Законопроект срещу нахлуването на джендър-идеологията в образователната система чрез проекти на неправителствени организации разработи екип на Института за модерна политика (ИМП), съобщиха от неправителствената организация.

„Предлагаме промени в Закона за предучилищното и училищното образование, според които включването на деца и ученици в дейности по проекти и инициативи на НПО може да става само след изрично писмено съгласие на техните родители или настойници“, обясни Борислав Цеков, доктор по конституционно право и основател на ИМП. Предвижда се свободата на родителите да осигуряват ценностното възпитание на децата и учениците в съответствие със своите убеждения да бъде прибавена като един от принципите на образованието в България.

В мотивите към законопроекта ИМП посочва, че международните актове по правата на човека гарантират правата и отговорностите на родителите да се грижат за ценностното и идеологическо възпитание на децата. Действащият закон у нас обаче практически е лишил родителите от тези права и ги е прехвърлил изцяло на държавата.

Сега в чл. 11 от закона има забрана за налагане на идеологиии в образователната система, но не са предвидени конкретни механизми за предотвратяване нахлуването на различни идеологически, в т.ч. ненаучни, доктрини чрез неправителствения сектор. Свидетели сме, че децата и учениците са включвани в дейности по проекти, програми и инициативи на неправителствени организации. Част от тях несъмнено са полезни. Други обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма научен консенсус или са лишени от авторитетна научна аргументация, а в обществото са възприемани противоречиво. Типичен пример са различните анкети, обучения, открити уроци и разпространение на информационни материали на неправителствени организации, които пропагандират ненаучната теория, че полът се определя не от биологичното зачатие и генетичния код на човека, а от неговия личен психически и волеви избор и самоидентификация. Целта на законопроекта на ИМП е да въведе гаранции за родителски контрол относно разпространяваните в учебните заведения идеологически доктрини, а не да се разчита само на преценката на държавните чиновници от системата на образованието.

От ИМП ще проведат консултации с парламентарните групи, които изразят интерес към законодателната инициатива.

Пълният текст на законопроекта:

ЗАКОН

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА

ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Обн., ДВ. бр. 79 от 13.10.2015 г., изм. и доп., ДВ. бр. 98 от 9.12.2016 г., изм., ДВ. бр. 105 от

30.12.2016 г., изм., ДВ. бр. 58 от 18.07.2017 г., изм. и доп., ДВ. бр. 99 от 12.12.2017 г., изм.,

ДВ. бр.24 от 16.03.2018 г.)

§. 1. В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 12:

„12. Зачитане на отговорността, правата и задълженията на родителите и законните

настойници за възпитанието на децата и учениците, в съответствие с чл. 5 и чл. 14, т. 2 от

Конвенцията за защита на правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.

ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от

23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. )“.

§ 2. В чл. 11 се създава нова ал. 3:

„(3) Институция в системата на предучилищното и училищното образование може да

включва деца и ученици в дейности, осъществявани по проекти, програми и инициативи

на юридически лица с нестопанска цел, само след като информира родителите или

законните им настойници за целите и съдържанието на дейностите и получи тяхното

изрично писмено съгласие“.

М О Т И В И

Настоящият законопроект има за цел да въведе конкретни гаранции за зачитане

на правата и отговорностите на родителите относно ценностното и идеологическо

възпитание на децата и учениците от страна на институциите в системата на

предучилищното и училищното образование.

Международните актове по правата на човека изрично гарантират, че родителите

имат права, отговорности и задължения за възпитанието на децата, които държавата, в

лицето на образователната система, не може да отнема, ограничава или замества.

Така например:

- в чл. 18, т. 5 от Международния пакт за гражданските и политическите права е

предвидено, че „държавите-страни по този пакт се задължават да зачитат

свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват

религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си

убеждения“.

- чл. 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на

човека и основните свободи постановява, че държавата следва да „уважава

правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в

съответствие със своите религиозни и философски убеждения“.

- в чл. 5 от Конвенцията на ООН за правата на детето на държавите е възложено

да зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите, респ. на

законните настойници, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на

способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от

него на правата, признати в тази Конвенция“. Пак там, в чл. 11, т. 2 е закрепено

задължението на държавите-страни по конвенцията „да осигурят ръководството

на детето при упражняването на това негово право по начин, съответствуващ на

развитието на способностите на детето“.

В контекста на тези задължения, предвидени в международните договори, по

които Република България е страна, следва да се подчертае, че действащият Закон за

предучилищното и училищното образование съдържа редица дефицити. Свободата на

родителите да осигуряват ценностното възпитание на децата в съответствие със своите

убеждения не е напълно гарантирана, не е включена и сред принципите, на които следва

да се основава образованието като национален приоритет (чл. 3, ал. 2). Тъкмо

обратното, тази свобода е практически отнета в полза на държавата, която чрез

институциите на предучилищното и училищното образование разполага с всички

механизми и възможности да насочва и контролира идеологическото формиране на

децата и учениците без оглед на мнението и отношението на техните родители или

настойници.

В чл. 11, ал. 2 от закона е въведено необходимото и важно ограничение, че: „в

системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на

идеологически и/или религиозни доктрини“. Заедно с това обаче не са предвидени

реални и конкретни механизми срещу налагането на идеологически, в т.ч. ненаучни,

доктрини. Свидетели сме, че в институции от системата, децата и учениците са

включвани в дейности по различни проекти, програми и инициативи на

неправителствени организации. Част от тези дейности са полезни, допринасят за

постигане на образователните цели и се основават на универсално споделени ценности

и идеи, в съответствие с достиженията на съвременната наука. Други подобни дейности

обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма научен консенсус или

дори са лишени от авторитетна научна основа и аргументация. По този начин в детските

градини и училищата потенциално могат да проникват и да бъдат представяни и налагани като универсални различни идеологически постановки, които в науката и в

обществото са противоречиво възприемани, а част от родителите напълно отхвърлят,

защото не съответсват на техните философски убеждения. Такива дейности оказват

влияние върху формирането на мирогледа и ценностната ориентация на подрастващите,

без обаче техните родители и настойници да имат предвидената в международните

актове по правата на човека свобода да се грижат и да „ръководят“ ценностното и

идеологическо развитие на своите деца. Това е етатистки подход, при който държавата

е монополизирала този въпрос в разрез с правата на родителите.

Проблемът възниква с особена отстрота, когато в образователната система са

допускани недържавни организации, които провеждат свои инициативи.

Типичен пример в това отношение са различните анкети, обучения, открити

уроци, разпространение на информационни материали и др.под., осъществявани от

неправителствени организации, които са базирани на джендър-идеологията – т.е. на

ненаучната теория, че полът се определя не от биологичното зачатие и генетичния код

на човека, а от неговия личен психически и волеви избор и самоидентификация. В

съчетание с липсата на възможности за контрол от страна на родителите по отношение

на доктрините и идеологиите, които се разпространяват в институциите на

предучилищното и училищното образование, практическият резултат е –

индоктриниране на децата и учениците с идеологически доктрини в нарушение на

цитираната забрана по чл. 11, ал. 2 от закона.

Ето защо, този законопроект предлага:

1. Изрично включване на свободата на родителите да осигуряват ценностното

възпитание на децата и учениците в съответствие със своите убеждения, като

един от основните принципи на образованието в Република България, в

съответствие с международните актове по правата на човека.

2. Въвеждане на принципа на информираното съгласие, който гарантира на

родителите, че могат да осъществяват ефективен контрол върху идеологическите

и ценностни аспекти на образованието, когато неправителствени организации са

допускани в институциите на предучилищното и училищно образование да

осъществяват дейности по проекти, програми и инициативи и да разпространяват

информационни материали.

Прилагането на предложените със законопроекта разпоредби не налага промени

в структурата на администрацията или в бюджета и финансирането на образователната

система.

ВНОСИТЕЛИ: