Исландия е сурова земя, чиито обитатели имат навика да се справят сами с немалко предизвикателства. Страната демонстрира завиден стил и в борбата с банковия колапс, и на световния футболен терен, и в схватките с природните стихии.

Ледената земя съчетава мразовита повърхност с нажежени вулкани и гейзери, които нерядко демонстрират силата си и зрелищно напускат земните недра. Исландия е хем далеч на север, хем е близо до нажежената магма. Съвпадение, което навежда на мисълта за многобройни енергийни възможности.

Действията в посока към полезно овладяване на бушуващите подземни сили намират израз в геотермални централи. Най-новият проект за добив на енергия и производство на електричество от горещите дълбини, обаче, засенчва всичко постигнато до момента. Това ще бъде най-горещата дупка на планетата, информира БНТ.

Сондажът трябва да преодолее пет километра скала, за да стигне до магмата. Температурата в тези пластове е между 400 и 1000 градуса. В подобни условия водата е във вид на суперкритична пара - особено агрегатно състояние, за което експертите смятат, че може да генерира 50 мегавата електричество. Това означава, че на практика горещата дупка може да задоволи дори и най-капризните енергийни нужди на цял град с около 50 хиляди домакинства.

Идеята за проекта се родила през 2009-та година, когато при сондажи за добив на геотермална енергия инженери попаднали на така наречения скален „джоб" с магма на дълбочина два километра. При пробива магмата потекла. Инженерите вкарали вода в сондажа, за да проверят колко енергия може да се получи. Опитът се оказал обещаващ с добитите 30 мегавата.

Сегашният сондаж стартира преди два месеца на полуостров Рейкянес, в югозападната част на Исландия. За разлика от добре познатите геотермални проучвания, които разчитат на парата от горещите скали в подземните пластове, тук екипите се стремят към магмения слой.

Очакванията са подобен сондаж да генерира поне десет пъти повече енергия за задвижване на турбините и добив на електричество, отколкото средноголям геотермален източник.