Ислямска държава в Ирак - началото, краят и Post-factum

Как се стигна до религиозната война между шиитите и сунитите

Превземането на гр. Мосул, сочен за столицата на т.нар. Ислямска държава в Ирак, беше отбелязано като края на тази групировка на територията на Ирак. С началото на края обикновено идва време и за някои изводи как се стигна до това, защо толкова време продължи и какво ще следва.

В началото беше идеологията на „Ал Кайда“, както и самата групировка в Ирак, нейният лидер, Абу Мусаб аз-Заркауи. Сформиране на „Ал-Кайда в Ирак“, преименуването в ИД в Ирак стана именно в северозападната зона на Ирак. Мосул беше последният от големите градове, който беше превзет от САЩ през 2003 година, бастионът на сунитската управляваща номенклатура. Именно там в бой с 101-ва въздушно-щурмова дивизия загиват двама от синовете на Саддам Хюсейн - Кусей и Удай. Разгромът на армията на Саддам не доведе до края на войната. Разпадът на държавата, дългата липса на силна централна власт и зародилата се съпротива даде възможност за сформирането на множество радикални групировки, включително и стичането на огромно количество екзалтирани чуждестранни наемници. Един от тях е и йорданецът аз-Заркауи, който след положената клетва за вярност пред Осама бин Ладен и провъзгласяването му за „емир“на афганистанския град Херат, се прехвърли в Ирак и там създаде „Базата (“Ал Кайда“) на джихада в Месопотамия“, впоследствие „Ал Кайда в Ирак“. Освен с ненавистта си към чужденците (атентатите срещу мисията на ООН и посолството на Йордания), тази групировка се отличава и с омразата към шиитите. В град Наджаф, до мавзолея на основния светия на шиизма - имама Али, се врязва кола с 250 кг взрив управлявана от бащата на жената на аз-Заркауи. В кратера загиват над 150 души, включително и лидерът на иракските шиите, председателят на Висшият съвет на ислямската революция в Ирак, аятоллах Мохамед Бакр ал-Хаким заедно и с идеята за обединението на шиитите в региона. Следват боевете с американците във Фалуджа и Рамада и др., а едновременно с това продължи антишиитската офанзива.

През 2005 г. в Ирак идва на власт правителството на Нури-ал-Малики, известен дисидент срещу Саддам Хюсеин и прекарал в изгнание 12 години в Иран, макар и светски, но все пак шиит. „Ал-Кайда в Ирак“ се активизира значително, през 2006 г. е взривена светинята за шиитите „Златна джамия“ в гр. Самара, вследствие на което групировката постига целта си - избухва религиозна война между шиитите и сунитите в Ирак. Всичко това затвърди имиджа на групировката, а оттам и увеличи притока както на чуждо финансиране, така и на джихадисти-интернационалисти, бивши военни от армията на Саддам, активисти на партията БААС и служители на специалните служби. Това вече беше напълно самостоятелно образувание, в списъка на международните спонсори на тероризма, със собствена военна структура, международни канали за финансиране и набиране на доброволци, способно да съществува независимо дори от загубата на водача си. Аз-Заркауи беше ликвидиран от американски дрон заедно с още шестима от командирите си.

След обединяването с още шест радикални групи същата година се преименува в „Ислямска държава в Ирак“(ИДИ) с лидери Абу-Айюб-ал-Масри и Абу-Умар-ал-Багдади. Започват сериозни боеве и крупни настъпления в провинция Анбар, Рамада, Салах-ад-Дийн и Баакуба-Дияла. САЩ увеличават драстично групировката си в Ирак, изпратени са повече от 20 000 души, 5 плътни експедиционни бригади, увеличава се срокът на вече дислоцираните в Ирак съединения, като общата численост от 132 000 към октомври 2007 г. достига 171 000 души, а заедно с коалиционните сили - до 182 000 души. Иракската армия достига 165 500, а полицията 194 200 души, общо 541 700. Въпреки изпратените допълнително сили, офанзивата на джихадистите не е овладяна, като тяхната численост нараства до 94 000 души.

Стабилизиране на положението е постигнато едва след намесата на Иран и прекратяването на огъня от контролираната от тях шиитска групировка „Армията на Махди“, което освобождава сили за борбата с ИДИ. Групировката се оттегля в провинция Ниневия с център Мосул, който е единственият от трите многомилионни града - Багдад и Басра, където болшинството от населението са араби-сунити. През 2011 г.след изтощителна военна кампания, множество жертви и никаква перспектива да се създаде единна и управляема държава, международната коалиция взема решение за значително съкращаване на контингента там и прехвърляне на бойните действия на иракската армия. Преди това започва операция по ликвидирането на главатарите на основните въоръжени групи. До края на годината от 42 лидери, 34 са ликвидирани, включително и двамата главатари на ИДИ. Начело застава Абу-Бакр-ал-Багдади.

През 2011 година американските войски напускат Ирак, чуждите контингенти даже по-рано, а тяхната роля е заета от 678 000 (!) Иракски сили за сигурност, най-многочислените въоръжени сили от Мароко до Китай. Разгромът им пред Мосул само две години след това беше пълен. Четири бригади от ИД, водени от Абу-Амър, той и Ал-Шишани (чеченецът), той и Тархан Батирашвили, грузинец по произход, интербригадист-джихадист, почти от ход, само за 6 дни на 10.06.2014 г. превземат многомилионния град, за чието освобождение бяха нужни цели 3 години. Разграбват клона на Иракската банка с близо 580 млн. щ. д. и обявяват Халифат със столица Мосул и емир Абу-Бакр-ал-Багдади. Следват превземането на гр. Тикрит, Тал-Афар и боевете за предградията на самия Багдад, където летището беше спасено след намесата на щурмово авиокрило на американските хеликоптери „Апач“.

За такова развитие спомага както безогледната политика на иракския министър председател Нури-ал-Малики, който раздели страната на шиити и сунити и по този начин предизвика въстанието в сунитските провинции на Мосул-Тикрит-Рамада, така обаче и развихрилата се вече война в Сирия. Търсейки поддръжници срещу Башар Асад на полето на сражението, много от монархиите в Залива директно се обърнаха към ИДИ, която на летящото килимче от техните долари укрепи позициите си в Ирак и създаде своя клонинг „Ал-Кайда в Сирия“, а същите тези джихад-интербригади на Ал-Шишани (Тархан Батирашвили) превзе сирийския град Ракка и прерастна в ИДИЛ. За тази помощ от Саудитска арабия и Катар иракският премиер ал-Малики официално постави въпроса на международната сцена. И тук можем да видим една от главните особености на ИД - това е пряката зависимост на дейността й в Ирак от войната в Сирия и обратно. След непоправимите загуби, които получи ИД в Сирия, изведнъж се появиха много желаещи да освободят и иракския Мосул и в тази коалиция на доброжелатели можем да видим бъдещите противоречия. В самите Иракски сили за сигурност, които на практика са разделени на две сунитски и шиитски сили за сигурност, имаше напрежение кои части ще доминират в града. След първия щурм, когато на практика сунитските бригади бяха унищожени, но закрепиха плацдарм, от Багдад не беше допуснато развитието на успеха,защото за целта трябваше да бъдат вкарани шиитските бригади, а това означава влиянието на Иран в последствие. В този вакуум се появиха и другите „доброжелатели“ - Турция предложи безвъзмездната си помощ за Мосул, защото вече е силно притеснена от на практика изолирането й от региона, руснаците не й позволиха да участва в превземането на Алепо, американците я „отрязаха“ от офанзивата срещу гр.Ракка, където Ердоган предлагаше войски, отново безвъзмездно разбира се, а на всичкото отгоре след като в боевете за Мосул бяха задействани около 54 000 кюрдски пешмерга, Анкара определено има притеснения, особено след обявеният за септември референдум за независимост от Иракски Кюрдистан. Саудитска Арабия и останалите сунитски монархии изтръпват от ужас този единствен милионен сунитски град в Ирак и основен нефтодобиващ център да попадне под влиянието на шиитски Техеран. Русия не би искала отново повторението на сценария, безконтролен сунитски Мосул, радикализация със заливни пари и нова вълна джихадисти в Сирия, а Иран същото, но в обратна източна посока.

И въпреки проведения на 15.07.2017 г.военен парад в Багдад в чест на освобождението на Мосул, битката за града ще продължава Post-factum , както и с идеологията на ИД, поради простата причина,че тази идеология не е тяхна, тя беше на „Ал-Кайда“, получи нови дрехи в ИД, а докато няма единна борба срещу радикалния исламизъм, съвсем скоро ще получи и поредния нов външен вид.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи