Основната разлика между „терористите” и „борците за свобода” е от кой край на историята завършват. Като победители или като победени. И някъде там, между двете понятия, се намира Карлос Чакала. Който по-рано тази седмица на въпроса на френския съдия „какво работите” отговори кратко и ясно: „професионален революционер”. И отхвърли обвиненията срещу него като скалъпени.

Най-издирваният човек в света от втората половина на ХХ век е колкото факти, толкова и митове. На Чакала се приписва почти всяка експлозия, покушение, опит за убийство или нападение срещу „символи на капитализма” в Западна Европа през 70-те и 80-те години. Персоналната му война обаче е с Франция, която и тогава служи за боксов чувал на ислямския екстремизъм. Но през онези години каузата е на палестинците, които започват сами да организират въоръжената си съпротива срещу Израел с помощта на Източния блок. Идеологическите страсти са горещи, а цяло поколение на планетата изживява бунта на рокендрол годините. И на сцената излиза Карлос Чакала.

Роден през 1949 г. в Михелена, Венецуела, Илич Рамирес Санчес е вторият от тримата синове на убедения марксист и адвокат Хосе Рамирес Навас. За да обясня откъде идва малко му име Илич, трябва само да спомена, че двамата му братя се казват съответно Владимир и Ленин.

Отрано закърмен с идеологията на „червената революция”, на 17-годишна възраст Илич се записва в летен лагер за партизанска подготовка край Хавана. Раздялата на родителите му го довежда в Европа с майка му, но Хосе Навас продължава да оказва влияние върху живота на сина си. С негова помощ през 1968 г. Илич се записва да учи в университета за чуждестранни студенти „Патрис Лумумба” в Москва - всеизвестна „ферма” за вербуване на двойни агенти за КГБ.

Изгонен от школото заради конфликтен характер две години по-късно, Илич Санчес заминава за Ливан, където се записва доброволец в Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП). Там получава бойното име „Карлос” заради южноамериканския му произход. Обучен и подготвен от НФОП, в началото на 70-те години Карлос се прехвърля в Лондон и кампанията на терор започва: израелски банкери; френски вестници, симпатизиращи на еврейската кауза; парижки ресторанти; самолети на авиокомпанията „Ел Ел” на Израел.

Мишени са всички, а нападенията - дръзки и кървави, и дори неуспешните всяват ужас в сърцата в Западна Европа. Карлос поема отговорност за всички. Той е майстор на дегизировката, преминава граници неузнаваем.

През юни 1975 г. френското контраразузнаване провежда операция с помощта на информатор, който да им посочи самоличността на терориста. Когато разбира че е предаден, Карлос разстрелва с автомат двамата агенти под прикритие и тяхната „къртица” и успява отново да избяга. Сред личните му вещи в апартамента в Париж, в който се разиграва кървавата драма, е екземпляр от книгата на Фредерик Форсайт, „Денят на Чакала”. И легендата се ражда.

Шест месеца след парижкото фиаско на 21 декември 1975 г. Карлос Чакала повежда група от шестима въоръжени нападатели, с които взема за заложници всички министри на петрола на държавите от ОПЕК, които заседават във Виена. След като принуждава австрийското правителство да чете от негово име декларация за свободата на Палестина на всеки два часа по държавното радио и телевизия, Карлос натоварва всички не-австрийци на самолет и отлита. Разтоварва министри срещу презареждане на самолета и два дни кръстосва небесата между Алжир и Либия, докато накрая освобождава всички срещу предполагаем откуп, платен от Иран и Саудитска Арабия, който възлиза на 20-50 млн. долара според различните източници.

Ловът за Карлос

Ловът за Чакала ще продължи близо 20 години след нападението над ОПЕК. Постепенно всички държави, покровителки на Карлос, го изоставят под международен натиск. Неуморимите французи с помощта на Израел успяват в крайна сметка да го локализират в Судан и на 14 август 1994 г. тайно го упояват, отвличат и доставят в Париж, където излежава две доживотни присъди. А скоро ще получи и трета.

За него

Не е „лошият” в историята

Светът гледа грешно на Илич Рамирес Санчес. Той не е „лошият” в историята. Точно обратното, той е един от най-великите борци за освобождението на Палестина.

Уго Чавес, бивш президент на Венецуела

Просто човек

В крайна сметка, като го погледнеш отвътре, той е просто човек. Имал е съпруга, семейство. Сигурен съм, че тези хора не биха го нарекли убиец. Биха имали съвсем друго мнение. Сигурно биха го нарекли борец за свобода, който е преминал от революционната теория към военни действия, че мотивацията му е била правилната, че е взел участие в опит да се промени светът.

Едгар Рамирес, актьорът изиграл Карлос, в едноименния документален филм, носител на „Златен глобус”

Идеалният съпруг

Всички ме питат как се справяме с този аспект на брака. Искат да знаят как можеш да се омъжиш за някого и да не можете да… нали разбирате. Но аз съм намерила идеалния отговор. Казвам им, че имам идеалния съпруг, защото ме оставя да се наспивам нощем.

Изабел Кутан-Пер, адвокат и съпруга на Чакала от 2001 г.