Има ли капани в конституционния ребус след вота?

Резултатите от президентските избори в съчетание с мащабния вот в националния референдум поставят началото на нов политически цикъл. Естествено е, че обществената дискусия се фокусира върху конституционните измерения на политическата ситуация. Как ще работи едно служебно правителство при действащ парламент; може ли новоизбраният президент да промени структурата и състава на служебния кабинет, назначен от предшественика му; какво се случва с държавния бюджет - това са основните въпроси. Към тях се прибавя и политическата заявка на все още управляващите от ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание.

Смяната на властта, в случая президентската, евентуалното разпускане на настоящото НС и произвеждането на извънредни парламентарни избори не е драматична политическа криза, а съвсем нормален политически процес. Действащото конституционно право има отговори на всеки от обсъжданите въпроси. Имаме и достатъчна демократична практика. Въобще ребусът, създаден от настоящата политическа ситуация, се вмества напълно в конституционната конструкция и няма „бели полета“. Ето как изглеждат от конституционно гледище различните хипотези и варианти.

Първо, няма неясноти, дефекти или „капани“ в статута на служебното правителство, което следва да бъде назначено от президента, ако (както се очаква) не бъде сформирано ново правителство по реда на чл. 99 от конституцията. Практиката на Конституционния съд - Решение № 20 от 1992 г. ,дава алгоритъма, по който държавата следва да премине през преходния период до нови избори и излъчване на правителство по парламентарен път. Знае се, че през последните три месеца от своя мандат президентът не може да разпусне НС. Назначеното от него правителство осъществява всички правомощия на Министерския съвет, предвидени в глава пета от конституцията. Включително законодателна инициатива. Известни ограничения служебният кабинет търпи поради временния си характер и специфичната цел - да организира нови парламентарни избори. Това означава, според цитираното решение на КС, че служебното правителство по дефиниция се грижи за поддържане на текущите дела на управлението, но не е политически оправдано и конституционно легитимно да предприема стратегически решения и политики с по-дългосрочен ефект, освен при извънредни обстоятелства. Това се отнася и до бюджетния закон - ако служебното правителство при действащ парламент завари внесен проект за годишен държавен бюджет, то не може да променя значително неговите основни параметри. Промени в някои пера са възможни, но не и промяна на философията на заварения бюджет, освен ако няма абсолютна необходимост за това. Ако няма внесен бюджет, служебното правителство има законодателна инициатива и може да внесе такъв проект. Ако не го стори, влиза в сила законовото положение, че до приемането на нов бюджет се прилага бюджетът за предходната година.

Второ, по отношение на парламентарния контрол. Източникът на правомощията на служебния кабинет е държавният глава. Чуха се твърдения, че едва ли не фигурата на служебния кабинет била „дефект на конституцията“. Тъкмо обратното! Това е гаранция за стабилност и демократична легитимност на властта в междувластието, което възниква в очакването на нови парламентарни избори. След като е изчерпан политическият ресурс на даден парламент, конституционният законодател уместно е възложил на другата институция с висока демократична легитимност - пряко избрания президент на републиката - да състави временно правителство, което по правило трябва да е политически неутрално, до възстановяване на представителността на НС чрез избори. Особеността при наличие на действащ парламент е, че парламентарният контрол е ограничен. Служебният кабинет ще подлежи на текущ парламентарен контрол като актуални въпроси, питания, интерпелации, анкетни комисии, но реализирането на политическата отговорност чрез вот на недоверие или недоверие ще бъде недопустимо. С други думи, НС не може да свали служебното правителство. Президентът обаче може да променя състава и структурата на служебния кабинет дори и без да се допитва до основните партии.

Трето, разпускането на действащия парламент и насрочването на нови избори може да стане след встъпването в длъжност на новоизбрания президент.

Четвърто, решенията на националния референдум трябва да бъдат изпълнени от действащия парламент. Подкрепата за въвеждане на мажоритарна система и орязване на партийните субсидии надхвърли 2,5 милиона гласа - повече от гласовете на парламентарните партии, взети заедно. Това прави референдума политически императив без оглед на юридическата формалност, че няколко хиляди гласа не достигат, за да бъде правно задължителен. Ако партиите се опитат да заметат под килима или да смачкат решенията на референдума, това може да предизвика криза с непредвидими последици. Трябва да се въведе добре обмислен вариант на мажоритарна система от френски тип, която гарантира многопартийност и шансове за независими кандидати, и да бъдат значително намалени субсидиите. За целта не са необходими промени в конституцията. И двата въпроса са уредени само на законово равнище и промяната е изцяло в компетентността на обикновеното НС. Въпросът със задължителния вот вече има своето законово решение.

Пето, заявката за ВНС звучи самоцелно. Къде е изискуемият конституционен проект, който да налага свикването на тази институция? И преди това - къде е концептуалният възглед какви точно дълбоки промени ще се търсят чрез ВНС?

И накрая, неприемливо е иначе често срещаното мнение, че ВНС било излишна институция. Тъкмо днешните турбулентни времена, в които са възможни вълни от радикализъм и популизъм, са потвърждение на необходимостта от ВНС като институционална преграда срещу волунтаристични и конюнктурни стремежи за конституционна ревизия под напора на едно кратковременно обществено и парламентарно мнозинство, което утре ще се разпадне. ВНС е предвидено именно като сдържащ фактор, който предпазва конституционната система от екстремни тенденции и волунтаристичен стремеж всеки да прекроява конституцията според своите идеологически възгледи или партийни нужди.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи