Легендарната „Махабхарата“ разказва за първия град на Делхи

Ужасяващ смог, хаотично движение на хиляди коли, мотопеди, велосипеди

В поредната “Мисия България” след дълъг полет в ранното утро на 22 октомври с проф. Пламен Павлов кацаме на летище “Индира Ганди” в Ню Делхи. Посреща ни първият секретар на българското посолство Камен Куцаров. През следващите дни той ще е нашият ангел-хранител, който ще ни води из потайностите на индийската столица.

Първото, което ни изумява, е абсолютно хаотичното движение на хиляди коли, мотопеди, велосипеди и характерните за Изтока таксита “тук-тук”. Правила за движение практически няма и не е чудно, че почти всички автомобили са очукани и огънати от безброй стари схватки. Другата особеност е ужасяващият смог, покрил града с гъста пелена. Камен Куцаров с усмивка ни казва, че това е нищо и пикът предстои. Затова не се учудвам, когато след връщането ни в София виждам репортаж за посрещането на Ангела Меркел в Ню Делхи на 31 октомври, в който немският канцлер почти не се забелязва в мъглата.

В следващите дни имаме напрегната програма с няколко презентации и срещи. Първо изнасяме лекция за нашата история пред любознателните студенти от Катедрата за славянски и угро-фински езици към Делхийския университет. Това се случва под ръководството на симпатичната проф. Джоши Рашми, бивш ръководител на тази катедра. След лекцията отговаряме на множество въпроси, защото мнозина от студентите са идвали на практика у нас.

Кулминация на посещението ни в Индия е презентацията в Индийската служба по археология. Наши домакини са заместникът на генералния директор д-р Джанвидин Шарма и шефът на Индийския археологически институт д-р Прабакер. А организатор е българският посланик г-жа Елеонора Димитрова, по чиито проект ние сме в Ню Делхи.

Представянето пред десетките учени и студенти минава с голям успех и предизвиква оживени дискусии. С проф. Павлов сме подготвили специална част, в която изнасяме данни за политически и икономически връзки между България и Индия през Средновековието. А след това, изпълнили своя дълг към Отечеството, може да се впуснем в безкрайно интересна обиколка на забележителностите на Делхи.

Из хаоса на безумното движение в многомилионния град ни водят Камен Куцаров и верният Рам, шофьорът на Нейно превъзходителство посланик Димитрова. Естествено първо трябва да зърнем символите на града като Президентския дворец, парламента и прочутата Врата на Индия, изградена в памет на загиналите по време на Първата световна война. Край нас се мяркат мюсюлмански, християнски и индуистки храмове, показващи религиозната веротърпимост в днешна Индия.

Няма как да не спрем във величествения Лакшминараян, посветен на богинята на щастието и изобилието в индуизма. Той е построен през 1938 г. със средства на богатото семейство Бирла, а е открит лично от Махатма Ганди. Всеки, който започва някакъв бизнес, трябва да се докосне до статуята на богинята и ние също правим това.

Разбира се, с проф. Павлов се интересуваме най-вече от древните паметници. Времето е горещо и Камен ни води в прочутия парк Лоди. Както личи от името, той е наречен на тюркската династия, управлявала в Делхийския султанат през ХV в. В него се намират мавзолеите на най-важните й представители. А самият парк е проектиран през 1936 г. по желание на съпругата на вице-краля на Индия, лорд Уелингтън.

Днес старинните гробници се вписват великолепно сред прекрасните и отлично поддържани растения. Разходката ни започва от най-стария паметник - изградения през 1444 г. осмоъгълен мавзолей на Мухамед Шах, последен владетел от династията Саид. Край красиво изкуствено езеро пък е увенчаният с купол мавзолей на султан Сикандер Лоди. В самия център на парка е гробницата на Бара Гумбад от края на ХV в. и развалините на построената по същото време джамия Шиш Гумбат. Накрая излизаме от другата страна на парка при арковидния мост Атхпула от ХVI в.

Нямаме време за губене и веднага се насочваме към една от главните забележителности на Делхи - архитектурния комплекс Кутб-Минар. Той носи името на основателя на Делхийския султанат Кутб ад-дин Айбак, завладял града през 1206 г. Именно той започва строителството на гигантско минаре, покрито с изкусна резба върху червения камък и цитати от Корана. Минарето обаче е завършено чак от Фируз-шах Туглак през 1368 г., когато достига невероятната височина от 72.5 м. Делхийските султани започват и второ минаре, но то така си остава недостроено. Целият комплекс има голямо историческо значение като първия паметник, издигнат от ислямските владетели на Индия, и като пример за новия индо-ислямски архитектурен стил.

Казват, че на територията на Делхи са съществували седем исторически града от различни епохи. Повечето от тях не са запазени, но някои и сега имат величествен облик. Един от тях е Пурана-Кила, което на хинди означава “Старата крепост”. Тя е построена от Хумаюн - втория падишах на създадената след разгрома на Делхийския султанат империя на Великите Моголи. Пурана-Кила е всъщност цитаделата на града, а строителството й започва през 1533 г. и продължава пет години.

Властта на Великите Моголи тогава още не е укрепнала и в 1540 г. Хумаюн е принуден да напусне Делхи, след като войската му е разбита от пуштунския военачалник Шер-шах Сури. Последният преименува крепостта Пурана-Кила на Шергарх и значително я разширява. През 1555 г. Хумаюн най-сетне успява да си върне твърдината и тя става орлово гнездо на Великите Моголи.

Пурана-Кила не е построена на случайно място. Тук археолозите търсят следи от митичния град Индрапрастха, споменат в индийския епос “Махабхарата”. В това се уверявам лично, когато към края на деня стъпваме в древния град. И днес крепостта има внушителен вид с дългата 1.5 км стена, запазена на места до 18 м.

Влизаме през “Великата порта” от запад, която е главният вход на Пурана-Кила. Малко по-късно разглеждаме и другите две порти - “Забранените врати” и водещите на юг “Врати на Хумаюн”, през които се достига до мавзолея на този владетел. И трите порти са изпълнени от червен пясъчник с по две полукръгли кули, украсени с бели мраморни плочи и сини керамични плочки. По тях се виждат различни декоративни балкони и павилиони, стъпващи на ефирни колони. Във вътрешността на Пурана-Кила са запазени само джамията Кила-и-Кухна и интересната сграда Шермандала.

Вече се смрачава, когато напускаме архитектурния резерват. Главите ни са пълни с впечатления, но разходките из индийската столица тепърва предстоят.

Кой е най-замърсеният град в света?

Напоследък у нас политици и “еколози” здраво спекулират със замърсяването на въздуха. Очевидно е необходимо да отидат до Индия, за да видят какво наистина е това. Там се намират 14-те най-замърсени града в света и милиони хора умират от респираторни болести. Самият аз се върнах в София с възпалено гърло и бронхит.

Странните хора сикхите

При обиколката из Делхи се отбиваме и до храма Гурудвара Бангла Сахиб, който е главен за религиозното движение на сикхите. Тяхната религия е смесица от ислям и индуизъм, а те самите ярко се отличават с характерните тюрбани (дастари), неподстригани коси и метални гривни.