Умната система за проследяване на човешкия живот

Какво е интернет? Проводник на демокрацията и прогреса или инструмент за наблюдение? Архивите не лъжат, че държавите отдавна шпионират своите граждани с широката подкрепа на IT индустрията. Разследващият журналист Яша Левин проучи историята на връзката между IT гигантите и американското разузнаване - от първите приложения на мрежовите технологии по време на войната във Виетнам до зловещото сътрудничество на Google, Amazon, Facebook и другите компании с властите. Колко сигурни са нашите лични данни, кореспонденция и история на търсенето? Защо студентите от 70-те години се противопоставиха на мрежата и кой „избели” нейната репутация? В чии интереси действат Сноудън и Асанж? Кой кого защитава: ЦРУ ли защитава Google или обратното?

Книгата на Левин „Интернет като оръжие” открива пред очите ни реалната история на Силициевата долина, която е прието да се крие.

Април 2004 г. Google е в криза. Сергей Брин и Лари Пейдж събраха цялото ръководство на компанията на „военен съвет”, за да предотвратят бедите. Този път те не ловяха терористи, а отблъскваха атака.

Месец по-рано Google започна да внедрява бета версия на Gmail, своята електронна пощенска услуга. Голяма сделка за младата компания беше този първи техен продукт, който обаче не се търси. В началото всичко вървеше гладко, но изведнъж излезе извън контрол.

Целта на Gmail беше да примами потребителите на утвърдените имейл услуги като Microsoft и Yahoo!. За тази цел Google изненада всички с предложението си да предостави безплатно един гигабайт за съхранение на данните за всеки акаунт - невероятно количество, като се има предвид, че Hotmail на Microsoft предостави само два мегабайта безплатно за съхранение. Естествено, хората се втурнаха да се регистрират. Някои бързаха да получат акаунт, че закупиха покани преди пускането на Gmail от eBay, където цената им достигна $ 200. „Един гигабайт променя всичко. Вече няма да се страхуваш, че ако някой ви изпрати снимка, надвишаваща лимита ви от два мегабайта, то всички последващи я съобщения ще бъдат върнати на подателите”, пише Дейвид Пог, редактор в техническия отдел на New York Times. „Всъщност според Google с такова хранилище скоро ще престанете да изтривате съобщения”.

Услугата Google изглеждаше твърде добра, за да е вярна и компанията отново подкопа всички закони на икономиката. Защо да раздавате безплатно такъв ценен ресурс? Този жест беше като благотворителност. Пример за интернет магията в действие. Оказа се, че именно тук за Google е скрита голямата полза. Лентата за търсене беше много мощна. Тя ви позволява да надникнете в личния живот на хората, да научите техните навици и интереси. Но тя работи само докато потребителите остават на сайта. Щом се премине в друг режим, това изчезва заедно с потока от преглеждания. Какво правеха хората след като напуснат google.com? Какви други сайтове са посетили? Колко често? Кога? За какво са тези сайтове? На тези въпроси журнала за търсенето в Google отговаряше с гробовно мълчание. И ето тук на сцената се явява Gmail.

Когато потребителят свърже своя имейл с браузъра, Google може да проследи всички негови движения в Интернет, независимо какви различни устройства ползва. Дори хората да използват конкурентна търсачка, това не пречи на Google да следи за техните действия. Gmail обаче даде на компанията и нещо друго.

В замяна на „безплатния” гигабайт за съхранение на пощата, потребителите даваха разрешение да анализират имейла си по същия начин, по който компанията анализираше техните заявки в търсачките и им пускаше таргетирани реклами. Хората също така позволиха на Google да обвържат към Gmail историята на тяхното търсене и техните навици.

В този смисъл заедно с Gmail се отвори напълно новото измерение за проследяване на поведението на потребителите и съставяне на техните профили, тъй като услугата регистрира лична и бизнес кореспонденция, частните документи, картички, снимки от ваканцията, любовните писма, чековете, сметките, медицинските записи, банковите извлечения, отчетите за успеваемост и всичко останало, което хората редовно получават и изпращат по имейл. Google настояваше, че Gmail ще бъде полезен за потребителите, тъй като ще позволи на компанията да им показва подходящите реклами, а не спам.

Но, не всички бяха съгласни с това твърдение.

Седмица след официалното стартиране на Gmail 31, организацията за защита на личния живот и гражданските свободи, начело със Световния форум за поверителност, публикува отворено писмо до Сергей Брин и Лари Пейдж с искане незабавно да спре пощенската услуга:

„Google предлага да сканира текстовете на входящите съобщения за да ни изпраща целенасочена реклама. Сканирането на поверителна поща нарушава доверителните отношения между потребителя и пощенската услуга. Утре Google може, по собствено искане или по съдебен ред, да използва своята сканираща система за целите на правоприлагащите органи. Спомнете си за неотдавнашния случай, когато Федералното бюро за разследвания получи съдебно решение, принуждавайки автомобилна навигационна услуга да използват система за запис на разговорите в салона на автомобила. „Колко време ще отнеме, преди правоохранителните органи да поставят Google в подобно положение?”

Пресата, която дотогава, може да се каже, не каза нито дума срещу Google, нападна компанията с критики. Списанията я осъдиха за „гнусното” сканиране на имейлите. Канадската репортерка на Maclean описа своя опит с рекламната система на Gmail:

„Наскоро открих уместността на рекламите в Gmail. От акаунта си изпратих писмо до моя приятел, в което споменах за бременна жена, която беше измамена от съпруга си. Услугата на Google не започна да ми предлага детски вещи или книги за родители, и тя разбра, че „бременност” спомената във връзка с думата „измяна” в този случай не е добра новина, и затова ми предложи услугите на частен детектив и семеен психотерапевт”.

Рекламиране на частни детективи за излъгани майки? Това не характеризира компанията по най-добрия начин, която все още се криеше зад прогресивната маска „Не прави лошо!”.

Обзет от безпощадния страх на Лари Пейдж, че кутията на Пандора с фирмените тайни ще бъде отворена, Google, в отговор на критиките, замълча за механизмите за сканиране на пощата. Но поредицата от нейни патенти, издадени през същата година, бяха свързани с целенасочените рекламни и профилиращи технологии и това освети какво е мястото на Gmail в многоплатформената система за проследяване и каталогизиране на данните от Google. Изясни се, че всички пощенски съобщения са анализирани и от тях са извлечени смисъла; имената на реални лица и адреси, и за това, са използвани базата данни и информацията от журнала с контакти на потребителя на Gmail. Извлечени бяха демографски и психографски данни, включително социален статус, тип на личноста, възраст, пол, доходи, семейно положение. Извлечена бе и информация и от прикачени файлове, като дори бе установяван и гражданския статус на потребителите в САЩ. Цялата тази информация беше препращана и комбинирана с информацията, събрана в хранилищата на Google с преглежданията и търсенията в мрежата, както и с данните за трети страни и след това бе добавена в потребителския профил. От патентите стана ясно, че последните са съставени не само за регистрирани потребители на Gmail, но и за всички, изпратили писма до тази услуга. В обръщение влезе израза: имате шпионско писмо в имейла.

Но ето и главното. От техническите документи заедно стана ясно, че компанията е разработила платформа, която се опитва да проследява и компилира профила на всяко лице, което е влязло в контакт с продукта на Google. По същество това беше умна система за наблюдение на частния живот.

И още една подробност. Езикът на тези патентни документи, кръстени с понятия като „психографска информация”, „лични характеристики” и „ниво на образование” за съставяне на профилите и предвиждане на интересите на потребителите, плашещо ни напомнят за първите програми за борба с държавните преврати, финансирани от ARPA през 60-те и 1970 година. След това агенцията експериментира с изграждането на ценностни системи и социални връзки между бунтовнически племена и политически групи с надеждата да идентифицира факторите, които ги принуждават да въстанат, и след това използва тази информация, за да направи прогнозни модели и да предотврати бунта. Един пример е изоставения проект Camelot. Все още помним проекта „Кеймбридж”, над който за ARPA работиха за през 1969 г. Линклайдър и Итиел де Сола Пул, които се опитаха да създадат компютърни инструменти, които да позволят на военните да правят прогнози въз основа на сложни данни, включително и фактори като „политическото участие в различни страни”,„членство в сдружения”, „младежки движения” и „селските ценности и поведение”.

Откъс от книгата на Яша Левин, “Интернет като оръжие. Какво крият Google, Tor и ЦРУ”

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)