Ина Ананиева триумфира за втори път в треньорската анкета на в. „Труд“. Първият приз бе през 2014-а, когато ансамбълът по художествена гимнастика ликува с абсолютната световна титла под нейно ръководство. През тази година гимнастичките спечелиха и жадувания олимпийски медал - бронз. А пътят до него бе много изстрадан. Три месеца преди Рио една от основните гимнастички - Цветелина Стоянова, се опита да посегне на живота си. Целият треньорски щаб начело с Ананиева бе изправен пред предизвикателството да мотивира отбора да продължи. Усилията им дадоха резултат. От европейското тимът се върна с медал, което даде сили на момичетата и за Рио.

- Коя година бе по-успешна за вас - тази или 2014-а, госпожо Ананиева?

• Мога да кажа коя е по-хубава, а именно 2014-а. Не само покорихме световния връх, но и спечелихме всичките отличия с лекота. Тази година може би е по-изстрадана. Разбира се, че е успех медалът от олимпиадата - мечта на всеки спортист и треньор. Имахме много съпътстващи трудности, които не бяха свързани със залата, странични фактори, които ни повлияха (визира инцидента с Цветелина Стоянова - б.р.). Но както се казва, не можеш да стигнеш до рая, без да си минал през ада.

• Илиана Раева казва за вас, че сте най-успешният треньор в съвременната художествена гимнастика. Как се става успешен?

• С много компромиси! Много съм слушала и съм се съобразявала с мнението на големите специалисти в нашия спорт. Освен това имах и големия късмет да работя с тези страхотни момичета. Получих основата от Илиана Раева, тя ми даде почти готов отбор след игрите в Лондон през 2012-а. Имах зад гърба си и страхотен екип. Така че успехът не е само мой. Той е на цялата българска художествена гимнастика. Сега световният елит гледа с други очи на нас.

• Знаем вие какво сте дали на гимнастиката, а тя какво ви даде?

• Много хубави емоции. Видях топлина в хората, благодарност. Дори сега, когато се оттеглям от националния отбор, се намират такива, които да ме поощрят за решението и да ми кажат: "Да, имаш нужда от почивка!" Чрез гимнастиката получих най-голямата награда - любовта на хората. Сигурна съм, че още ще давам на любимия си спорт.

• Кога се зарадвахте най-много тази година?

• Нямаше момент на истинско щастие - нито на европейското, когато трябваше за три дни да мотивираме отбора да играе и да забрави за миг трагедията с Цвети Стоянова, нито на олимпиадата. Прекалено много стрес и напрежение ми се струпаха може би. Вероятно истински щастлива съм била в началото на сезона, когато спечелихме златото на Гран при в Москва и за втора поредна година победихме домакините от Русия.

• Взехте много отговорно и рисково треньорско решение три дни преди европейското да включите резервата Любомира Казанова на мястото на Цветелина Стоянова... Не се ли страхувахте от провал?

• Бях убедена, че тя ще се справи. Преди това капитанката Михаела Маевска имаше контузия и изпробвах двете резерви, за да избера коя да я замени на следващото състезание. Любомира се справи блестящо. И когато се случи това с Цвети Стоянова, вече нямах никакви колебания. Направеното от Любомира е абсолютен прецедент в световната гимнастика.

• Защо не включихте Казанова преди това в отбора?

• А кого да извадя? Всички бяха толкова равностойни.

• Подкрепихте Казанова за решението й да прекрати кариера. Защо, след като в нея има още „живот“?

• И тя има сериозна контузия. Освен това трудно може да се впише в новия ансамбъл. Това са друг тип момичета, други характери, трудно ще се напасне.

• Преди една седмица обявихте, че се оттегляте. Не закъсня ли това ваше решение. Защо не го направихте след олимпиадата?

• Все се надявах да успея да си почина след игрите, всичко да отшуми и да се върна с нови сили в залата. Но не се получи. Дълго обмислях как да постъпя. Това решение не е плод на моментна емоция. Когато обявих на семейството си, много се зарадваха, в същото време не можеха да повярват. Дъщеря ми трудно свиква с мисълта, че няма да пътувам, да отсъствам често от дома и все ми казва: "Мамо, върви и да се върнеш с медал заедно с каките!"

• Предвид трудностите, през които минахте тази година, мислили ли сте да се откажете преди Рио?

• Нито за миг. Аз съм много отговорен човек. Както аз имах нужда от тези момичета, така и те имаха нужда от мен. А резултатът го видяхте в Рио.

• Трудно е да си представим Ина Ананиева далеч от залата...

• Няма да съм далеч. Продължавам да си работя в клуб „Илиана“, на който съм председател. Там имаме момичета от 3 години до жени. Така че отново ще влизам в залата, ще тренирам, но няма да е на тези обороти, на които бях с националния отбор.

• Оттегляте се спокойна за сегашния ансамбъл, така ли е?

• Абсолютно. Оставям отбора в едни много сигурни ръце. Новият наставник Весела Димитрова бе треньор на Швейцария. Заедно направихме композициите на момичетата. Дадох й съвет на кои състезания е хубаво да отидат, за да си сверят часовника. Винаги ще съм на разположение, ако имат нужда от помощ. Тези момичета имат потенциал да изкарат два олимпийски цикъла и да се представят доста успешно.

• А какъв съвет дадохте на капитанката Михаела Маевска, която остава помощник в треньорския щаб?

• Никакъв. Някак бързо се случиха нещата. Тя бе също изненадана от оттеглянето ми. Но вярвам, че ще се справи и от нея ще стане много добър треньор. Важното е, че има желание.

• За какво си мечтае Ина Ананиева?

• Да съм здрава. Освен това искам да подготвя на клубно ниво момичета, които след време да са готови за големия спорт, да заменят сегашния ансамбъл. А дали тогава ще се върна? Човек никога не знае как ще се завърти колелото на живота.

  Текст под снимка

  Ива Ананиева бе наградена за треньор № 1 на България за 2016 година. По традиция тя получи картина от главния редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков. Творбата е на художника Цвятко Дочев.