Решението за 10-процентно увеличение на държавните заплати е стратегически правилно

Прекалено много идеи без общ знаменател

Одобрената от правителството през април т.г. средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 не вещаеше никакви особени иновации при фискалната програма за 2019 г. Първите разминавания дойдоха отвън с по-високите цени на нефта и по-високата от очакваната инфлация.

В правителството и деловите среди се оформиха две виждания за начина, по който би следвало да се реагира на новата ситуация. Според бизнеса би било добре да намалим ДДС, с което да стимулираме вътрешното търсене. Неочаквано обаче, правителството реши да компенсира заетите в държавния сектор с 10-процентно повишение на заплатите, което се очаква да повлияе и на частния сектор, макар че там заплатите растат дори с по-високи темпове.

Независимо от справедливите критики, породени от факта, че самият държавен сектор се нуждае от съкращения, рационализиране и повече прозрачност, това решение е стратегически правилно. Първо, изследванията показват, че нарастването на заплатите забавя изтичането на работна сила от страната, привличайки едновременно работници отвън, като от друга страна стимулира нарастването на производителността на труда. Освен това, очертаващата се висока инфлация изисква компенсиране на заетите. Компенсацията обаче следва да засегне действително всички заети в публичния сектор, в т.ч. висшето образование, което е особено неглижирано във финансов план и все още не е достигнало равнището от субсидии за студентите отпреди постната пица на Симеон Дянков.

Заплатите в публичния сектор обаче се оказаха сравнително скромно нововъведение на фона на идеите за реформиране финансирането на здравеопазването.

Доколкото може да се разбере, тези идеи са две. Едната се свежда до т. нар. демонополизация на здравната каса, докато втората предвижда допълнителна задължителна застрахователна вноска от 12 лв. на здравноосигурено лице, която да бъде използвана за допълване на плащанията от здравната каса. Тези предложения обаче не бива да ни заблуждават, тъй като не са точно това, което изглеждат на пръв поглед.

Нека започнем с демонополизацията, която звучи особено привлекателно. Появата на няколко здравноосигурителни каси обаче няма да създаде идеалната конкуренция, за която си мислим, а ще доведе на практика до една нова олигополна структура, т.е. договорка между няколко големи играчи, което вече имаме в банковия сектор и застраховането. Скандалите с КТБ и „Олимпик“, както и незадоволителната работа на Комисията за финансов надзор, би следвало да са ни направили достатъчно предпазливи, за да очакваме нещо кой знае колко по-добро от демонополизацията, в сравнение с това, което имаме сега. Не трябва да забравяме още нещо- демонополизацията би могла да подобри финансирането на здравеопазването едва след няколко години, когато конкуриращите се здравни каси натрупат резерви и опит, от една страна, като, от друга, евентуален фалит на някоя от бъдещите каси, което не е никак невъзможно и често се случва по света, ще създаде проблеми, за които сега можем само да гадаем.

Другият вариант са вече прословутите 12 лева застраховка. Застраховането също не е толкова проста работа. По принцип цената на една застраховка би следвало да се равнява на математическото очакване на бъдещите разходи, които застраховаме. Математическото очакване не е нищо друго освен очакваната сума разходи, умножена по вероятността да ни се наложи реално да платим тези суми. Ако приемем, че вероятността да се разболеем тежко е 2%, сумата, която застраховката ще може да покрие средно за страната е 600 лв., а ако вероятността е 1%, обезщетението скача до 1200 лв. Следователно, зад тези 12 лв. следва да стоят много точни актюерски разчети, за да не се наложи в бъдеще да плащаме три пъти- на касата, на застрахователите и на болницата.

Има и друг неприемлив момент. Предлаганото задължително застрахователно плащане не е нищо друго, освен скрита данъчно-осигурителна тежест. При това дори не плосък данък, а напълно регресивно облагане, т.е. облагане, чиято относителна тежест спада с нарастването на дохода- очевидно е, че тези допълнителни дванадесет лева са проблем за човек с минимална работна заплата, но представляват незначително плащане за хората от горната част на доходната скала. Като добавим и проблемите с плащанията на пенсионерите, работещите в силовите ведомства и неосигурените, идеята не изглежда чак толкова добра.

Трябва да се има предвид още нещо. Финансирането е само част от проблемите, които стоят пред здравеопазването. Преди да изчистим финансирането, следва да сме решили два други проблема- дигитализация на здравеопазването, включително с използване на елементи с изкуствен интелект и овладяване на разходите, ценообразуването и корупцията. Едва на тази основа следва да се заемем с финансирането и то след много добро обмисляне и в контекста на цялостна реформа на данъчно осигурителната система.

С това обаче проекто-нововъведенията в бъдещия държавен бюджет не се изчерпват. Предлага се промяна в облагането на превозните средства и недвижимостите. Основната цел на измененията по отношение на моторните превозни средства е чрез отчитане на екологичните характеристики на последните да се стимулира едно по-рационално поведение. Най-важните са повишаването на данъчната тежест върху автомобилите с над 20-годишна възраст и намаляване на данъчната тежест при новите коли. Идеята несъмнено е добра, но трябва да се отчитат две обстоятелства. Първо, хората карат стари автомобили не защото не харесват нови или са индиферентни към състоянието на околната среда, а просто защото не могат да си позволят нищо друго. Второ, когато се предлагат подобни прогресивни идеи, винаги трябва да се отчита, както и при здравеопазването, цялостната данъчно осигурителна тежест.

Основната идея в данъчното облагане, още от старта на либералните икономически реформи, е неутралността на данъчното облагане, допълнена по-късно с парадигмата на плоския данък. Неутралността означава просто, че правителството иска данъците в максимална степен да не влияят върху поведението на икономическите агенти, като същевременно се ограничава максимално трансферът на ресурси от хората с високи към тези с ниски доходи. Промените в областта на облагането на транспортните средства противоречат на принципа на неутралността, тъй като са насочени към промени в поведението на собствениците на превозни средства в посока по-екологосъобразни действия, като същевременно продължава тенденцията на прехвърляне на данъчната тежест към хората с ниски доходи, подобно на предложенията в областта на здравеопазването. Втората тенденция отива по-далеч дори от плоския подоходен данък.

За да имат смисъл предвижданите промени в областта на данъчното облагане на моторните превозни средства и здравеопазването и да не породят допълнителни социални напрежения, трябва да се помисли за цялостно преструктуриране на данъчно осигурителната тежест. Това означава ориентация към активно използване на данъчните инструменти за въздействие върху поведението на данъкоплатците, т.е. отказ от принципа за неутралността, както и отчитане на необходимата социална справедливост, т.е. избягване на стоварването на всички негативи върху хората с ниски доходи. Практически това не може да се реализира без преминаване към умерено прогресивно данъчно облагане, но дори и това да не бъде направено, всички предложения за изменения в данъчно-осигурителната тежест трябва да отчитат социалните последици, тъй като в обратния случай социалните напрежения могат да доведат и до политическа нестабилност.