Пречките пред свободата на търговията и движението на капитали вредят на икономическото развитие

Eфектите върху икономиката на Съединените щати са по-ограничени, отколкото за Европейския съюз

В тази статия ще продължа с темата за Русия, като по-конкретно ще се спра върху ефектите от наложените санкции и контрасанкции както за икономиката на страната, така и за страните от Европейския съюз и България.

Ефекти

за Русия

Санкциите са въведени през 2014 г., но след това периодът на тяхното действие е удължен и те продължават да действат и в момента. Насочени са както към отделни индивиди, които се разглеждат като приближени на президента Путин, така и към финансовия сектор, енергетиката и оръжейната промишленост като цяло. Конкретните компании, чиито дейности са подложени на санкции, са „Роснефт”, „Транснефт „и „Газпром Нефт” (петрол), „Новатек” (газ), „Ростек” и „Калашников” (оръжия), „Газпромбанк”, „Сбербанк”, „Внешекономбанк”, Банк „Россия”. Същевременно дейностите, свързани с космическите технологии и ядрената енергетика, са изключени от санкциите.

Целта на санкциите, от една страна, е да наложат значителни разходи за Русия, а от друга - да ограничат негативното въздействие върху Европейския съюз и САЩ.

Цената на санкциите за Русия се изразява в по-труден достъп до капиталовите пазари, който е свързан с намаляване на чуждестранните инвестиции, сериозен отлив на капитали и увеличаване на цената на финансирането за руските компании. Освен това санкциите допринесоха за задълбочаване на рецесията, която възникна в резултат на срива на цените на петрола и намаляването на инвестиционната активност.

Някои факти потвърждават традиционната позиция, че в повечето случаи такива санкции са неефективни. Например, „Газпром”, E.ON, Shell и OMV подписаха меморандум за създаване на джойнт-венчър през 2015 г., докато Siemens извършва доставки в Крим. Освен това Германия, която е основен двигател за налагането на санкциите, демонстрира подкрепа за „Северен поток 2”.

От своя страна Русия предприе реципрочни мерки. Тя забрани вноса на месо, сирене, риба, плодове, зеленчуци и млечни продукти от ЕС, САЩ и някои други страни. Резултатите за самата Русия бяха може би дори по-неблагоприятни отколкото външните санкции. Те допринесоха за нарастване на цените на месото с между 10 и 20%, а за плодовете и зеленчуците с 25% само през 2015 г. и намаляване на потреблението им. Освен това местните продукти не успяват да заместят по-предпочитаните от потребителите европейски стоки и услуги. В този процес по-засегнати са големите градове, които са по-силно зависими от международната търговия.

Според Международния валутен фонд санкциите през 2015 г. са понижили БВП с 1,5%, а продължаването им до края на 2017 г. би означавало общ негативен ефект в размер на 9% от БВП. Това е еквивалентно на над 130 милиарда долара. Значително по-сериозен ефект се очаква от местни експерти. Оценката на аналитичния център „Икономическа експертна група” е за загуби от около 600 млрд. долара през периода 2014-2017 г., като само финансовите санкции допринасят за 170 млрд. долара от тях, докато очакваният отлив на капитали през посочения период е около 210 млрд. долара.

Ефекти

за ЕС и САЩ

Разбира се, санкциите се отразяват и на европейските, и на американските фирми. Ограниченията върху вноса на стоки в Русия, както и върху финансовите услуги са източниците на нереализирани приходи. Спрямо 2013 г., преди да бъдат въведени санкциите, спадът на вноса на стоки и услуги в Русия е над 44%, което се равнява на над 150 млрд. долара. Значителен дял от тях биха били внесени именно от компании от страните, наложили санкции, включително България.

Според Френския изследователски център CEPII от началото до средата на 2015 г. санкциите струват на западните страни над 60 млрд. долара. Според тяхната оценка под 20% от общите загуби се дължат на контрамерките от страна на Русия, докато останалите над 80% са от самите санкции. Ефектите върху френските фирми се отразяват върху възможностите за износ, размера на доставките и тяхната цена. Например сделката за доставка на бойни кораби от Франция за Русия на стойност 1,2 млрд. евро беше развалена в резултат от санкциите.

Друго изследване също установява значителен негативен ефект от санкциите. Според Австрийския институт за икономически изследвания спадът на износа от ЕС за Русия, който в немалка степен се дължи на санкциите и контрамерките, допринася за намаляване на добавената стойност от 34 млрд. евро в краткосрочен период до 92 млрд. евро в дългосрочен период, като се очакват и сериозни негативни последствия върху заетостта в съюза.

Ефектите върху икономиката на Съединените щати са по-ограничени, отколкото за Европейския съюз. Това се дължи на факта, че търговията между тях и Русия представлява приблизително 1/10 от тази между ЕС и Русия. Износът на САЩ за Русия също намалява в резултат от санкциите, но с едноцифрени стойности. Все пак само компанията Exxon Mobil изчислява, че отлагането на реализацията на проект в Русия й струва над 1 млрд. долара.

Санкциите не се отразяват равномерно върху отделните сектори на икономиката. Най-засегнато е селското стопанство. През 2015 г. износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС за Русия се понижава с 43% според доклад на Европейския парламент.

Ефекти

за България

Те могат да бъдат потърсени в развитието на външната търговия и инвестициите.

Внос

Основните продукти, които България внася от Русия, са суров петрол, природен газ и ядрено гориво. Размерът на вноса трайно се понижава от 2012 г. насам, когато достига 5,16 млрд. евро. (20,3% от общия внос), докато за периода януари-ноември 2016 г. стойността му е 1,94 млрд. евро (9,1% от обшия внос), което означава, че през този период делът на вноса от Русия в България спада наполовина. Това развитие е в резултат на намалената енергийна интензивност на българската икономика, по-същественото използване на възобновяеми източници на енергия, както и най-вече поради по-ниските цени на петрола на международните пазари, което позволява намаляване на разходите за вносни източници на енергия. В това отношение санкциите вероятно не влияят съществено.

Износ

Размерът на износа от България за Русия обаче се повлиява от санкциите и най-вече от контрамерките. През последните години се наблюдава постоянен спад на износа на суровини и продукти на хранително-вкусовата промишленост, които всъщност са обект на санкциите, въведени от Русия. Така през 2013 г. България изнася стоки на стойност 562,5 млн. евро за Русия (2,6% от общия износ на стоки), докато през периода януари-ноември 2016 г. износът е за 283,7 млн. евро (1,5% от износа). Същевременно българските фирми се пренасочват към европейските пазари, които съществено повишават важността си като експортна дестинация.

Оценката за нереализирания поради санкциите износ от българските фирми е минимум 200 млн. евро за периода след въвеждането им. Останалите фактори, които допринасят за общия спад, са рецесията в руската икономика и спадът на стойността на рублата, които понижават покупателната способност и вътрешното търсене в страната.

Инвестиции

През 2015 г. Русия се нарежда на седмо място по отношение на показателя извършени нетни преки инвестиции в българската икономика. Те възлизат на 54,7 млн. евро или 3,2% от всички преки чуждестранни инвестиции. Русия се нарежда на седмо място и по показателя обем на общо акумулираните нетни преки инвестиции. Те са в размер на 2,09 млрд. евро към края на 2015 г., което представлява 5,5% от натрупаните общи преки инвестиции в България. През 2016 г. обаче инвестиционната активност се свива, като за първите девет месеца на годината нетните инвестиции намаляват с 11,4 млн. евро. Следователно санкциите допринасят и за спад на инвестициите от Русия.

Като цяло за пореден път се потвърждава хипотезата, че пречките пред свободата на търговията и движението на капитали вредят на икономическото развитие. Разбира се, най-силно е засегната икономиката на Русия. Европейският съюз и България обаче също са изложени на значими негативни ефекти. Въздействието върху Съединените щати, които са основният инициатор, е по-ограничено. В този смисъл САЩ понасят значително по-малка част от разходите, като прехвърлят тежестта върху своите партньори от ЕС. От друга страна, оценката на влиянието на санкциите върху политическите решения на Русия е нееднозначна.