Примери за бавно правосъдие

Наказателно производство за въоръжен грабеж на движима вещ в особено големи размери, прекратено 22 години, 4 месеца и 6 дни след образуването му поради изтичане на абсолютната погасителна давност, и гражданско дело за възстановяване на собственост върху имот в София, приключило за 19 години, 9 месеца и 5 дни, са най-продължителните производства, установени от Инспектората към ВСС при проверка на 128 заявления от граждани за забавени дела, извършена в периода 1 януари – 31 март 2018 г.

91 от заявленията за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава Трета „а” от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са основателни – 38 са по наказателни дела, 53 са по граждански, търговски и административни дела.

Наказателното производство за въоръжения грабеж на движима вещ в особено големи размери (по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс) срещу неизвестен извършител е образувано през февруари 1995 г. и е прекратено през юни 2017 г. поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване още във фазата на досъдебното производство.

Пет месеца след образуването му производството е било спряно за период от 21 години, 6 месеца и 21 дни поради неразкриване на извършителя на престъплението на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК, отменен). До спирането му са извършени необходимите процесуално-следствени действия за установяване и разкриване на престъплението, но извършителят не е установен.

До прекомерната продължителност на производството се е стигнало поради поведението на разследващите органи и наблюдаващите прокурори, които не са организирали и провели разследването по начин, който да осигури приключването на делото в разумен срок.

Прокуратурата не е проявила необходимата активност по ръководство и надзор върху разследването, спазвайки разпоредбите на чл. 196 и чл. 197 от НПК. Забавянето е обусловено и от действията на следствените органи, които едва през ноември 2007 г., близо 12 години и 9 месеца след образуването на досъдебното производство, след разпореждане на наблюдаващия прокурор са възложили активизирането на оперативно-издирвателните мероприятия по разкриване и установяване на извършителите на престъпното деяние. В периода от март 2008 г. до 31 януари 2017 г. от РУП-Ихтиман периодично са изпращали справки до Окръжна прокуратура – София за резултатите от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, от които е видно, че извършителят на престъплението е останал неразкрит.

Продължилото над 19 г. дело за собственост върху имот започва в началото на 1998 г., когато брат и сестра предявяват в Софийския районен съд иск с правно основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Те твърдят, че на основание на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от тяхната наследодателка е одържавен недвижим имот в София. Искат съдът да обяви извършената през 1968 г. продажба на имота на трети лица за нищожна и да им бъде възстановена собствеността върху него.

През май 1998 г. СРС прекратява производството по делото, като приема, че същото е образувано по недопустима искова претенция. От тогава до октомври 2017 г. съдилищата са разглеждали и са се произнасяли по частна жалба срещу прекратяването на производството и по молба за възстановяване на срока на обжалване, подадени от един от ищците.

Съществено е, че в продължителни периоди от време не са извършвани никакви процесуални действия. През юни 2001 г. СРС разпорежда преписи от частната жалба срещу прекратяването на производството по делото да се връчат на останалите страни, след което до март 2010 г. не са извършвани процесуални действия. Съдът е бездействал и в периода юли 2010 – май 2013 г.

Между март и юли 2010 г. съдът е постановил две разпореждания за връчване на препис от частната жалба на ответниците, но такъв не е връчен. След второто разпореждане дори няма данни да им е изпращан. След май 2013 г. СРС е извършвал процесуални действия по връчване на частната жалба, но те са били епизодични и непоследователни. Едва през септември 2015 г. съдът е приел съобщенията до ответниците за редовно връчени на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК (отменен).

Това е забавило приключването на производството с повече от 14 години и 3 месеца. Следва да се отчете, че предявените искове не са разгледани по същество, а производството, което е било висящо повече от 19 години пред една съдебна инстанция, е прекратено.

Отчетът на Инспектората към ВСС за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава Трета „а” от ЗСВ (нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи) за периода 1 януари – 31 март 2018 г. може да се прочете на интернет страницата на ИВСС - https://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16.

По информация от Министерството на правосъдието за този период са сключени 55 споразумения, по които общата изплатена сума за обезщетения е 146 650 лв. Максималният размер на обезщетението, предвиден в ЗСВ, е 10 000 лв.