Искам богати политици да ме управляват

България буксува в прехода, защото класите са слети

„Богатите нации се състоят от богати граждани“. Взимам това изречение от класика на икономическата мисъл Адам Смит, за да изразя разочароването ми за данъчното „богатството“ на българските политици. Разочаровах се, защото винаги съм искала да ме управляват богати хора.

Да си богат в политиката не е порок, а предимство. Доказателство за това е Доналд Тръмп, който заяви, че не иска „бедни хора“ да поемат икономически роли в администрацията му. „Някой ме попита: защо назначаваш богати хора, които да отговарят за икономиката? Защото това е начинът на мислене, който искаме“, категоричен бе Тръмп. Президентът на САЩ посочи за пример Уилбър Рос, който е много богат и отговаря за търговията. Тези, които разполагат с повече, са научени да виждат живота в изобилие. За пример още през далечната 2012 година състоянието на Силвио Берлускони бе 7,8 млрд. Долара, на Майкъл Блумбърг 18,1 млрд. долара, на Абдула бин Абдул Азиз 21 млрд. долара. И всички управляващи.

Когато хората са бедни, щедростта и състраданието са дефицити. Няма как бедният да помогне на друг беден да се измъкне от бедността. Все едно неграмотен да напише книга. Несъвместими неща. Как да уважавам моя политик, ако той не ме превъзхожда, а е забит в мисли как да забогатее, вместо да произвежда политика. Как да уважавам моя работодател ако е по-слаб финансово от служителите си. Трябва да ме респектира, за да го уважавам. Социалната йерархия играе ключова роля за развитието на човешките потребности като уважение, безопасност и сигурност. Колкото по-голяма е финансовата мощ на едно правителство, толкова повече се уважава.

Факт е, че бедността е относителна, както и богатството. В някои страни да не можеш да си купиш нова кола е признак на бедност, в други - същото е да не можеш да си купиш хляб. Да си беден в Люксембург или в Никарагуа са две съвсем различни неща. Сигурно е обаче, че първата стъпка към успеха е да утолиш жаждата си.

Най-богатата жена в света, австралийката Джина Райнхард, предизвика истински медиен скандал, публикувайки своя статия, в която обвини средната класа, че не прави достатъчно, за да подсигури бъдещето си. Тя е права. Мозъкът на обикновения човек е промит, защото смята, че богатите хора са изкарали парите си по нечестен начин и е втренчил поглед в „престъплението“. Но дори и така да е, това означава, че трябва да си респектиращ капацитет, за да го постигнеш. Докато хората от средната класа имат „лотариен манталитет“, нека не се сърдят на богатите, че притежават манталитет за бързо действие.

Защо нещата са объркани в България? Страната ни буксува в един преход, в една „перестройка“, от където измъкването е трудно, защото класите са слети. В европейските държави нещата са строго разграничени. Знае се кои са кварталите на съответната класа и всеки живее според възможностите си в подходящата среда. По този начин израстват и децата. Пропастта бедни-богати е заличена от социалния статус. И когато в един квартал или едно училище живеят или учат хора и деца от една класа има спокойствие и придобиват съответния манталитет, който не им пречи да израстват в собствената си среда. Не израстват сред комплекси и жажда. Всеки си знае мястото. Нещата са подредени. Кварталът, в който живеят, е визитната им картичка. И това не е престъпление. Класовите различия също не са порок. Великобритания има седем социални класи. Това означава ли, че хората са обществени инвалиди на класови конфликти? Не, разбира се, защото не робуват на традиционните класови догми.

Богатството при политиците в България е доста условно понятие обаче, поне ако гледаме годишните им имотни декларации. Ето например, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева е сочена като най-богатия министър. Защо? Единственото интересно нещо, което може да се научи от нейната декларация, е заплатата на един вицепремиер – 54 012 лв. годишно. Захариева има 5100 лв. спестявания в банка. Да, обаче има нещастието да е омъжена за един от най-успешните архитекти в България и известна като „жената на архитекта“, а също и съвестта да декларира всяка година цялото семейно състояние, а не само при неговата промяна. От декларацията научаваме, че през 2007 година семейство Захариеви си вземат терен за къща и двор, която построяват и довършват 10 години по-късно. И една нива в Гърция, която продават за 117 000 лева. Това е. Ако това е богатството на българските политици, е жалко и тъжно.

Ние искаме да живеем в Европа, но с комунистическо равенство. Това обаче са две коренно противоположни системи. Време е да изберем къде сме. Затова не ме убеждавайте, че моите политици, които имат по една къща, кола и малко спестявания са „богати“. Не, те са обикновени хора и докато се стремят да задоволяват народните капризи, няма как да се оправим, защото “на света не му пука за твоето самочувствие и самоуважение. Той очаква от теб постижения, преди да вземе под внимание чувството ти за лично достойнство“, казва един от най-богатите хора в света Бил Гейтс.

 

Финансово успелите хора са добри лидери

Ако имаме бедни политици, ще имаме и бедна държава, богати политици - богата държава. Затова аз искам да ме управляват богати хора, които не се страхуват от народен линч, декларират богатството си и плащат данъците си в държавната хазна. Съжалявам, че не звучи политически правилно, но финансово успелите хора са добри лидери, които ни осигуряват финансово самочувствие, а не бедни, които се поддават на изкушението и създават бедно и ранено общество.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари