Брендън де Гали е нещо като гуру в ирландските танци. Освен това е доктор по пърформанс в жанра и магистър по етнохореология (по думите му "нещо като антропология, но на танца"). Бакалавърската му степен обаче е по... физика. "Интересувах се от атомна физика - обяснява Брендън. - Много обичам и математиката." Свири на цигулка, флейта и пиано. Той е основател и артистичен директор на Eriu Dance Company и преподавател по ирландски танц в университета в Лимерик.

Особеният му принос като хореограф е, че създава синкретичен, разкрепостен от канона модерен ирландски танц. Спектаклите му Noctu и Rite of Spring ("Пролетно тайнство"), както и Linger ("Застоявам се, задържам се") и Aon са с много драматургия. Де Гали не вярва в задължително безизразните лица в съвременния танц. Той се снима в ирландски тв сериал и е в журито на тв риалити за ирландски танци, заради снимките на което се наложи в сряда спешно да отлети от София за Дъблин и да се върне същия ден.

Хореографът и танцьор Брендън де Гали е в столицата ни, защото в на 20 май ще представи новия си танцов спектакъл Linger в театър "Театро".

- Г-н Де Гали, за първи път сте в България, кажете какви са първите ви впечатления от столицата.

- От три дни съм тук. Очаквах да видя град, който е малко повече с атмосферата на Източен блок. Но архитектурата в София е великолепна, феноменална. Обожавам и това, че е в полите на планината - нали самият аз идвам от планински район. Българите са много топли, дружелюбни - и по заведенията, и по магазинчетата, и по улиците. Прекарвам си страхотно.

Прекрасно е и когато срещаш хора, които са така запалени по ирландския танц, а живеят толкова далеч от Ирландия. Това е направо... Танцьорите Росен Идеалов и Стефан Николов са фантастични!

- Разкажете какво ще гледаме в събота. Спектакълът ви "Лингър" е с двама танцьори, какви са взаимоотношенията на персонажите им?

- Причината да създам "Лингър" е, че по време на предишния ми спектакъл - "Пролетно тайнство" по музика на Стравински, се случи нещо много странно. Там има една роля - на Избрания, който танцува до смърт в името на общността. Тя се играе от солиста ми Ник О'Конъл.

На репетициите той така изпълняваше последното си голямо соло, в което танцува, докато издъхне, че направо не можех да сдържам сълзите си. Питах го какво става - той така танцуваше, сякаш сърцето му се къса. А той: "Всичко е наред. Просто съм изтощен."

Но след премиерата бившата му приятелка, с която току-що се бяха разделили, ми каза: "Ник хич не е добре. От три дни само плаче." Поговорихме с него и той си призна, че страда, защото се бори да приеме сексуалната си ориентация. Тогава беше на 27 г. Точно на толкова бях и аз, когато се реших да призная пред света, че съм гей.

От този момент между нас се създаде една специална връзка - имах чувството, че Ник върви по моя път, че животите ни протичат паралелно, но с разлика от 17 години. Реших, че трябва да създам спектакъл за това. И аз самият да участвам в него - а вече бях спрял да танцувам от 12-13 г.

И така в събота ще видите дует, в който играем аз и Ник О'Конъл. Но темата не е само за сексуалната идентичност. Става дума за истинската същност на човека, за сексуалността, остаряването - но и още нещо, свързано със съзряването.

- Това ли е сюжетът - осъзнаването на сексуалността?

- Спектакълът няма сюжет, доста е абстрактен. Но за мен посланието е очевидно. Интересното е, че зрителите си го интерпретират всеки по коренно различен начин. С изключение на една група хора, които го разбират буквално точно така, както съм го мислил - ирландци на моята възраст, които са гей.

Най-хубавото е, че хората не се питат много къде са ирландските танци или за какво става дума в този спектакъл. Те просто гледат и възприемат.

Цялата идея на Лингър е в това - да си на ръба, но да не преминеш. На ръба на екстаза, моментът преди климакса е най-прекрасният. Човек може да се пристрасти към това усещане - за мига преди върховия миг.

- Колко годишен започнахте да танцувате и ваше ли беше решението за това?

- Започнах относително късно. Повечето ми приятели бяха тръгнали на танци от 4-годишни. Но мен ме пратиха с по-малката ми сестра. Помня, че исках да ме отпишат, понеже в училище ми се подиграваха. А и все пак родителите ми ме бяха записали, без да ме питат - по онова време децата нямахме много-много право на глас. Но мисля, че всъщност ми харесваше.

- Откъде изведнъж дойде решението ви да учите физика в университета?

- Исках да уча музика и театър в "Тринити" - най-стария ни колеж, но за там се изискваше класическо музикално образование, а аз свирех ирландска народна музика. Не успях да вляза в музикалния профил, приеха ме само актьорско майсторство, обаче аз реших, че няма смисъл без музиката. И така след като се върнах от Чикаго, влязох физика. После работих като учител по физика и математика за около година и половина. След това ме взеха в “Ривърданс”.

- Май не обичате много да говорите за Майкъл Флетли. Въпросът ми е: приятели или врагове сте вие двамата?

- Нито едното. Работили сме заедно преди повече от 20 г. Бях му стажант. После той си тръгна от "Ривърданс".

- Каква беше причината?

- Обичайната - пари, артистичен контрол. Той напусна, аз получих неговото място. От кордебалета ме изстреляха направо в бизнес класа. Голяма гримьорна, шофьор, пари. Естествено, казах "да" и станах премиер солист. Оттогава не съм го виждал.

- Какво ще кажете за работата на Майкъл Флетли с "Лорд ъв дъ денс"?

- Майкъл Флетли беше много смел да започне да използва и ръцете си. Той беше много обаятелен. В "Ривърданс" беше много добър, но според мен това, което прави в "Лорд ъв дъ денс", е безвкусица.

- Как така безвкусица? Тук в България публиката много го харесва.

- Ще ви кажа. Ето например едно от посланията в шоуто му: има добри момичета и лоши момичета. Лошите момичета натриват носа на добрите момичета, понеже са много популярни, защото са... курви. И добрите момичета казват - добре, и ние можем да бъдем курви, и се разсъбличат. Що за послание е това - добро или лошо? Това възхвалява ли жената или я опредметява? Другият проблем е, че има една версия на мъжествеността и една версия на женствеността. Жените нямат власт, не са силни и не контролират, мъжете са женомразци. Много простовато, наивно, но и в същото време безотговорно светоотношение. Какво ще си кажат младите? Малките момиченца на кого ще искат да приличат?

- Колко време танцувахте в "Ривърданс"?

Девет години, 7 от които бях премиер солист. Напуснах, защото исках вече да работя свои неща. С един музикален директор, композираше много интересна музика - не стриктно ирландска, а кинематична, като филмова. Решихме да направим голям спектакъл, театрален. Вложихме много пари в него и ги загубихме. Инвеститорите се отказаха от проекта. Настъпиха трудни времена за мен - в лично отношение, в творческо и във финансово.

Загубих се, танцувах и си развявах оная работа известно време. След като се определих като гей, имах 3-годишна връзка с един чех, но той си замина и аз реших да си поживея, да видя какво съм пропуснал. Така че го ударих на секс, доста глупости свърших, но беше хубаво. Танцувах, правех разни хореографии, бях в изпитната комисия по танци в университета в Лимърик - такива работи.

- Защо едва на 27 г. разбрахте, че сте гей?

- На 27 не беше първата ми гей-връзка. Но две години преди това също бях имал такова преживавяне, само че си затварях очите и се правех, че просто не се е случило. Човек си създава едно алтер-его, за да се спаси от заклеймяване - една фалшива хетеросексуална версия. Натъжавам се, че около мен атмосферата беше толкова токсична по отношение на гейовете. А също и за това, че не се опитах да й се противопоставя. Толкова се борих, за да го прикрия. А като се върна назад в годините виждам, че съм го знаел още от детските си години. Но някак го бях изключил от съзнанието си.

- Родителите ви как реагираха, когато научиха за това?

- Страхотни бяха. Оказаха се много по-големи бохеми, отколкото съм си представял. Те са израсли в католическа среда. Мисля, че другият проблем беше, че баща ми, който беше докер на пристанището в Белфаст, беше любимец на моряците - дребен и с красиво, нежно лице. Всички се закачаха с него. Той се отвращаваше от мъжете, които го задяваха, и вероятно е предал това отношение и на мен. За мен те бяха хищници, от които човек трябва да се пази.

- Обичате ли да говорите за политика?

- О, да, през цялото време говоря за политика. Какво ви интересува?

- Като ирландец какво ви е отношението към Брекзит?

- Същността на Брекзит за мен не е в това, че Великобритания напуска ЕС. Тук става дума за английски национализъм. Това е тяхната революция, която намирисва на расизъм. Когато виждаш, че хора страдат, но не желаеш да ги допуснеш в страната си, защото това ще разводни етническата чистота. За каква чистота говорим? В Лондон е трудно да намериш англичанин - австралийци, ирландци, новозеландци - всякакви има. Всъщност лондончани гласуваха за оставането. Шотландците и Северна Ирландия - също, Уелс - не. Хората определено бяха манипулирани да гласуват за Брекзит въз основата на някаква носталгия по бившата Британска империя. Но в спомените си хората гледат на тези времена през розови очила.

 

Спектакълът "Лингър"

Спектакълът "Лингър" ще се играе на 20 май от 20 ч в столичния театър "Театро". Чрез палитра от танц (Ник О' Конъл и Брендан де Гали), фотография (Деклън Инглиш) и филм (Тери О'Лиъри) шоуто изследва идентичността. В него зрителите ще се насладят на уникален танцов синтез на два иначе далечни сами по себе си стила - на ирландския танц и на съвременния танц. Световноизвестната съвременна танцова продукция Linger ще бъде представена в София от ирландската танцова компания Еriu Dance Company съвместно с Irish Dance Academy Sofia, посолството на Ирландия в България и Derida Dance Center.