САЩ регистрира рекордни публични разходи, а държавният дълг надмина рекордните 22 трилиона долара

На този етап от президентството на Доналд Тръмп е изключително трудно да се отговори еднозначно на въпроса дали в икономически аспект неговият мандат е успешен. От една страна имаме безспорно успешно проведени икономически реформи, като намаляването на корпоративните и персонални данъчни ставки, както и дерегулациите на редица свръхрегулирани сектори от американската икономика. Тези икономически реформи отвързаха ръцете на американския бизнес и моментално оказаха позитивно влияние върху икономическия растеж, инвестиционния климат, пазара на труда и капиталовите пазари на САЩ.

Основен проблем в икономическата политика в президентството на Тръмп до момента остават експоненциално увличащите се публични разходи и държавен дълг на САЩ. В предизборната си кампания Тръмп обещаваше, че независимо от тежките политическите негативи, които ще поеме, той ще направи всичко, което е необходимо, за да намали и оптимизира публичните разходи. Дори се стигна и до гръмки изказвания, че в рамките на своето президентство ще изчисти целия държавен дълг. Вече близо три годни от встъпването му в длъжност САЩ продължава да регистрира рекордни публични разходи, а държавният дълг надмина рекордните 22 трилиона долара. Без съмнение публичните финанси под управлението на

Доналд Тръмп са тотален провал за една дясна партия, като каквато се опитва да се маркетира Републиканската.

Най-големият икономически провал за Тръмп обаче остава неговият идеологически грешен подход към външната търговия на САЩ с всичките тарифи и икономически санкции, които той налага на свои ключови търговски партньори. В началото на своя мандат фундаменталната теза зад тарифите, които налагаше беше премахване на търговския дефицит, който САЩ реализира с някои държави. Важно уточнение е, че търговският дефицит не е задължително нещо негативно от икономическа гледна точка, но това е изцяло друга тема.

В последната година обаче, ставаме свидетели на дълбока концептуална промяна в тезата зад тарифите.

Това, което прави Тръмп е нещо съвсем различно и много опасно. Чрез налагането на тарифи на определени държави той реално търси постигането на цели, които не са непременно икономически. Тук най-скорошните примери с Китай и Мексико са изключително релевантни и важни, защото става въпрос за първия и третия по размер търговски партньор на САЩ. В случая с Китай той забрани на американските телекоми да използват китайски технологии и от друга страна наложи нов пакет от тарифи върху Китай, които се оценяват на $300 млрд. Причините, които се изтъкват тук са две.

Първата е, че има сериозни опасения за това, дали китайската държава няма да злоупотребява със своята 5G технология. Друг фактор, който седи зад това решение на администрацията на Тръмп е технологическото превъзходство, което Китай има в този сектор. С Мексико ситуация е в голяма степен много сходна. В края на изминалата седмица Доналд Тръмп наложи тарифи с размер 5% върху целия внос на Мексико с САЩ, като този процент може да достигне до 25% по негово усмотрение. Както и в случая с Китай и тук не се цели постигането на ясни икономически цели. Тръмп заяви, че тези тарифи ще останат в сила, докато Мексико не предприеме съществени стъпки към овладяване нелегалната миграция от Мексико към САЩ.

В началото споменах за изключително позитивното намаляване на данъците и положителния ефект, който те имаха върху икономическия растеж и инвестиционния климат в САЩ. От икономическа гледна точка тарифите са данък върху американския бизнес и потребител. Всяка една нова тарифа, която САЩ налага върху някой свои търговски партньор директно намалява разполагаемия доход на крайните потребители, защото пряко увеличават себестойността на въпросните стоки.

От друга страна тарифите увеличават производствените разходи на американските производители, което пък прави цялата икономика по-неконкурентноспособна. The Tax Foundation изчислява, че с последния рунд от тарифи върху Китай САЩ ще събере допълнителни $72 млрд. на година, което представлява най-голямото увеличение на данъчната тежест в страната от 1993 година насам. Търговските войни на Тръмп за съжаление в голяма степен нетираха позитивния икономически ефект от намаляването на данъците от началото на мандата му.

Лекотата, бързината и липсата на здрава икономическа логика, с която Тръмп налага тези тарифи в крайна сметка неминуемо ще доведе до влошаване на инвестиционния климат в САЩ и ще ограничи икономическия растеж. Бизнесът е изключително чувствителен към подобни значими икономически шокове. През първото тримесечие на 2019 година бизнес инвестициите в САЩ бележат ръст от 2.3%, като през последните три тримесечия средният ръст възлиза на 3.4%. Този спад от 1.1% е ясен сигнал, който показва, че бизнесът в САЩ не одобрява стратегията на Тръмп за ограничаване на свободния пазар.

Неговите действия като президент обаче показват, че той няма абсолютно нищо общо със свободната търговия и това може да намали шансовете му да бъде преизбиран през 2020 година.

Негативните оценки

Капиталовите пазари на САЩ също оценяват негативно търговските войни. Май месец 2019 година беше най-лошият за капиталовите пазари от 2010 година насам, което допълнително затвърждава тезата за негативното настроение на инвеститорите към тарифите. Когато през 2015 година Доналд Тръмп обяви своята кандидатура за президент на САЩ в своята реч той каза, че е „Свободен търговец“, тоест че той е поддръжник на свободната търговия.

* Авторът е управляващ партньор на „Innovo Investment Management“, член УС на ЕКИП