеопазване, за които и законодателството е по-благоприятно. Държавните гаранции по тези проекти обаче представляват потенциална опасност пред публичните финанси в по-дългосрочен период.

Среда за бизнес и регулации

Според класацията на Световната банка за правене на бизнес средата в Турция не е особено благоприятна. През 2017 г. страната се нарежда на 69 място от 190 икономики, като се премества с 6 места надолу спрямо предходната година. Предимствата на регулаторната уредба са при защитата на миноритарните инвеститори и при прилагането на договорите. Недостатъците са свързани с плащането на данъците, процедурите при несъстоятелност, получаването на разрешителни за строеж, достъпа до кредити, започването на бизнес. През последните години са предприети действия за намаляване на броя действия и разходите на време и средства за спазването на отделните регулации, но Турция все още изостава в повечето области спрямо страните от региона.

Експертите от МВФ очакват запазване на относително нисък растеж поради продължаващата политическа и икономическа несигурност. Основните фактори, които подсилват несигурността, са свързани с прехода към президентска система след референдума, бъдещето на отношенията с Европейския съюз, напрегнатата ситуация в югоизточната част на страната и конфликтите с някои от съседните азиатски държави. Поради това е необходимо възстановяване на доверието на бизнеса, опростяване на регулациите, облекчаване на административни процедури и повишаване ефективността на правораздавателната система. Трудовият пазар трябва да стане по-гъвкав, което ще допринесе за подобряване на конкурентоспособността на икономиката.