Най-голямо поскъпване на стоки и услуги ще има през последното тримесечие на тази година

Тя може да бъде “внесена” отвън, тъй като левът е фиксиран към еврото

Тенденцията през последните месеци е темпът на инфлация да се повишава. Дали тя ще се запази и какви са факторите, които определят това развитие, ще разгледам в настоящата статия.

В икономическата теория има малко въпроси, по които е постигнато съгласие. Един от тях е за източниците на инфлацията. Както казва Милтън Фридман: „Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен”. Когато темпът на растеж на паричната маса в икономиката превишава растежа на производството на стоки и услуги, тогава равнището на цените започва да се повишава. Ако този процес е продължителен, а не еднократен, това е инфлация.

Някои икономисти твърдят, че относително нисък и постоянен темп на инфлация е здравословен, тъй като е свързан с положителен икономически растеж. Икономическият растеж означава нарастване на реалното богатство, т.е. на производството на стоки и услуги. При определено количество пари по-голямото производство би означавало по-ниски цени. Следователно то ще води до по-ниски цени, а не до инфлация. Всъщност „здравословната” инфлация е резултат от политиката за стимулиране на съвкупното търсене, докато посоченият по-горе случай е израз на нараснало съвкупно предлагане.

Емисията на допълнително количество пари в икономиката не подпомага, а всъщност пречи на процеса на създаване на богатство. Това е свързано от една страна с повишаването на цените, което поражда разходи за икономическите агенти за предпазване. От друга страна в резултат от продължителното нарастване на паричното предлагане и поддържането на изкуствено по-ниски лихвени проценти се променят размерът и структурата на капиталовите разходи, като се увеличават непродуктивните инвестиции и се надуват спекулативни балони. Това е предпоставка не за по-висок икономически растеж, а за възникване на кризи.

Валутният борд в България като спирачка пред инфлацията

Негативните последствия от инфлацията са добре известни. Друга известна фраза на Фридман гласи, че „Инфлацията представлява данъчно облагане, което не е дефинирано със закон”. Т.е. в резултат от инфлацията протичат процеси на преразпределение на доходите и богатството. Всъщност променя се не само общото равнище на потребителските цени, а и относителните цени, тъй като не всички стоки и услуги са еднакво търсени.

Поради това в България се използва режимът на валутен борд, който не позволява използването на паричната политика за краткосрочно стимулиране на икономическата активност, което би довело в дългосрочен период единствено до инфлация. Нещо повече - този паричен режим налага бюджетна дисциплина. Всъщност именно бюджетната експанзия обикновено създава натиск върху централната банка да увеличи паричната маса, за да финансира по-евтино държавния дълг. Това не може да се случи в България.

Валутният борд обаче означава, че инфлацията може да бъде „внесена“ отвън, тъй като българският лев е фиксиран към еврото. Когато Европейската централна банка следва политика на парична експанзия, това допринася за увеличаване на паричната маса и в България. Тъй като банките, опериращи на българския пазар, са дъщерни дружества на такива предимно от държави от еврозоната, понижаването на лихвените проценти там означава по-евтин ресурс за инвестиране.

Това показва, че макар да е ефективно средство за борба с инфлацията, наличието на валутен борд не означава, че изобщо не може да има инфлация. Той всъщност ограничава част от възможните вътрешни източници на инфлация, свързани с използването на паричната и бюджетната политика. При наличие на кредитна експанзия обаче паричната маса се увеличава.

Други източници на инфлация

Източниците на инфлация обаче могат да бъдат и непарични. Например, повишаването на цените на металите, суровините и горивата, както и на работните заплати, когато това не е обосновано от по-висока производителност, означават нарастване на производствените разходи за фирмите. При равни други условия това води до намаляване на съвкупното предлагане. В резултат от това се свива производството и потребителските цени се увеличават.

Посочените причини влияят по-силно, когато се съчетаят с по-бърз растеж на паричната маса. При липса на кредитна експанзия тяхното въздействие е ограничено и води най-вече до промяна на относителните цени и в по-малка степен до нарастване на общото равнище на потребителските цени. Конкретно за българската икономика важен фактор се явяват и административно определените цени. Всъщност те бяха основна предпоставка за дефлацията през периода 2015 – 2016 г.

Развитието до момента

Динамиката на ценовото равнище през последните 3 години е неравномерна. Темпът на инфлация, измерен спрямо националния индекс на потребителските цени се изменя в границите между -2,5% и 3% на годишна база. Най-ниската стойност е регистрирана през май 2015 г., докато след това се наблюдава отчетлива тенденция към ускоряване на инфлацията. Най-високата стойност е през ноември 2017 г., като през 2018 г. тя отново се доближава до този темп.

Това развитие си кореспондира с динамиката на паричната маса, измерена чрез най-широкия паричен агрегат М3. Почти до края на 2015 г. растежът на парите е нисък – около 2% на годишна база. През ноември 2015 г. обаче той рязко се ускорява и достига 11,2%, като след това за период от около 2 години е приблизително 8% на годишна база. Тази относително висока стойност е предпоставка за ускоряването на инфлацията през този период.

Понастоящем българската икономика е близо до потенциала си, като дори е възможно да го е надхвърлила. Състоянието на трудовия пазар потвърждава тази хипотеза. Според данни на Евростат нормата на безработица е 5% към края на май, което е под средната стойност за Европейския съюз от 7%. Освен това тя се доближава до най-ниската си регистрирана стойност преди финансовата криза от 4,8% през октомври 2008 г. От друга страна нормата на заетост продължава да нараства и вече превишава стойностите преди кризата.

Същевременно търсенето на квалифициран труд далеч превишава предлагането. Според проучвания на пазара на труда най-голям е дефицитът на квалифицирани работници, инженери, шофьори, здравни специалисти и такива в областта на информационните технологии, на търговски представители, счетоводители и финансисти. Освен това се търсят активно т.нар. меки умения като комуникативност, решаване на проблеми и работа в екип.

Какво да очакваме през следващите месеци

Протичащата до момента парична експанзия, обусловена най-вече от политиката на Европейската централна банка, се очаква да продължи. Лихвените проценти са на исторически най-ниските си равнища, на разположение са достатъчно ликвидни средства, а условията за отпускане на кредит са силно облекчени. Банките се опитват да понижат дела на необслужваните кредити в своите портфейли, което в краткосрочен период може да се случи и чрез отпускане на повече кредити.

На пазара на труда ще се запази тенденцията за недостиг на кадри. Тя е по-ясно изразена в някои области на страната по отношение на по-висококвалифицирани кадри и при търсенето на специфични умения. Това поставя някои работодатели пред перспективата да се опитват да „откраднат” персонал от конкурентите си, което създава натиск за по-нататъшно повишаване на работните заплати.

От 1 юли 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране повиши някои административно определени цени. Цените на електроенергията за битовите потребители на регулиран пазар са увеличени с 2,03%, тези на топлинната енергия – със 7,33%, а цената на природния газ – с 10,81%. Също така на международните пазари се повишават цените на суровия петрол, което допринася за по-високи цени на горивата в страната. Тези развития ще се отразят пряко на индекса на потребителските цени.

Освен това посочените фактори (по-високите цени на енергийните ресурси и недостигът на служители) ще продължат да покачват производствените разходи в краткосрочен период, с което ще допринасят за ускоряване на инфлацията. Прогнозите на международните институции за темпа ? през тази година също предвиждат такова развитие, но е твърде възможно стойностите в тях да бъдат надхвърлени.

От друга страна фискалната политика в момента е насочена към понижаване на ликвидността в икономиката, тъй като правителството поддържа бюджетен излишък. Според предварителните данни на Министерството на финансите очакваният излишък към края на юни е 1 739 млн. лв. (1,7% от БВП). Традиционно политиката през последните години е извършването на някои разходи да се забавя до последното тримесечие на годината, когато става по-лесно прогнозирането на изпълнението на приходите. Нарастването на държавните разходи през последното тримесечие допринася обаче за ускоряване на инфлацията. Тогава ще бъде най-силно изразен и ефектът от повишаването на административно определените цени. По тази причина вероятно пикът на инфлацията ще бъде през този период.

За да не звучи всичко написано по-горе твърде песимистично, въпреки влиянието на посочените вече фактори темпът на инфлация през 2018 г. ще остане умерен.