Историята на ракетния договор САЩ-СССР

В света повече няма да има контрол върху ядрените оръжия

Осем пъти в годината се проверяваха силозите с ракети в Съветския съюз

На 2 август приключи една 31-годишна история, на този ден официално изтече срокът на действие на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО). За мнозина неговата смърт е малко повече от смъртта на остаряло споразумение, чието време отдавна е минало. Този важен договор за контрол на оръжието отвори нови граници, когато беше подписан през декември 1987 г., унищожи два класа ядрени ракети и създаде стабилност в Европа. Той също така поведе САЩ и СССР по пътя на по-значителни намаления на съответните стратегически ядрени арсенали.

Разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. и появата на отслабената Русия сложиха край на чувството за неотложност в областта на намаляването на оръжията. И десетилетия по-късно, изправен срещу възраждаща се Русия, обвинена в нарушаване на ограниченията, наложени от договора, и сблъскал се с ядрените арсенали на Китай, Пакистан и други страни (те никога не са били обект на ограничения), договорът стана основополагащо споразумение, малко повече от правна пречка за интересите на сигурността на САЩ. Ето защо, когато през октомври 2018 г. президентът Тръмп обяви, че ще се оттегли от ракетния договор, малко хора разбраха за последствията от неговото решение.

Има една група от американци, за които краят на ДЛРСМО предизвика дълбок резонанс. Тази група се състои от застаряващите „воини на студената война“ и цивилни техници, които доброволно помагат да сложат край на тази епоха на ядрения терор. Тези американци бяха обединени от такъв уникален опит, който промени света. И дори днес, след три десетилетия, това помага да се определи кои са, като просто се посочи какви са били - инспектори.

Въпреки че контролът върху оръжията е неразделна част от отношенията между САЩ и СССР от средата на 50-те години на миналия век, нито една от страните не успя да направи дори една крачка към проверимо и достоверно разоръжаване поради високото ниво на взаимно недоверие. В онзи странен политически свят, който се занимаваше със спазването на договорите за контрол на оръжията, средствата за проверка и най-вече сателитни снимки, бяха твърде неточни. Те не можеха да гарантират нивото на откриване, което може да надвиши предполагаемите ползи, които биха могли да бъдат получени чрез измама.

Единственият начин за увеличаване на потенциала за откриване и преодоляване на повечето от сценариите на измами е вмъкването на човешкия фактор под формата на инспектори на място, които ще изпълняват поставените задачи за проверка. Десетилетия наред Съветският съюз отказваше да приеме подобни проверки, опасявайки се, че САЩ ще използват инспекторите като шпиони. Това направи Договора за ДЛРСМО толкова важен в историята на контрола върху оръжията и за първи път инспекциите на място започнаха да се разглеждат като основно средство за проверка, а не просто като вторична дейност.

ДЛРСМО създаде пет вида инспекции на място: основно ниво, премахване, затваряне, кратко уведомяване и мониторинг на портала по периметъра (МПП). Първите четири вида инспекции се отнасяха до основните точки на проверка на договора. За извършване на тези сложни операции бяха назначени и обучени стотици военни служители - съветски специалисти, руски лингвисти и специалисти по балистични ракети. Договорът влиза в сила на 1 юли 1988 г., а към октомври 1991 г. последното оръжие, обхванато от него, е унищожено, свързаните съоръжения са затворени. Краткосрочните инспекционни с уведомление ще продължат с 13-годишната продължителност на протокола за проверка, но те не достигнаха това ниво на интензивност, което съществуваше през тези първи месеци на прилагането на Договора.

Петият вид инспекция на ракетния договор - МПП, дори не би трябвало да съществува. Първоначално по време на преговорите по договора Съветите се стремяха да спасят определен брой мобилни ракети СС-20, които бяха произведени в завод извън руския град Воткинск, разположен в подножието на Урал, на около 700 мили източно от Москва. При този сценарий САЩ настояха, че се нуждаят от инспектори на място постоянно, за да наблюдават производството на ракети, базирани извън завода. Това беше неприемливо за Съветите, които в крайна сметка се съгласиха да премахнат напълно ракетата СС-20 и по този начин бе премахнаха необходимостта от проверки на ДЛРСМО.

Договорът за малките и средни ракети е подписан на 9 декември 1987 г. Въпреки това, през ноември 1987 г., Съветите обявиха създаването на междуконтинентална балистична ракета (МБР) СС-25, чиято втора степен е почти идентична с втората степен на ракетата СС-20. Това означава, че производството на ракети във Воткинск ще трябва да се контролира чрез инспекции от типа МПП, за да се гарантира, че ракетите СС-20 не са изпратени под прикритието на СС-25. Руснаците направиха това признание в последната секунда, и инспекциите на МПП бяха добавени към протокола за проверка след подписването на договора. Но техниците трябваше да разрешат този проблем. Това може да изглежда добра идея за дипломатите, но на практика се оказа почти катастрофа.

Концепцията за инспекция на МПП е проектирана да сведе до минимум въздействието на човешкия фактор. Интегрирайки автомобилни и железопътни везни, инфрачервени измервателни системи, камери и гигантски рентген, известен като CargoScan, МПП трябваше да бъде надеждна система, в която инспекторите ще реагират на генерираната от входа технология, основана на принципа на „преминало-непреминало“. Въпреки че това можеше да работи на теория, на практика беше невъзможно да се приложи, особено някъде в дълбоките части на Съветския съюз, далеч от всякаква техническа поддръжка, необходима за надеждната работа на системата.

„Инспектор с таблета“ беше точно обратната на идеалната МПП. И все пак, когато инспекторите за първи път пристигнаха във Воткинск на 1 юли 1988 г., те бяха буквално на границата на наличните технологии. Отне почти 10 месеца, за да се изгради център за управление на данните, в който ще се използват при различните технологии за мониторинг. Железопътните везни, предназначени да разграничават празните вагони и вагона, носещ ракета (ракети СС-25 бяха изпращани от Воткинск на специално проектирани железопътни вагони), бяха първият инструмент за проверка съгласно Договора. По-късно те бяха изоставени, защото кантарът беше твърде сложен и труден за поддържане. Рентгеновата система CargoScan е проектирана да сканира всяка ракета, напускаща фабриката, за да се увери, че СС-20 не е скрита вътре в нея. През февруари 1990 г. CargoScan беше обявен за работоспособен от САЩ. Но едва след сериозната дипломатическа криза през март 1990 г. САЩ и СССР най-накрая се договориха как да използват CargoScan.

Създаването на системата МПП от нулата беше много трудна задача, и трябваше да бъде решена в разгара на руското лято, в калта на руската есен и при силните студове на руската зима. А освен това имаше и основна работа по проверките, която също трябваше да се извърши. Рядко разполагахме с нещо по-голямо от таблет и рулетка, и те бяха използвани в железопътни вагони, натоварени с ракети. Извършиха се необходимите измервания и след това, произволно, осем пъти в годината бе искано от СССР да отворят силозите с ракети, за да се види визуално, че ракетите вътре в тях са разрешените СС-25, а не забранените СС-20.

Горд съм, че бях част от тези инспекции на системата МПП. Бях избран да работя в челната група от петима души, изпратени във Воткинск. И имах честта да бъда един от първите американски инспектори на съветска земя, когато договорът влезе в сила. Бях един от онези „инспектори с таблет“, които в онези бурни години накараха договора да работи.

Заедно с моите военни колеги от Службата за полеви инспекции и цивилните подизпълнители от компанията Hughes Technical Services Company направихме невъзможното и по този начин променихме историята. Днес „инспекторът по оръжия“ е синоним на контрола върху оръжията. Независимо дали е бил в Ирак след войната в Персийския залив, в Иран като част от „ядрената сделка“ или в Северна Корея като част от бъдещите усилия за денуклеаризация, инспекторът по оръжията е необходим компонент за всяко сериозно споразумение за контрол на оръжията.

На 2 август шепа мъже и жени на средна възраст в САЩ, Русия и другите страни свалиха очилата си и вдигнаха тост в чест на спомена за договора, на който те помогнаха да оживее. В крайна сметка, светът се оказа недостоен за тяхната работа, но това не е основното. Тези, които пият, ще се радват на това, че някога са били инспектори. И са били млади.

*Авторът е пенсиониран разузнавач от корпуса на морската пехота на САЩ и един от първите инспектори на Договора на територията на СССР през 1988 г.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения