Ще приключа темата за икономиките на Балканските страни с Република Хърватия. Тя е млада държава, част от бивша Югославия, която обявява независимостта си през 1991 г., а официално е призната от международната общност през януари 1992 г. Процесът е изключително тежък предвид войната, която избухва вследствие от опита на част от населението да се присъедини обратно към Югославия. Войната приключва със споразумението от Ердут, като териториалните спорове със съседните държави продължават активно до 1998 г., а едва през 2009 г. е постигнато съгласие по споровете със Словения относно морските граници. То е една от стъпките, които позволяват на държавата да се присъедини към Европейския съюз, като тя официално е член от юли 2013 г., докато членството в НАТО е от април 2009 г.

Хърватия е малка и отворена икономика. Доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност представлява 59% от средния за ЕС, колкото Румъния, а изпреварва единствено България по този показател. Глобално страната попада сред тези с висок доход.

Периодът 2000-2008 г. е най-силният за хърватската икономика, като тя се разширява с над 45% в реално изражение, а покупателната способност достига 63% от средната за ЕС. Световната финансова криза и местната икономическа политика обаче допринасят за шест последователни години на кумулативен спад от 12.7%, който продължава до 2014 г. включително. През 2016 г. структурата на икономиката е доминирана от услугите, които генерират 69.4% от добавената стойност, докато приносът на индустрията е 26.5%, а на селското стопанство - 4.1%. Един от най-важните отрасли е туризмът.

През първото тримесечие на 2017 г. се реализира 2.5% реален икономически растеж на годишна база, който е резултат от растежа на инвестициите (5.4%), на частното потребление (3.4%) и правителственото потребление (1.6%). От страна на предлагането най-бързо расте добавената стойност при информационните и комуникационните услуги (4.6%), строителството (3.6%), търговията на едро и дребно (3.2%), професионалните и технически дейности (3%), изкуство, забавления и отдих (2.9%) и преработващата промишленост (2.8%).

Тенденцията през последните месеци е коефициентът на безработица да се понижава, като през май 2017 г. достига 10.7% при 7.8% средно за ЕС. Същевременно с това растежът на заетостта продължава да се забавя като през първото тримесечие на 2017 г. той е 0% на годишна база. От друга страна, разходите за труд за единица продукция се увеличават с 5.6% на годишна база, като ускоряват растежа си. Средната брутна работна заплата през април достига 1066 евро, докато нетната е 794 евро.

Население и демографски процеси

Според данни на Евростат населението на Хърватия през 2016 г. е 4.17 млн. човека. Налице е тенденция за намаляването му след 2006 г., като в периода след тази година броят му се понижава с над 140 хил. души.

Подобно на тенденцията в ЕС като цяло и в Хърватия се регистрира застаряване на населението. Средната възраст се увеличава от 39.8 години до 43 години, относителният дял на населението над 65-годишна възраст нараства от 16.1% до 19.2%.

Средното образование в Хърватия е под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това се измерва чрез резултатите от международните сравнения PISA, които са по-ниски в Хърватия при обучението по математика и природни науки, докато при четенето с разбиране те отново са по-ниски, но са близки до средните за ОИСР. Реформата в образованието обаче е повод за провеждането на протести в страната, които създават политическа нестабилност.

Парична политика и инфлация

Централната банка на Хърватия провежда самостоятелна парична политика, която е насочена към поддържане на стабилност на цените и на финансовата система. Валутно-курсовият режим представлява управлявано плаване на хърватската куна спрямо еврото. Той е избран поради значителната степен на използването на еврото в икономиката, която е малка и отворена, силната зависимост от вноса (предимно от Евро зоната) и високия дял на външния дълг. Поради тези причини управлението на валутния риск е особено важно. През първите шест месеца на 2017 г. инфлацията е 1.1% на годишна база.

Фискална политика

Политиката на хърватските правителства би могла да се характеризира като експанзивна от гледна точка на поддържането на постоянни дефицити, които твърде често надхвърлят прага от 3% от БВП. Така настъпването на финансовата криза е посрещнато с дефицит в държавните финанси, който веднага се увеличава поради спада в приходите и нарастването на разходите, като достига рекордните 7.8% през 2011 г. и се задържа висок до 2015 г. Това допринася и за рязкото увеличаване на държавния дълг от 39.6% от БВП през 2008 г. до 86.7% през 2015 г., което се поражда съмнения относно устойчивостта му.

Правителствата се опитват да овладеят ситуацията. Предприети са реформи, насочени към опростяване на данъчната система и повишаване на ефективността й, намалено е облагането на труда и бизнеса и е ограничен броят на данъчните изключения. Освен това са замразени заплатите в публичния сектор. В резултат от това приходите постепенно нарастват до 47.6% от БВП, докато разходите се запазват при равнище от около 48.4% от БВП. Така през 2016 г. дефицитът се свива до 0.8% от БВП, а държавният дълг макар и слабо се понижава до 84.2% от БВП. Така икономическият растеж през посочената година е изцяло в резултат от дейността а частния сектор, докато приносът на бюджетния е отрицателен.

Бизнес среда и регулации

Според класацията на Световната банка средата за бизнес в Хърватия е относително благоприятна, което до голяма степен е резултат от членството в ЕС. През 2017 г. страната се нарежда на 43-то място в света, като е след конкурентите си от региона Македония (10), Словения (30), Румъния (36), България (39), но изпреварва Сърбия (47), Албания (58), Гърция (61) и Турция (69). В настоящата класация страната изостава с четири места назад спрямо предходната.

Предимствата на бизнес средата са свързани с липсата на пречки пред международната търговия, прилагането на договорите и защитата на миноритарните акционери, където се реализира най-големият напредък от 13 места през текущата година. Недостатъците са в областта на получаването на разрешителни при строеж, стартирането на бизнес, достъпа до кредити, свързването към електрическата мрежа и регистрацията на собствеността. Най-сериозно влошаване се регистрира при плащането на данъците, където позицията на страната е с 26 места надолу.

Случаят „Агрокор”

Показателен за състоянието на бизнес средата е случаят с най-голямата корпорация в страната – „Агрокор”. Основният й бизнес са производството на месни и млечни продукти и бутилирана вода, както и търговията на дребно. Приходите й са приблизително 15% от БВП на Хърватия, а освен това тя осигурява над 40 хил. работни места, които представляват около 2.5% от заетостта в страната. Финансовото й състояние се влошава, тъй като през 2014 г. тя придобива словенската верига за потребителски стоки Меркатор, като финансира сделката чрез заеми. Тя натрупва 3.5 млрд. евро дълг към кредитори и 2.2 млрд. евро задължения към доставчици. Задлъжнялостта й се повишава спрямо брутната печалба, която спада през 2016 г. Това води до влошаване на кредитния й рейтинг до най-ниската степен преди оценка за очакван фалит.

При тези обстоятелства в началото на 2017 г. е приет специален закон за корпорацията, който й осигурява защита срещу фалит. На практика по този начин тя е обявена за твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, тъй като е призната за системно важна. Правителството се ангажира да осигури ликвидност, а освен това назначава мениджмънта на корпорацията и преговаря с кредиторите й.

Интересен е фактът, че настоящият финансов министър е заемал висш ръководен пост в корпорацията преди участието си в правителството. Той запазва позицията си след скорошния вот на недоверие, но това предизвиква сериозна промяна в кабинета, тъй като не е подкрепен от представителите на по-малкия коалиционен партньор. Формирана е нова коалиция с участието на Хърватския демократичен съюз и Хърватската народна партия. Това доведе и до промени в кабинета, като са сменени 8 министри, което за момента не предполага провеждането на поредни предсрочни избори.

Отпускането на кредит обаче ще означава повишаване на бюджетния дефицит за 2017 г. и заради това е възможно той отново да надхвърли 3% от БВП. Освен това гарантирането на задълженията, за което настояват някои от кредиторите, ще увеличи държавния дълг. Тази операция вероятно ще представлява държавна помощ за компанията в нарушение на европейските правила.

Очаквания

Значителна част от рисковете пред хърватската икономика са породени от вътрешни фактори. Основните конфликти са свързани с действията на правителството относно „Агрокор”, както и очакваната реформа в образованието. Те биха могли да повлияят негативно върху перспективите за растеж и да дестабилизират политическата ситуация.

От икономическа гледна точка, според представителите на МВФ са необходими по-нататъшни стъпки относно данъчните изключения.