Доходът на човек от населението в еврозоната е по-нисък с 26,7%, а този в ЕС с 31% от средния в САЩ

Сред основните проблеми на съюза в момента са тежката бюрокрация, наличието на множество скъпо струващи регулации и тромавост при вземането на решения

Наскоро Европейската комисия публикува Бялата книга за бъдещето на Европа, в която се представят пет различни сценария за развитие до 2025 г. Те са озаглавени съответно: “Продължаваме, както досега”; “Остава само единният пазар”; “Тези, които искат повече, правят повече”; “Правим по-малко, но по-ефективно”; “Правим много повече заедно”. Целта на този документ е да се възобнови дебатът за европейската интеграция. Отделните опции не изискват съществени изменения в Договора за Европейския съюз, като целта е да се избегне необходимостта от провеждането на референдуми или ратификации в парламентите на държавите членки.

Какво е състоянието на ЕС към момента?

Европейският съюз представлява една от най-големите икономически зони в света, но влиянието му, измерено чрез дела в световния брутен вътрешен продукт и световната търговия, намалява. Проблемите са свързани с тежка бюрокрация, наличие на множество скъпо струващи регулации, тромавост при вземането на решения, непълна свобода на движението на хора и услуги, недостатъчно гъвкав пазар на труда, липса на фискална дисциплина, неспазване на приетите правила, голямо преразпределение на съвкупните доходи през държавния бюджет, висока данъчна тежест, голям размер на социалната държава във вид на помощи.

В резултат от това се реализира относително нисък растеж на производителността на труда, висока безработица, ниска конкурентоспособност, големи различия между отделните страни и региони. Като цяло по тези показатели ЕС изостава спрямо основния си конкурент - Съединените щати. Според данните на Световната банка за периода 1991-2015 г. средният реален растеж на дохода на човек от населението е 1,13% в еврозоната, 1,41% в ЕС и 1,54% в САЩ. Посочените данни отразяват всъщност по-бързия растеж на страните извън еврозоната спрямо тези, които са част от нея. Освен това през 2015 г., като се отчете покупателната способност, доходът на човек от населението в еврозоната е по-нисък с 26,7%, а този в ЕС с 31% от средния в САЩ.

Конкретните сценарии

“Продължаваме, както досега” означава постепенни промени, насочени към по-висока степен на федерализация на Европейския съюз. Това означава, че на общоевропейско ниво условията за икономически растеж няма съществено да се променят и изоставането от САЩ ще се запази. Същевременно обаче Обединеното кралство вече няма да е част от съюза. Това е една от държавите, които по принцип защитават по-ограничени регулации. След нейното излизане може да се очаква втвърдяване на позициите в някои области - например въвеждане на данък върху финансовите трансакции и липса на реформа в общата селскостопанска политика. Европейският бюджет вероятно ще се запази в сходен размер, но структурата на разходите ще се промени. Освен това ще се запази състоянието на Европа на различни скорости, без да това да бъде изрично признато.

Значението за българската икономика се свежда до възможността за продължаване на разпределянето на средства от европейските фондове, макар и в по-ограничен размер. Освен това неявното участие в по-бавната скорост (извън еврозоната и Шенген) ще продължи да не създава достатъчно стимули за реформи в България.

Вероятността за избор на тази опция е средна.

Сценарият “Остава само единният пазар” означава коренна промяна във философията на ЕС. Самият факт, че той присъства, представлява новина. Това би било признание, че позицията на Обединеното кралство относно Брекзит е правилна. При реализирането на тази опция може да се окаже, че кралството изобщо не е било необходимо да излиза, а ЕС да се реформира в тази посока. Този сценарий е свързан със сериозно ограничаване на европейския бюджет, преустановяване на общата селскостопанска политика и на останалите фондове. От друга страна, прилагането на правилото за отмяна на две съществуващи регулации при приемането на една нова би означавало намаляване на административната тежест, по-малко бюрокрация и повече възможности пред бизнеса в ЕС, които да допринесат за по-висока производителност и създаване на повече работни места.

Ефектите за България ще са свързани със значително намаляване на получените средства от европейските фондове. От друга страна, ще се понижи вноската в общия бюджет на ЕС, както и необходимостта от издръжка на персонал за администриране на тези фондове в страната. Освен това може да се наложи промяна в структурата на националния бюджет, тъй като капиталовите разходи няма да могат да се финансират с европейски средства.

Вероятността за реализиране на този сценарий е минимална.

Сценарият “Тези, които искат повече, правят повече” представлява официално обявяване на ЕС на различни скорости. Това означава, че държавите, които не участват в дадени инициативи, няма да имат право на вето върху тях. Така ще се опрости и ускори процесът на вземане на решения. За част от членовете интеграцията към фискален и политически съюз ще се задълбочи, докато за периферията е възможно тя да спре или дори да означава постепенно отпадане от ЕС. В икономически план това не изглежда да реши посочените проблеми, нито да подобри условията за икономически растеж.

Значението за България е, че тя, поне първоначално, официално може да бъде оставена извън най-важните процеси във връзка с интеграцията. От една страна, това може да послужи като по-силен стимул за провеждането на необходими реформи в страната, които да допринесат за включването в ядрото. От друга страна, България няма да има възможност да влияе върху важни решения.

Този сценарий има подкрепата на ядрото на ЕС - Германия, Франция, Италия и Испания, както и тази на други участници. Срещу него се противопоставят страните от Вишеградската четворка.

Вероятността за реализиране е голяма.

Сценарият “Правим по-малко, но по-ефективно” изглежда като най-близък до това, от което ЕС има нужда. Това би трябвало да означава фокус върху най-важните области, в които наистина е необходима повече интеграция. Тези области са единният пазар, единната валута, отбраната и граничната политика. Като част от този сценарий е възможно създаването на ефективно действаща агенция за опазване на границите и на по-интегрирани служби за борба с тероризма.

Консенсусът относно тези области би позволил и улесняване на процеса на вземане на решения след това. Същевременно ще се ограничи въздействието при регионалната, селскостопанската и социалната политика. Общоевропейските регулации ще се опростят, като се намали административната тежест. По-слабото влияние на ЕС ще изисква значително по-малък бюджет и съответно ще позволи намаляване на вноските от отделните държави.

Въздействието върху България е доста сходно с това на втория сценарий. Ще се ограничат или ще отпаднат някои регулации с произход ЕС. Освен това значително ще се намалят или ще спрат получените средства от ЕС за сметка на по-ниска вноска и по-малка администрация. Заедно с това участието в еврозоната и Шенген ще стане още по-ключово относно по-нататъшната интеграция на страната.

Вероятността за реализиране е малка.

Сценарият “Правим много повече заедно” означава фактически реализиране на идеята за Съединени европейски щати. За тази цел е необходимо изграждането на фискален и политически съюз и създаването на обща армия и служби за сигурност. При този сценарий решенията ще се вземат на федерално ниво, като ще се отчита въздействието им върху съюза като цяло. Това трудно ще реши посочените по-горе проблеми, дори е възможно да задълбочи част от тях.

Въздействието върху българската икономика е в няколко аспекта. Общата фискална политика ще означава хармонизиране на данъчните основи и данъчните ставки и значително увеличаване на преразпределението през федералния бюджет в рамките на ЕС. Предвид отношението към данъчната конкуренция в страните от ядрото на Съюза като данъчен дъмпинг за България това вероятно ще доведе до повишаване на данъчната тежест и лишаване от конкурентно предимство на местната среда за бизнес.

Вече са налице предложения за приемане на единна минимална работна заплата на ниво ЕС. Предвид факта, че в момента в България тя е най-ниска, това би трябвало да доведе до значителното й повишаване. Ефектът върху официалната заетост обаче би бил силно негативен предвид голямата разлика в производителността на труда в страната и средната за ЕС. Очакваните по-големи трансфери от общия бюджет трудно биха компенсирали тези ефекти, което ще отреди постоянно последно място за България по доходи.

Вероятността за избор на този сценарий е малка.

Идеята за интеграция на Европа на първо място е политическа. В основата й е осигуряването на мира между европейските страни, който сам по себе си е достатъчна ценност. Икономическите аргументи идват след това, но те също са важни. Посочените пет алтернативи би трябвало да поставят началото на дискусия относно бъдещето на Европейския съюз, в която българската държава трябва да вземе активно участие. Сценариите не са завършени, но въпреки това ефектите от тях трябва да бъдат внимателно анализирани, за да се оцени коректно въздействието им върху българската икономика.