Невероятен интерес предизвика премиерата на най-новата книга на световноизвестния писател Илия Троянов, който представи в София „Власт и съпротива” (изд. „Сиела”, 2016). В немския си оригинал (Macht und Widerstand) книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман. Той е в селекцията сред 20 заглавия, победителят ще стане известен на откриването на Панаира на книгата във Франкфурт през октомври.

Рядко на подобна премиера у нас може да се видят над 200 души, които не спираха да задават въпроси близо два часа. От историко-документалната канава на повествованието, което обхваща периода 1944-2007 г., дебатът се прехвърли към актуалните проблеми на обществото ни през прехода: за политическата демагогия, за липсата на възмездие за престъпленията, извършени от Държавна сигурност по време на комунистическата диктатура, за удобното скриване на архивите на ДС, за реалните фигури от романа, които биха се разпознали, защото авторът е черпил достоверна информация от документи, директно е разговарял с жертви от лагерите и с офицери от репресивните служби. Двамата герои, Константин и Методи, са двете лица на един противоречив период, за който вече 26 години не беше направена обективна оценка от независими историци. Острото перо на Троянов ни пренася в един драматичен свят, който няма как да ни остави спокойни - философията и различните пластове на доброто и злото, създаването на социалистическия човек и кой точно става доносник... Може би всеки жив свидетел днес има нужда да прочете този роман и да разголи съвестта си.

„Това е сблъсък на два паралелни свята, който продължава и днес - единият носи болката, другият разказва какъв е бил луксът на социализма. Историята продължава, но различните читатели, в Германия и у нас, ще пристъпят към текста с различно око. Стилистиката на романа е впечатляваща”, каза историкът Тони Николов. В залата присъстваше и оперната прима Райна Кабаиванска, която призова автора: „Чета книгата от няколко дни и не мога да спя. Моля ви, не правете филм по този роман, защото това ще бъде нещо ужасно! Не искам да видя този филм!”

В залата се чуха гласове на писатели и журналисти, които призоваха политиците да направят очевидното - преоценка на близкото ни минало, защото всяка власт се стреми към пълно господство, независимо от привидната форма на управление. И грешките на историята се повтарят.