Ирина Илиева предпочете ромите у нас пред благополучие в Холандия

Здравната медиаторка разговаря свободно в махалата по теми табу

 

- Обиждаш ли се, ако ти кажат, че си ромка?

- Не, никога! Аз не е срамувам от моя етнос, родена съм такава. И благодаря на това, че родителите ми са работещи хора. Баща ми е с 36 години стаж и аз съм възпитана с работа, няма срамен труд...

Този откровен диалог водим с Ирина Илиева от шуменското село Ивански. Само преди три месеца тя е живяла щастливо със съпруга си в красиво градче близо до Амстердам. Сега вижда бъдещето си у нас в помощ на ромите. Иначе казано, длъжността й е здравен медиатор по поредния проект у нас, който цели да интегрира ромите. През смях Ирина обяснява, че "ако сега решат да ми направят мониторинг" и отидат в махалата да попитат дали тук е идвал здравният медиатор, ще настъпи объркване. Най-добре е да кажат кака Ирина, както я знаят. "Каква ти кака, истинска леля съм си", смее се тя. Вече е на 46 г., двамата сина и дъщеря й имат семейства, и е два пъти баба. По стара традиция в нейния етнос някои стават свекърви и на 28 г., така че Ирина е закъсняла.

Ранните женитби - това ще бъде едно от нещата, които Ирина ще пробва да пребори в Ивански. "За щастие традицията вече отмира, макар и бавно. Имам наблюдения, че все повече момичета чакат пълнолетие и на 23-годишни имаме неомъжени, работят и помагат на семействата си", казва тя. При ромите християни булки на 14-15 г. почти не се срещат, съобразяват се с нормите на църквата. В някои родовете обаче, възрастните още диктуват ранните бракове. Ирина няма намерение да проваля сватби от любов в селото, но смята внимателно и настойчиво да промени мисленето на хората.

Преди 7 г., когато заминала за Холандия изобщо не подозирала, че един ден ще я налегне такава носталгия по родината. Съпругът й е музикант, но работи в строителството и емигрирал първи, за да издържа семейството. Когато отишла при него още на втория ден Ирина започнала работа в турски супермаркет. След 3-4 месеца вече знаела турски и малко холандски. Усъвършенствала го благодарение на хазаина им босненец, преподавател в университет, който й давал безплатни уроци през уикендите. Упоритата нашенка тренирала да произнася специфичното "Х" дори пред огледало, за да може да кандидатства за по-добра работа. Станала иконом на заможно семейство, работила в салон за партита, във фирма за реклама, при производител на храни за авиокомпании. Плащала луди данъци по нашите разбирания, защото Холандия е държава с правила. Внасяла и здравни осигуровки до 140 евро месечно. Но признава, че когато й се наложила операция на крака, предпочела да си плати у нас в частна клиника. От патриотизъм ли? "Не, нашите лекари са по-големи професионалисти", свива рамене Ирина. Така до миналата година, когато един ден в парка усетила, че нарочно минава през тревата и копнее да чуе как пукат пръчките. Заслушвала се да чуе птиците, но умувала "българските пеят най-звучно". Като си дошли за Коледа, отпътуването обратно било мъчително. Завърнала се пак у нас, ползвала 6-месечното право на отпуск след 2 г. непрекъсната работа. Тогава най-случайно зърнала обява на страницата на община Шумен, че се търси здравен медиатор по проекта "Взаимодействието с общността - фактор за по-добро бъдеще и успешна интеграция" по Българо-швейцарската програма. Това преобърнало живота й. На конкурса имала голяма конкуренция, но спечелила доверието на комисията. Две седмици попивала знания в Медицинския университет в София, взела изпита блестящо. Съпругът й останал в Холандия, но я подкрепил. Нищо, че зарязва месечна заплата, с която у нас може да живее половин година.

Освен обучителния курс обаче, в ромската махала на Ивански й помогнало, че познава над 500-те възрастни и деца, и те й се доверили. Първо им обяснила, че здравен медиатор е равно на приятел, посредник между тях и училището, доктора, социални грижи, закрила на детето, даже полицията. В махалата вече имало много маргинализирани семейства, преселници от други места. "Не крадат, но са бедни, неграмотни, с ниска хигиена, без цели в живота, живеят на гърба на държавата, на данъкоплатците, ден за ден. Само на една улица имах 4 такива семейства", откровена е Ирина. Кръстила я "Кварталът на богатите", започнала да им гостува всеки ден и да ги убеждава да променят битието си. В едната от къщите било истински ужас - дворът бил тресавище от преливаща ВиК-шахта и бурени, а сред тях локално сметище, щъкали 5 голи, боси, мръснички деца. Къщата без прозорци. Сега е друго - чисто, остъклено, децата са изкъпани и дори имунизирани, казва Ирина.

Събрала 25 майки в детската градина на здравна беседа и им обяснила всичко от къпането до ваксините. Жените признали, че не зачитат имунизационния календар на джипито, защото си втълпили, че след ваксина децата боледуват. "Обясних им, че ако после детето настине, не е виновна ваксината. Всички вече са имунизирани", казва медиаторката.

За секса и семейното планиране пък, без грам свян атакувала ромките направо на улицата. Темата е табу при жените, не е прието публично говорене, но Ирина подходила с личен пример, свободно говорела за себе си. Отговорът на жените, търпяли родилни болки някои и по пет пъти, бил парадоксален - "страх ни е от поставянето на спирала". Убедила ги и на три жени вече са поставени безплатни спирали, предстои на още 4. По деликатната тема вече са образовани и съпрузите, а който има въпроси, Ирина е готова още да разяснява. Казва, че ще си постави номера на мобилния телефон и на портата на къщата, здравен медиатор, каквато да бъде и след работно време.

Преди време дворът й станал място за репетиции на децата от училището. Така подготвили програма за 1 юни, преди това чествали 8 април и Гергьовден. Категорична е, че работата с децата и общите празненства намаляват агресията сред тях, създават приятелства и дори стават по-внимателни в час. По проекта има и уикенд училище, и доскоро съботите в ОУ "Христо Ботев" са били учебни за изоставащите, които сричат и не знаят таблицата за умножение. Към 160 са децата в шоколото, 80% са ромчетата. Целта е всички да продължат средно в Шумен. Дори и родителите им, казва Христина Баева, ръководителка на проекта, който се реализира в с. Ивански и три квартала на Шумен. Няколко мъже и жени от селото вече са решили да си доучат във вечерни паралелки. "Всички могат да се променят, но е по-лесно да я караш по старому. Ние няма да се примирим", казва Баева.

След макар и краткия стаж Ирина също е категорична, че интеграцията на ромите е мисия възможна, но не може да става едностранно. Когато държавата опитва да интегрира общността, самосъзнанието на сама общност трябва да се промени. Ирина често е била питана от роми - ти завърши средно и какво от това, идвала си с нас на полето и за билки? Обяснява им, че е важно да постигаш всичко с труда си, не да чакаш на помощи. В Ивански все по-малко имат право на подпомагане, защото са работили в чужбина. "А Европа също промени нашите хора. Мисленето, културата, възпитанието, от там се връщат други", казва Ирина. И още нещо трябва да се знае "ромите са топли хора, но затворени в своята общност и трудно се доверяват, защото много са лъгани". Да, има и крадливи, мързеливи, но само при ромите ли? По-добре да възприемаме хората като добри и лоши, не да ги делим по етноси и цвят на кожата. Аз вярвам, че нещата ще се случат, казва Ирина и е доволна, че сега е на мястото си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи