Правителството ще емитира 250 млрд. евро нов дълг

Възможните мерки нарушават правилата на ЕС

Конфронтации около разходите пробуждат задрямалата криза в еврозоната

Кратката история на еврозоната ни е научила, че съпротивата е безполезна. Не можеш да се измъкнеш от правилата, приети от всички държави членки.

Ако италианското правителство не разполага с ясна стратегия за излизане от еврозоната, то пред него се задава монументален провал. Лидерите на крайнодясната Лига и на движението Пет звезди имат категорични възгледи, но не и нужната стратегия.

Основен силов инструмент в еврозоната не са нейните фискални правила, а властта на Европейската централна банка да оттегля финансирането си от националните банки. Това не е произволна власт, а автоматичен механизъм, който се задейства, когато държавният дълг на дадена страна загуби инвестиционен рейтинг.

Ако банките държат големи количества дългови книжа от собствената си държава, какъвто е случаят в Италия, те са застрашени от фалит, ако правителствата им водят нездравна фискална политика.

Повод за текущото покачване на доходността по италианските облигации беше безпрецедентният бюджет за 2019 г. Предното италианско правителство си постави за цел дефицит в размер на 0,8% от брутния вътрешен продукт за 2019 г. Бюджетът на настоящото правителство предвижда дефицит от 2,4%. ЕК не е съгласна и с оптимистичните прогнози за бъдещ ръст и се опасява от по-нататъшно плъзгане надолу.

Комисията е права по същество. Друг е въпросът дали е разумно да се конфронтира с държава, която просто е твърде голяма, за да фалира. Догодина Италия ще трябва да емитира около 250 милиарда евро нов дълг. През по-голямата част от този месец спредът на десетгодишните италиански облигации беше около 300 базисни пункта, или 3 процента над еквивалентните им германски облигации. Италианският финансов министър Джовани Триа заяви, че подобна доходност няма да е устойчива. И той е прав. Но какво ще стане, щом нещо неустойчиво приключи?

Има няколко възможни стъпки, които италианското правителство може да предприеме. Повечето от тях обаче нарушават правилата на ЕС. Вицепремиерът и водач на Лигата Матео Салвини предложи правителството да рекапитализира банките, които идната година ще трябва да рефинансират 18 млрд. евро собствени облигации. Това няма да е лесно.

Законодателството на ЕС вече не позволява на правителствата да рекапитализират банките по досегашния начин. Банка, която не отговаря на критериите за платежоспособност, трябва да бъде подкрепена от своите акционери и облигационери съгласно режим, валиден за целия ЕС, или да бъде закрита.

Друга възможност е набор от политики, попадащи в общата категория на финансовата репресия. Освен данъчни стимули за италианските вложители в полза на италианските държавни облигации, правителството може да наложи пълен капиталов контрол, принуждавайки италианските инвеститори да държат спестяванията си в страната. Гърция и Кипър въведоха подобни контроли във време на криза, но те бяха съгласувани с ЕС.

По-нататъшна опция в същата насока би била паралелната валута. Преди тазгодишните избори, Лигата представи планове за така наречените мини облигации. Това са държавни ценни книжа, които приличат на евро и имат същите деноминации. Голямата идея бе те да се приемат за плащане на данъчни задължения. Така търговските обекти и физическите лица биха имали стимул да ги приемат като платежно средство, при определена (но не много голяма) отстъпка спрямо еврото.

Трудно е да се каже дали ЕС разполага с ефективни правни механизми, за да спре Италия от подобни стъпки. Но във всички случаи, неща от рода на капиталови контроли или паралелни валути биха направили цялата идеята за паричен съюз абсурдна.

Основната характеристика на паричния съюз не е приемането на единна валута като законно платежно средство, а неговата функция на обща зона със свободен поток на плащанията. Ако еврозоната някога се е разпадне, именно това ще е начинът. Никой няма да я разтуря официално. Ще бъде постепенна смърт, чрез паралелни валути и капиталови контроли.

Нарасналата доходност по италианските облигации е доказателство, че кризата в еврозоната никога не е приключвала. Тя просто е задрямала за известно време.