Ако имаше такава структура вместо професионални застраховки на туроператорите, кашата заради пандемията нямаше да е пълна

Пандемията, която блокира работата на целия туристически сектор, извади на бял свят много скрити проблеми. Сред тях е и фактът, че задължителната застраховка „Професионална отговорност“, която плащат туроператорите, не защитава достатъчно нито клиентите, нито бизнеса по време на криза или форсмажор. Затова и в сектора от години говорят, че трябва да се създаде гаранционен фонд, в който вноски да внасят средства всички в туристическата верига, така че тези пари да се използват когато е нужно и да са защитени интересите както на компаниите, така и на потребителите. Едни бяха против, говорейки че това ще оскъпи ваканциите, защото ще завиши със сигурност и разходите на фирмите. Според други това бе единственият правилен път да се гарантират интересите на всички. Такива фондове действат успешно в много европейски страни и ако у нас имаше такава структура, тя щеше да даде сигурност на всички засегнати от замръзналия туризъм, категорични са от бранша. Подобен фонд щеше да успокои клиентите, че парите им няма да изчезнат, а на фирмите да даде глътка въздух, докато се опитат да получат или усвоят обратно сумите отишли към доставчици.

И ако разправиите с клиенти кой крив кой прав, в момента не са достатъчна беда за туроператорите, проблеми се крият и в отношенията с партньорите им. Някои хотели освен, че отказват да връщат пари за вече пропадналите почивки по време на извънредното положение, а местят резервациите за други дати, не дават обратно и сумите за предплатените Великденски и майски празници. Като освен това глобяват туроператорите, които ги анулират. Защото такива са условията на подписаните контракти, а извънредното положение към момента не обхваща тези периоди. Самите хотелиери също са изправени на ръба заради тоталната липса на нови резервации и заради несигурността, породена от факта, че никой не знае кога ще приключи пандемията и как ще се промени секторът след нея.

Авиокомпании, макар че връщат пари на част от крайните потребители, препоръчват на партньорите си - туроператори да променят безплатно датите. И се молят за държавни заеми, за да оцелеят в ситуация, в която почти целите им въздушни флотилии са безпрецедентно заземени. Така по веригата всички са прецакани, а решения към момента липсват.

Действащата като гарант за потребителите в момента полица „Професионална отговорност“ се плаща всяка година от агенциите според декларирания от тях оборот за предходната година, а сумата по нея се разпределя при фалит на компанията между клиентите на фирмата. Както стана ясно от изказване на ресорния министър Николина Ангелкова близо 70 на сто от компаниите в сектора са с най-ниските възможни полици до 25 000 лв., а едва четири са със застраховка с покритие 1,4 млн. лв. Покритието обикновено е достатъчно, когато става въпрос за банкрута на единични компании в сектора. Но при фалити в тази форсмажорна ситуация много хора ще пият по една студена вода.

В същото време докато Законът за туризма към момента задължава туроператорите да се разплатят със своите клиенти, отношенията с доставчиците се диктуват от разпоредбите на търговския закон и могат да бъдат решени при спорове в съда. Затова и пандемията свари туроператорите в ситуация, когато според изискванията на закона трябва да върнат пари на своите клиенти, които не приемат ваучери за почивки или промяна на планираното пътуване за по-късна дата. И да намерят тези средства без да ги получат обратно от доставчиците. Макар срокът за това да се удължи незначително - до месец след края на извънредното положение, малко фирми ще успеят да го сторят, ако не получат разбиране от своите клиенти. Представители на компаниите са категорични, че ако всички едновременно си поискат парите, накрая освен че няма да видят сумите обратно, няма да отидат и на ваканция.

Самите клиенти пък се притесняват, че ако приемат ваучери, тези документи не винаги ще са ликвидни и не се знае кой ще ги обезпечи в случаи на банкрути както на туристическите агенции, така и на техните партньори.

От Министерство на туризма към момента не са отговорили на въпроси, поставени от в. „Труд“ на 24 март. Като например кой ще е гарант по ваучерите при фалит на туроператора, който ги е издал. В неформални разговори представители на застрахователните компании са категорични, че те няма да поемат този риск. А и законът не ги задължава.

Освен това от ведомството мълчат и какво ще се случи с клиентите на тези компании, чиято застраховка „Професионална отговорност“ изтича, а брокерите откажат да подновят или искат много по-висока цена за полицата, заради риска, който поемат при фалит на компанията. Ще бъдат ли заличавани тези фирми от регистъра, който им дава право да работят легално и ако това се случи, кой ще върне парите на техните клиенти, пита „Труд“. Не е ясно и защо туроператорите, които водят чужди туристи у нас, също плащат полицата, при условие, че чуждите гости са защитени от законодателствата в собствените им страни и тези полици реално са абсолютно ненужни и не защитават по никакъв начин българските потребители.

Британците настояват за същото

Асоциацията на туроператорите във Великобритания - ABTA също настоява за създаване на държавен гаранционен фонд, чрез който да се връщат предплатените суми на клиентите на тези агенции, които не могат да си върнат обратно сумите, дадени на доставчици като хотели, авиокомпании и чужди компании. Другите мерки, които се предлагат в писма до премиера на Великобритания Борис Джонсън и ресорни министри в кабинета, са удължаване на срока за връщане на парите на потребителите от 14 дни на 4 месеца. И държавни гаранции за кредитите на фирмите от сектора.