Нова изложба в Берлин показва колко бързо загубата на уважение към демокрацията може да завърши с катастрофа

Посетите ли специалната изложба, наскоро открита в историческия музей в Берлин, веднага ще се сблъсквате с поредица от мрачни изяви: „Либералната демокрация не може да бъде приета за даденост ... Авторитарните партии дори набират сила в страните с дълга демократична традиция... Доверието на обществото в либералната демокрация изглежда намалява в Германия".

Задачата на тази изложба е да разкаже историята на миналото като показва Ваймарската република след Първата Световна война. Тя ще продължи до септември и обхваща минало и настояще, а обхватът й съзнателно не се ограничава само до Германия, а се разширява и до страни като Великобритания.

Ваймарската република, е създадена на фона на хаоса след поражението, и е първото усилие на Германия да бъде управлявана в условия на парламентарна демокрация. Тя е разрушена през 1933 г. след завземането на властта от нацистите. Днес този период често е синоним на шеметна хиперинфлация и погрешна сексуалност. В тези години имаше много берлински кабарета и колички, пълни с обезценени банкноти. Но преди всичко този период е най-важният стрес тест за представителната либерална демокрация пред лицето на национализма, расизма, насилието и популизма.

Берлинската изложба не само показва как демокрацията се е разпаднала през десетилетието, последвало след първите избори през 1919 година. Тук, също така става въпрос за това дали нещо подобно може да се случи в цяла Европа през 2019 година. Едната страна показва бурния ваймарски период, а другата показва дали демократичните държави, могат да се справят с подобни предизвикателства днес. Това не е приятен житейски опит.

Европа от 1919 г. и Европа от 2019 г. се различават значително. Германия през 1919 г. е изтощена след 4 години на жестока разрушителна война. Нейните имперски политически институции бяха сринати и тя беше заобиколена от враждебните сили на победителите. Безработицата беше ужасна. Перспективата за немска социална революция, която да засенчи дори тази на болшевишка Русия, беше изключително реална. Политическата нестабилност и насилието бяха ендемични.

Паралелите около Берлинската изложба ни принуждават да си задаваме трудни въпроси за ХХI век. Ваймарската Германия беше общество и система, построена на ръба на вулкан. Но не може да е била фундаментално различна от нашето собствено общество и система на тази либерална демокрация преди събитията от Брекзит. Това не е прелюдия да се твърди, че Германия или Великобритания механично вървят към фашизма в нацисткия смисъл. И не претендирам, че съм експерт по немска история. Но някои от паралелите и някои от уроците от Ваймарския период трябва да се вземат много сериозно. Ако не го направим, остава риска политическото доверие да продължи да се разпада по начини, които още повече ще отслабват способностите ни да се справяме ефективно с проблеми като Брекзит, неравенството, промените на климата, както и това да не спрем катастрофата, погълнала Германия преди век.

Парламентарната система на Ваймар изискваше от политическите партии да си сътрудничат, за да постигнат компромис, подкрепян от обществото. Това не се случи и за това бяха виновни както левицата, така и десницата, макар че в крайна сметка десницата се съюзи с Хитлер и отвори вратата на ада. Ваймар бе поразен от убедителните разкази за националното предателство, за необходимоста от силна автократична и нелиберална алтернативна форма на управление с вкоренен расизъм и страх от другите. Политическото насилие, включително и убийствата на политици, беше в основата на дестабилизацията през 20-те години.

Може би е твърде силно да се търсят съвременните паралели. Но има доста прилики с днешната политика на Брекзит и те не могат просто да бъдат отхвърлени. Тук, както и във Ваймар, извънпарламентарната политика оказва голямо влияние. Тук партиите от левицата и десницата биха могли да си сътрудничат, за да подкрепят общественото доверие след референдума, но не го направиха. И тук голяма част от десноцентристките сили са заплашени все повече от предразсъдъците на крайно десните.

И тук, също имаме убедителните разкази за национално предателство, което изглежда вероятно, и то ще предизвика сериозни резултати в европейските избори следващата седмица. И тук над половината от обществото, според едно неотдавнашно проучване на Hansard Society, ще подкрепи „силен лидер, готов да наруши правилата”. И тук, расизмът в различни форми нараства. И тук, сме преживели политическо убийство (също от крайно десните), обществени заплахи за насилие срещу политици и официални предупреждения, че депутатите вече не са в безопастност.

Но във Ваймарската република имаше и хиляди, които се изправиха в защита на парламентарната система. Една от най-вълнуващите фотографии в Берлинската изложба е огромната „Митинг за Републиката” след убийството на външния министър Валтер Ратенау през 1922 г. В Британия, макар и по-малък, също имаше митинг в подкрепа на парламентарната система. Неуважението към парламента се превърна в настройка на обществото по подразбиране. Представителната демокрация е на колене и изборите през следващата седмица ще покажат това.

Всичко това се усеща като нещо много по-голямо от необходимостта от изборна реформа, макар че такава е желателна. Тази седмица, излезе нова книга с есета, наречена „Премислената демокрация“, на която съредатор е бившият депутат от парламента Тони Райт, който посочва същността на въпроса. "Ние не само загубихме референдума, но и демократичния аргумент. Аргументът за демокрацията е спечелен от напускащите. Необходима е промяна в културата“.

Тереза ​​Мей ще се опита да върне законопроекта за Брекзит на депутатите следващия месец, но има малка перспектива за успех и тя изглежда осъзнава, че просто ще добави още един слой към презрението. В Германия преди век липсата на любов към парламента доведе до ужасни последствия. Днес, във Великобритания изглежда, че правим същото и без да разбираме какво може да е заложено на карта.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)