България не може без покровител, най-добре е да са няколко

България вече пое европредседателстото. Ще се справи ли, ще успее ли да наложи разумно темата за Западните Балкани? Как Европа трябва да спаси себе си да не я сполети съдбата на Римската империя. По всички тези въпроси разговаряме с един от най-видните български историци акад. Константин Косев. Той ни предлага и една различна версия за смъртта на Христо Ботев.

- Академик Косев, България вече пое европредседателството за 6 месеца и обяви приоритетната си цел – сътрудничество и развитие на Западните Балкани. Дойде ли време, когато за Балканите няма да казват, че са буре с барут, а ние, които живеем на това място, ще си отдъхнем от всички емоции, свързани с т.нар. романтична историята тук?

- Приоритетната цел, която сме си поставили, е добра. Романтиците и борците за идеали винаги ги е имало по тези земи. Напълно подкрепям усилията на Бойко Борисов и на правителството по тази тема, защото друг изход няма. Обратното е да почнем да се трепем пак. Балканското сътрудничество е благоприятно за международната политическа конюнктура. Ние винаги сме били зависими от нея и тя ни е носила всеки път бедствия. Ето и примери - идването на османските турци, влиянието на Германия през XX век - подлагахме си задните части на германците и загубихме две войни. Мотивът и при двете беше, че чрез тях ще си върнем някои територии. Но загубихме. След това дойдоха руснаците с Червената армия - такава беше конюнктурата тогава и нямаше мърдане.

- Но коя е причината да сме толкова зависими от конюнктурата?

- Ние сме от малките народи, които не могат да живеят без покровител. Така е, защото нямаме достатъчно финансови, икономически и политически ресурси, за да може сами да се оправим. Без покровител сме загубени. Висшата форма на дипломация е да умееш да лавираш между няколко покровителя. Някои страни го правят. Това успешно го практикуват Финландия, Швейцария, а преди - Титова Югославия. Тито много майсторски умееше да смуче и от Запада, и от Изтока, дори се изкара световна сила – на необвързаните. Сега това се опитват да правят поляците и унгарците. Те виждат, че без Русия не може. Въпреки че изпитаха на гърба си танковете им, когато дойде въпрос за интереси, Орбан казва: Всичко може. И чехите са много прагматични. Важното е друго: всичко, което се случва днес, е завещание от събитията около Руско-турската освободителна война.

- Интересно, а защо мислите така?

- Не се учудвайте, че Балканското председателство е наследството на тази война. Точно тогава се решава фундаменталният въпрос за границите на Балканите. Много беше важно къде ще е Македония, Тракия. Случаят със София например, е парадоксален. В англо-руското споразумение през 1878-а се казва, че границата на Княжество България ще минава по билото на Стара планина. Слава Богу, че влиза и Варна в тези предели. Но на Берлинския конгрес (1878) се оказва, че София е южно от планината и трябва да остане към... Източна Румелия. Руският посланик в Лондон граф Шувалов е разтревоен сериозно от това, но Бисмарк дава страхотен съвет. Той предлага да се цитира германския геолог Хохщетер, според когото Ихтиманските възвишения са част от Стара планина по своя скален състав и заради това тази територия може да се смята, че е на север от Балкана. И казва: „Ти ще се позовеш на Хохщетер, аз ще те подкрепя.” Така и става – София остава в Княжеството. А сега не искат да направят дори улица на името на Бисмарк в столицата...

- Идеалът за Санстефанска България не ни напуска вече почти век и половина. Защо толкова години не се отказваме от него, това не ни ли пречи в общуването със съседите, които също имат своите „велики” амбиции?

- Цял век този идеал ни крепи. И мечтата за Санстефанска България ни доведе три национални катастрофи, този идеал е една фикция и не може нищо да ни даде. Накрая вече се стигна дотам, че не може да имаме никакви претенции. Със съседите си трябва да живеем дружно, мирно и в разбирателство. Това е общият ни интерес на всички. Да спрем с романтиката, време е за прагматизъм.

- Никой досега не се е усъмнил в успеха на европредседателството ни, но има друго важно: ще успеем ли да убедим Европа да се съобрази с някои наши виждания, а не само да ни налага какво да правим?

- Да, ние сме под властта на Европа, но зад нея здраво стои САЩ. Те са нейният покровител. Конюнктурата динамично се изменя с течение на времето. Зависи как оттук насетне ще вървят нещата. Самата Европа просто се топи, разлага се. И ако не са САЩ да я държат... Вижте какво става в Испания, в Англия - сложна и объркана е работата.

- Щатите не пречат ли повече, отколкото да помагат?

- Засега е така. Нашето правителството временно успокои топката, след като сключихме с Турция някои спогодби. Има разни сведения, които не се знае накъде ще избият. Ето, тези дни Турция закупи оръжие от Русия за 12 млрд. долара. Русия си затвърди позициите в Сирия. Тя вече не е онази свита Русия, дето търпи удари - започва да се държи като велика сила, събужда се и не е за подценяване. Нещата при нас много зависят от международната световна конюнктура. Тя е много динамична. За да се впишем по-добре в обстановката, трябва да имаме добра подготовка, да сме много внимателни, без силови движения и с прагматизъм.

- Нашата външна политика е резултат на действията на Борисов, а не на външния министър, който и да е той. Защо?

- В последните години Бойко еволюира много. Той беше доста недодялан в началото, беше си чист партиец от едновремешна проба. Но сега той се съобразява с много работи. Тонът му е разсъдлив - към умиротворяване и добросъседство на Балканите - с Турция и с Европа. Това е пътят.

- Президентът Румен Радев има много високо одобрение сред българите – това сочат социолозите. Премиерът също е харесван от мнозина. Щом говорим за конюнктура - какво би станало ако тя позволи между тях да има повече синхрон?

- И това ще стане с времето, те двамата от време на време се допълват. Но Борисов не може лесно да преглътне факта, че Радев е избран с подкрепата на БСП. И знаете ли – смятам, че един умен и авторитарен диктатор е по-добър от всякаква демокрация.

- Сериозно ли? Не ви ли е страх, че ще ви обвинят за комунист или Бог знае в какво?

- Е, не, това е смешно. Ще ви дам само един пример – Ердоган. Оказа се, че турчинът е доста умен лидер. Вижте как хвърля прах в очите на хората с позволението на жените да си слагат забрадки. Та това са мнозина от избирателите му и той разчита на тях. Много го е еня него за османлиите! Ердоган си е жив европеец. И драпа за Европа, като само се крие зад забрадките на жените. Той разчита на анадолската маса, която живее по друг начин. Толкова е просто. А малко ли е да даде 3,5 милиона за една българска църква - Желязната, която стана истинско бижу! Успя да спре потока на мигрантите – какво щяхме да правим 100 000 души?

- Много известни личности предупреждават, че Европа умира, и мюсюлманите превземат континента, че християнството загива. Вие виждате ли такава опасност?

- Опасността я има. И сме безсилни в условията на тази наша криворазбрана демокрация, която граничи със слободия и потъпкване на законите. Представете си сега тук да започне разместване на населението – то да се слива с чужди елементи. Та тогава етническият състав на българския народ ще се промени. И не само на нас, а и на Европа. В Германия се усеща – мюсюлманите са вече 6 милиона. Някой ден може там да дойде пак някой Хитлер, не дай си Боже. Защото Европа все пак си има традиции. Лошото е, че бъркотиите, които Америка създаде със серията войни, отпуши бутилката и сега разни африканци и азиатци, изпаднали в тежко положение, търсят препитание. И техният път е през Европа. Най-близо и най-сигурно. А ние не сме намерили начин как да реагираме срещу тази инвазия.

- Не се ли отказваме самите ние от християнските си символи в резултат на криворазбрания мултикултурализъм?

- Е, у нас все още не се усеща. Тук си казваме „Весела Коледа!” дори повече, отколкото преди. Вижте какво се случва и то най-вече в Източна Европа - наблюдава се засилване на желанието за национална държава. Но всичко ще зависи от това в каква посока ще се развие международната конюнктура, кои сили ще получат надмощие и кои не.

- Сега доста гръмогласно се чува гласът на онези, които говорят за т.нар. трети пол...

- Ама моля ви се! Това е антиприродно явление, което не може да има перспектива, защото е противоестествено.

- Било антидемократично казват, заплашват да водят дела...

- Ще даваме отпор, в Европа си мълчат, но това ще ги погуби. Едно време Римската империя е паднала именно заради тази нравствена деградация, и тук върви натам. Упадък, истински упадък е това! Какво значи трети пол? Какво е това чудо?! Как ще учим децата, че хората не са мъже и жени, а са просто някакви същества. Това е пагубно. Ако тук подобни зачатъци на поведение се спонсорират от разни организации отвън – трябва да се борим, това да не се случва.

- Академик Косев, да сменим посоката на разговора ни. Наскоро, когато чествахме 140 г. т рождението на Христо Ботев, вие заявихте пред БНТ нещо доста интересно и смущаващо – че смъртта на поета революционер е била негов сценарий. Какво ви води до такава теза?

- Всички действия в последните години от живота на поета. Когато Ботев тръгва да участва във финала на Априлското въстание, е бил абсолютно наясно, че то е приключено. Той изобщо не участва в създаването на четата. Главната му мисъл е насочена към това да издаде вестник „Нова България”, от който на 6 май 1876 г. излиза първият и последен брой. Дотогава той е зает. А четата се готви отдавна, като се е смятало, че тя може би ще се оглави от Панайот Хитов, Филип Тотю или някой от старите войводи. Обаче точно тогава това е невъзможно, защото БРЦК събира български емигранти за Сърбия – предстоящо е обявяването на война на Сърбия срещу Турция. Там са Хитов, Цеко Петров, известните български войводи. Там е Любен Каравелов, поставен изцяло в услуга на бъдещата война, която трябва да започне след 2-3 седмици.

- Добре, но кой тогава е организирал четата?

- Организират я хора като Димитър Горов, Таню Стоянов. Известният Димитър Ценов от Свищов – член на БРЦК, който споделя на Ботев, че няма кой да оглави четата. Тогава Ботев му казва: Аз ще я оглавя. Това не е тайна, пише го навсякъде. Вероятно тогава Ботев прави сценария. Най-преданият му е Георги Апостолов и той възлага на него създаването на четата. Апостолов е най-близкият му сътрудник и доверен другар, най-възторжен почитател. Предполагам, че той е този, който върши работата на пчеличката - 200 души да бъдат разпределени от къде да се качат на парахода, а Ботев му е помагал с идеи. За Ботев едно е ясно – че отива на явна гибел. Само че, поетът смята и друго – поражението си е поражение, но то трябва да бъде по шокиращ начин.

- Такова, че да смае Европа и света?

- Именно - да ги смае, за да има политически ефект и дивиденти. Той изпълнява завета на Левски в духа на неговата концепция и стратегия. Ако обаче Левски чака да дойде моментът, то Ботев казва, че моментът е дошъл. И определя с едно изречение стратегията във в. „Знаме”: „Сега е моментът да вземем участие в съсипването на Турция, ако не искаме да бъдем последни, а може би и забравени при решението на Восточния въпрос.”

- Но той не може да е знаел, че ще има Цариградска конференция!

- Така е - не знае, но той я предвижда. И това е гениалността на политическия водач – да можеш да предвидиш, че рано или късно ще я има. Но преди това трябва да се пролее кръв, да се дадат жертви, за да може да се интернационализира българския въпрос. И Ботев постигна целта си. Априлското въстание фактически постави българския въпрос в центъра на преговорите. Не само, че те не са забравени, ами са на първо място. И само няколко месеца по-късно България възкръсва на картата. Това не е ли постижение!

- Значи вие казвате, че това е български сценарий на няколко луди глави?

- Да, така е. А как намирате идеята 200 души да минат с парахода „Радецки” (дори името на този параход е част е от сценария!) през Дунава и да победят Османската империя? Това е лудост и въобще никой не го е вярвал, че е възможно. Най-малко участниците в това дело. Ботев е наясно, че в Третия революционен окръг – Врачанския, ще е трудно, но се е надявал, че може би ще има хора, които ще подкрепят въстанието.

- Но никой не ги подкрепя.

- За съжаление. В сценария е било предвидено, че врачани ще въстанат. Но тук Ботев не може да знае, че обстановката е променена и там са струпани турски войски – черкези, башибозуци – всичко отива във Враца, заради подготовката по очакваната Сръбско-турска война. Какво въстание ще прави? Ботев доста се отчаял, че никой не идва в четата. Като прибавим и онези овчари, от които взели 3-4 агнета, а те си поискали парите... Това много го обезсърчило и предизвиква презрителните му думи: „И аз за този народ съм тръгнал да се бия...” И през тези няколко дни от 17 до 20 май Ботев преживява такъв психически срив, че целият е бил побелял. Обувките му са се прокъсали и ходел почти бос – за това се наложило да му връзват краката с разни парцали. Той се отчайва, колко му е на един поет като него да се отчае!

- Споменахте обаче, че към този сценарий Ботев е вървял от няколко години...

- Това се потвърждава в цялото творчество на Ботев. От 1868 г. той мечтае да последва в смъртта Хаджи Димитър. И не случайно баладата му стига до такова колосално вдъхновение, че смайва целия свят. Това най-много му импонира. И в другите си стихотворения темата за саможертвата и смъртта също присъства.

- Искате да кажете, че Ботев цял живот е пътувал към своята Околчица?

- Да, можем да го кажем така. И в „На прощаване” – това явно му е фикс идея. С едничката цел - за България, като финал на въстанието, което трябва да сложи България на масата на преговорите. И да доведе до Българска държава. Така и става. Руско-турската война е неизбежна. И тя води до Освобождението на България. Мечтата на Ботев и Левски се сбъдва.

Нашият гост

Академик Константин Косев е един от водещите български историци. Роден е през 1937 г. в Дупница. Завършва история в СУ. Специализира в Мюнхен и Бон. Зам.-директор на Института по история на БАН и на Единния център по история на БАН (1973-1978). Доктор на историческите науки, професор. През 1990 г. е министър на народната просвета и зам.-председател на МС в първото правителство на Андрей Луканов. Депутат в VII Велико народно събрание. Преподавател в Софийския университет. Зам. - председател на БАН (1996-2007). Автор на много книги и статии.