Има ли западни ценности и защо ги налагат насила

А нима страни-членки на НАТО не подкрепяха Вашингтон в дестабилизацията на арабските държави?

През последните години твърде много се говори за т. нар. “западни ценности”. Те почти неизменно присъстват в изказвания на европейски и някои национални политици. Все по-често се споменават на изяви по най-различни поводи – от политически дискусии и религиозни служби до радио-телевизионни предавания и вестникарски издания.

Но какво представляват тези ценности? Какво в крайна сметка те съдържат? Кое налага тяхната банална и досадна вече употреба? Отговор на тези въпроси никой не е дал.

Очевидно, тази натрапчива употреба на понятието “западни ценности” провокира някои водещи западни издания, коментатори и изследователи да поставят въпроса за същността и смисъла му. Като правят разлика между западни и християнски ценности те смятат, че под понятието “западни ценности” се разбира, че става въпрос за западния начин на живот. Към тях спадат например, принципа на разделение на властите, основополагаща основа на демокрацията, правата на човека, гарантирани от правовия ред и равенството пред закона. Но всичко това, според тях, не са “ценности”, а принципи, правила, правни норми, върху които се изгражда съвременната демократична държава. “Ценностите” не се налагат с декрет или закон, а се формират в един продължителен исторически период. Те са плод на човешкия опит, знания, мироглед. Затова можем да говорим за християнски ценности, но в никакъв случай за съвременни политически ценности. Към ценностната система на един народ принадлежи формираната векове народопсихология, бит, обичаи, нрави. Ценностен характер може да имат исторически паметници, документи, произведения на културата и изкуството.

Напълно логично е съвременният начин на живот, изграждан и утвърждаван в Европа върху строго съблюдаване на демократичните принципи, да се наложи и като ценностна политическа система след определен период от време. Сега обаче е твърде рано да приравняваме все още утвърждаващи се политически и правни норми, последователно и упорито налагани от европейски политици като вече оформени “ценности”.

Не само реалността, но и историята ще отхвърлят подобни опити. За какви “западни ценности” може да става дума днес, когато все още има живи свидетели на античовешката същност на фашизма и нацизма, идеологически творения на Западна Европа. Когато само преди половин век окончателно рухна колониалната система, изцяло дело на няколко западноевропейски държави. А нима страни-членки на НАТО не пригласяха и не подкрепяха Вашингтон в дестабилизацията на арабските държави, провокираните граждански войни и безпрецедентни разрушения на паметници на човешкия гений. В резултат на всичко това световната общност стана свидетел на безпрецедентна по мащаби бежанска вълна. И всичко това е плод на “западните ценности” на някои европейски държави.

Още по-нелепо и дори абсурдно звучи понятието “евроатлантически ценности”. С други думи към европейската ценностна система се прибавят и САЩ и по-специално НАТО. Недопустимо е един военнополитически съюз да се определя като ценностно творение, след като е известно, че военните съюзи са силово средство за постигане на определени военни и политически цели. А всеки военен съюз според историческите свидетелства провокира контрасила .Срещу изградените през XIX и XX век военни съюзи винаги са формирани противоположни съюзи. Няма гаранция, че срещу НАТО няма да се появи контравоенен пакт на държави, чийто интереси са застрашени от Северноатлантическия пакт. За разлика от военнополитическите съюзи, които гарантират само известна степен на сигурност за своите членове, колективните мерки за сигурност, засягащи цялата планета, се гарантират единствено от ООН.

Според “Дойче веле” например, когато се говори, особено от политици, за политически и управленски ценности, очевидно се има предвид европейския, т. е. западния начин на живот. Безспорно, европейците имат право да го отстояват и защитават, защото това е техен избор. Но защо, според изданието, всичко това трябва да се опакова в понятието “ценности”. Очевидно, това е една словесна обвивка, която цели да направи нещата “ по-стойностни”. Макар и да звучи помпозно такава опаковка не е нужна. Затова съветът на вещите в тази проблематика фактори е да се избягва понятието “ценности”. Употребата на изрази като демократични правила , правни норми, принципи и законодателни актове, гарантиращи върховенството на закона, са не по-малко стойностни от помпозната, но празна от съдържание дума “ценности”.

Очевидно, с тези препоръки много западни политици и експерти се съобразяват и избягват да употребяват понятието “европейски ценности” в свои изказвания или публикации. Прави впечатление, че за разлика от тях български политики употребяват много често и то по различни поводи или без поводи това понятие. Изглежда те не разбират съдържанието и същността на този израз. За тях налагането на правилата, нормите и върховенството на закона в управлението на западните държави представлява някаква свръхценност. Според някои изследователи пък думата “ценност” има повече финансово-паричен израз, поради което е недопустимо тя да бъде обозначавана като политическо или управленско понятие.

Европа трябва да се еманципира от САЩ

Прекаленото употреба особено на израза “евроатлантическа ценност” свидетелства както за интелектуалното ниво на политиците, така и за нагласите им за прекалена сервилност към западно-европейските партньори и подценяването им и пренебрегването на собствените национални достойнства. Не е трудно да се разбере, че еманципирането на самата Европа от очевидната американска зависимост, ще я направи един от значимите фактори на световната сцена. Но утвърждаването на ценностите на НАТО в този момент е в интерес само на глобалните среди, които, за съжаление, доминират и във Вашингтон.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари