По 10 000 долара на месец печелят авторите им по време на президентските избори в САЩ през 2016 г.

Фалшивите новини не са ново явление, но напоследък увеличават въздействието си върху възприятията на хората за света. Те се създават с цел извличането на някаква изгода във вид на по-висок рейтинг, приходи от реклама, политическа пропаганда или злепоставяне на човек, продукт или корпорация. В тази статия накратко ще представя най-вече икономическите ефекти от разпространението на фалшивите новини.

Същност и произход

на фалшивите новини

Това са съобщения, които са умишлено и проверимо неверни, и които биха могли да заблудят потребителите на информационни и други медии. Те имат политически, икономически и социални последици. Към тях могат да се включат освен умишлено измислени новинарски съобщения така и сатирични статии, които е възможно да бъдат разбрани погрешно като истински, особено когато се разглеждат през Фейсбук или Туитър.

Един от първите примери за това явление е от 1835 г., когато авторитетният тогава вестник “Сън” публикува серия от 6 статии относно откритието на живот на Луната. Вестникът се позовава на измислено научно списание. В резултат от публикуването на тази история тиражът на вестника достига рекордно големи размери.

През 20-ти век фалшивите новини се ограничават предимно до таблоидите. В Съединените щати пикът на доверието към медиите се достига през 70-те години, когато разкритието на аферата “Уотъргейт” определя медиите като защитници на обществения интерес. След това доверието към медиите постепенно намалява, а напоследък е силно разклатено. Така то се понижава трайно от 72% през 1976 г. до 32% през 2016 г. Съществен принос за това има интернет. Основен източник на информация стават социалните медии, които подпомагат разпространението на фалшиви новини. В повечето случаи споделянето на информационен материал става след прочитането на заглавието, но не и на съдържанието му. По този начин създателите на такива статии могат да реализират големи приходи от реклами.

По време на президентските избори в САЩ през 2016 г. автори на фалшиви новини от Македония и Грузия успяват да печелят така по $10 000 на месец. И до момента продължават споровете дали фалшивите новини всъщност не са помогнали за успешната кандидатура на Доналд Тръмп за президент. Основните примери за фалшиви новини в негова полза са свързани с одобрението на кандидатурата му от Папата, с продажба на оръжия от Хилъри Клинтън на Ислямска държава, докато е била държавен секретар, и с убийството на агент на ФБР, който е оповестил публично мейлите на Клинтън.

Икономически и социални ефекти от фалшивите новини

Въздействието на фалшивите новини трябва да се търси най-вече в посока управление на очакванията. Най-голям ефект имат новините, чиято проверка е по-трудна и отнема повече време и средства, което позволява по-широко разпространение. Те могат да повлияят както върху инвестициите, така и върху потреблението на стоки за дълготрайна употреба. Освен това чрез фалшивите новини може да се въздейства върху доверието в икономиката като цяло, което да ограничи чуждестранните инвестиции, да затрудни достъпа до международните финансови пазари и да оскъпи финансирането от тях както за държавния, така и за частния сектор.

Друг канал за влияние е върху фондовата борса. Това се дължи на спецификата на борсовата търговия. Когато има новина, тя изключително бързо води до промени в цените на акциите на засегнатата корпорация. Докато се разбере, че всъщност новината е фалшива, могат да се реализират приходи за разпространителите или разполагащите с информация за разпространението лица.

Например, през 2017 г. българин е заподозрян за борсови измами в Съединените щати. Той подава фалшива публична оферта на фондовата борса в Ню Йорк. В резултат от това акциите на корпорацията Ейвън почти утрояват цената си за период от около 20 минути. Така той печели около $5 000 от продажбата им. След това информацията е опровергана и цената спада до първоначалното си равнище.

В България някои дружества достигат рекордно висока пазарна капитализация на фондовата борса, която не съответства нито на фундаменталните фактори, нито на степента на развитие на пазара. Въз основата на обещания за грандиозни, но незапочнати проекти и периодични сделки с няколко акции те успяват за известно време да поддържат високи цени. В по-дългосрочен период обаче, когато се провери, че представените проекти не могат да се реализират, тоест те на практика са били фалшиви новини, котировките се сриват.

Потребителите на новини, които помислят фалшива новина за истинска, имат по-неточна представа за света и това влошава благосъстоянието им. Освен това се намаляват положителните външни ефекти от пазарния процес, тъй като се затруднява изборът на качествени продукти. Потребителите стават по-скептично настроени към всички източници на информация и всички продукти. Пониженото търсене на качествени източници на информация води до намаляване на инвестициите в такива медии. Тези негативни ефекти далеч надвишават ползите, които извличат потребителите от фалшивите новини, съвместими с техните представи.

Податливост към фалшивите новини

Според проучване на фондация “Конрад Аденауер”, представено в средата на 2017 г., над 7 от всеки 10 българи разпознават фалшивите новини в медиите, които се отнасят до политиката, когато попаднат на такива. Освен това приблизително един от всеки шест човека е запознат с понятието фалшиви новини, но не е способен да разпознае такива. Един на всеки осем човека изобщо не знае смисъла на това понятие.

Хората, чиито способности да разпознаят фалшивите новини са над средните, са с висше или полувисше образование. Сред по-добре идентифициращите фалшиви новини са и хората на възраст между 31 и 50 години и живеещите в областните градове. Освен това опитът с медиите също е фактор за различаване на истинските факти.

Въпреки това хората с ясни предпочитания са склонни да повярват на фалшиви новини, които съвпадат с тези предпочитанията. В тези случаи опитът с използването на социални медии и по-доброто образование не подобряват способностите за разпознаване на фалшиви новини. По този начин хората без ясни предпочитания са по-малко склонни да вярват на фалшиви новини, тъй като подхождат по-обективно.

Ролята на социалните мрежи за разпространението

на фалшиви новини

През последните години бариерите за навлизане на медийния пазар значително падат. Фиксираните разходи за производството на съдържание са ниски. Все по-лесно и по-евтино е да се направи уебсайт или канал в сайт за видео споделяне. Това може да генерира приходи чрез платформите за реклама. Социалните медии са подходящи за разпространение на фалшиви новини, тъй като самите те стават все по-популярни. Активните потребители на Фейсбук и Туитър вече надвишават 2 млрд. души.

Доверието в традиционните медии относно способността им пълно, точно и безпристрастно да предадат новините се понижава. Новосъздадените медии могат да си позволят да не се грижат толкова за репутацията си. Това увеличава рентабилността на нискобюджетните краткосрочни стратегии на производителите на фалшиви новини. От друга страна се понижава относителната значимост на изграждането на дългосрочна репутация за високо качество.

Форматът на социалните медии – малка по обем информация, която се преглежда на екрана на мобилен телефон или в прозорец с новини, може да затрудни оценката на истинността й. Приятелствата във Фейсбук са между хора със сходни интереси. Те са значително по-склонни да четат, да споделят и да вярват на новини, които съответстват на идеологическите им позиции и които са публикувани от собствените им приятели.

В Съединените щати около 10% от трафика към най-популярните новинарски сайтове е от социалните мрежи, докато при сайтовете за фалшиви новини този дял е около 40%. В България обаче се наблюдава съществена разлика при използваните източници на информация относно политиката. Докато в САЩ над 60% от хората се информират чрез социалните медии като Файсбук и Туитър, то делът им в България е 22,5%, докато 90,6% от населението получава такава информация от телевизиите.

Възможности за решаване на проблема с фалшивите новини

Поради разнообразието на интереси, които стоят зад фалшивите новини, е необходимо да се предложат различни решения за отделните им категории. Подходящият политически отговор на фалшивите новини трябва да бъде насочен към насърчаване на грамотността, образованието и критичния подход към информацията от медиите, саморегулация от страна на отделните платформи и добре прицелено налагане на законовите разпоредби, ако са налице заплахи за националната сигурност. Нови глоби или промени в отговорността не са добро решение, като отговарящите на стандартите за свободата на словото медии трябва да бъдат защитени от обвинения за разпространение на фалшиви новини.

Значимостта на саморегулацията се осъзнава от големите участници на пазара. Фейсбук и Гугъл се опитват да идентифицират фалшивите новини и да ги маркират като оспорвани от трети проверяващи страни, да показват по-малко потенциално фалшиви новини в потока и да помагат на потребителите да избягват случайното споделяне на фалшиви новини. Тук обаче възниква въпросът как се преценява дали една новина е фалшива и кой би могъл да бъде арбитърът на истината.Стъпка в правилната посока би било също така, при съдебните дела за фалшиви новини да не е необходимо доказването на щети за лицето, партията или фирмата, за която се отнасят те. Това би позволило разпространителят да понесе отговорност за действията си.