Има само една болна държава в Европа и това не е Германия

И не Великобритания ще бъде център на следващата европейска индустриална революция

Известната с политическата си стабилност Германия, изведнъж придоби от миналата седмица нова уязвимост. А дали някой би повярвал. Една от трагедиите на съвременна Великобритания е влошаването на политическия център. И без баланса на един силен център, ние постоянно губим способността да мислим правилно.

Такъв е и нашия случай. Опитите на канцлера Меркел да изгради коалиционно правителство се разпадна. Евроскептичните либерали и зелените ултраси не можаха да се споразумеят с християндемократите за програмата на правителството. Британците с право се надяват на перспективата, че това е моментът да се извоюват по-добри условия в преговорите за Брекзит от „смъртно ранената“ Германия, внезапно повалена на земята.

Това е далеч от всякаква реалност. Германия не е нито политически, нито икономически смъртоносно ранена. Да, има голяма политическа криза, вследствие на изминалите избори, но Германия ще намери път през това, по един задоволителен начин, отколкото да пълни касата на малката демократична партия на юнионистите от Северна Ирландия с подкупи от един милиард паунда, както направиха торите. Политическата система изисква от основните партии да продължат да говорят помежду си, въпреки различните идеологии, и да търсят диалог, за да сформират една възможна програма за управление. Или ще се намери решение или ще има нови избори, в които електоратът много по-ясно ще осъзнава тежестта на избора, който прави.

Демокрация за пораснали.

Всъщност се случва това. Германските социалдемократи, след не особено ангажиран призив на президента на страната да се постави обществения интерес над партийния, ще сондират мненията на своите членове, дали биха одобрили коалиция с християндемократите на Меркел. Подобна предпазливост е необходима, тъй като младшите партньори в коалициите не оцеляват много успешно както в Германия, такта и във Великобритания, а за Меркел нейните опоненти от лявата част на центъра са последната й възможност. За тях това би била възможност за връщане на „социалният“ елемент в социалната пазарна икономика на Германия.

Икономическият декор на тези преговори трудно би била по-благоприятен. Германия е в силен икономически подем. Еврозоната, иронизирана от британците заради „склерозата“ си, строгите мерки, социалната жестокост, неустойчивостта и предстоящия колапс, се разраства с най-бързи темпове от 10 години насам. В Германия безработицата е по-ниска от Великобритания, въпреки стагнацията на реалните заплати и несигурността. Германия има голям бюджетен излишък и огромни перспективи за доразвиване на своята страховита икономическа конкурентоспособност, с увеличаването на разходите в областта на новите технологии. И не Великобритания, ще бъде център на следващата европейска индустриална революция, а Германия и Франция.

Въпреки това нито едно от тези неща не влиза в нашия (б.р. - във Великобритания) изолиран политически дебат. Германия все още не е капитулирала пред британските специални условия за Брекзит сделката, които ще ни позволят да наслаждаваме на всички привилегии от членството в ЕС, без нито една от отговорностите. Кой германски политик би подкрепил подобно нещо? И каква полза биха имали от това? Ние сме тези в позицията на молещи се, с отчаяно нарастващи проблеми, стига само да можехме да ги видим.

Това бе и посланието в бюджета, обявен миналата седмица. Прогнози за икономически ръст през следващите пет години средно по 1,4% на годишна база, което е безпрецедентно, брутално низходящо преразглеждане на досегашните очаквания. Производителността ще нараства с темпото на охлюв, така че няма да има почти никакъв ръст на приходите, след корекция с инфлацията. Най-мрачната официална икономическа прогноза, откакто се помня.

Която дори не обхваща всички рискове. Сър Айвън Роджърс, посланик на Обединеното кралство в ЕС между 2013 г. и 2017 г. в своя лекция пред колежа „Хертфорд“ в Оксфорд преди седмица предсказва, че единствената и осъществима търговска сделка за „Брекзит“ ще се основава на канадското споразумение за свободна търговия, договарянето на правните елементи по което ще отнеме поне десетилетие. Това, заедно с липсата на други търговски споразумения, постигането на които също ще отнеме време, според него би представлявало такъв удар за британските търговски потоци, че ще доведе Обединеното кралство до пълна рецесия. Също толкова шокиращо беше заключението му, че някои от водещите „Брекзитари“ са били напълно наясно с икономическите рискове, но са залагали те да възникнат по-рано отколкото по-късно, и при всички положения преди парламентарните избори през 2022 г.

Министърът на финансите на Teреза Мей, Филип Хамънд, е един от малкото останали видни центристи в британския политически живот, знае много добре всичко това. Но да го признае открито, предвид настоящото положение на Консервативната партия, ще му коства кариерата. Ще бъде заклеймен като песимистичното и непатриотично магаренце Йори, което работи против волята на народа. Вместо това той трябва да говори за предстоящите възможности и за ефективността на икономиката на Обединеното кралство, която „продължава да обърква онези, които мислят, че е в застой“. Което са глупости, както той много добре знае. Но атмосферата не позволява истината да бъде изречена. А Великобритания си остава една изключителна страна тръгнала към една изключителна сделка, която да пасва подходящо на изключителната й съдба.

Британската изключителност е национална заблуда и разсейването й напоследък е светъл лъч. Нашето икономическо представяне е за окайване и ще бъде жестоко наказано, ако се намираме извън ЕС. Само бързо развиващи се предприятия с нова индустриална стратегия, могат да се опитат да заличат огромните географски неравенства на Великобритания.

 

Диагнозата, накратко

Въпросът пред британската политическа класа е колко скоро икономическата реалност на това, което предстои, ще промени начинът на мислене или дали тази “изключителност” може да устои на 20 години стагнация в доходите, рецесия, застой и неизбежното увеличаване на цените на недвижимо имущество. И не Германия е болният човек на Европа, както вярват брекзитарите, а Великобритания. Истинска промяна, дори и да се върнем към Европа, е възможна само след осъзнаване на това.

(Превод със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари